Решение № 3654 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3654 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330107619 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „Армеец“ АД срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с чл.

422, ал.1, вр. чл. 410, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 622,20 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по комбинирана имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ от **** г. за настъпило застрахователно събитие на **** г. в гр.

П., бул. „****“, собственост на Община Пловдив, при което МПС лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, и сумата в размер на 230,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.02.2022 г. – 17.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 25.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1505/21.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3223/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молбата се излагат съображения, че на **** г. в гр. П., бул.

„***“ било настъпило ПТП, при което л. а. марка „****“, с рег. № ****, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били реализирани материални щети по същото – спукана *** **** гума и счупена *** **** джанта. Посочва се, че по отношение на автомобила имало сключена комбинирана имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ от **** г. с ищцовото дружество. Вследствие на настъпилите увреждания при последното била образувана щета, като на увреденото лице била изплатена сумата в размер на 612,20 лева за възстановяване на увредения автомобил. Доколкото ответникът бил собственик на пътната отсечка, същият имал задължение по силата на чл. 31 от ЗП да поддържа пътния участък.

1

Поради неизпълнение на посоченото задължение, на основание чл. 410, ал.1 КЗ ищецът имал право на регрес срещу ответника за заплатената сума, като се претендират и ликвиданционни разходи в размер на 10 лева. Посочва се, че до ответника била отправена претенция за възстановяване на заплатената сума с покана, получена от същия на 28.08.2020 г. Предвид липсата на заплащане на посочената сума, се претендира и обезщетение за забава. За дължимите от ответника суми, ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3223/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил. С оглед изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Община Пловдив, с който се оспорват предявените искови претенции. Възразява се, че претенцията за заплащане на главница е погасена по давност, поради което исковите претенции са недопустими. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковите претенции са допустими, то същите се явява неоснователни.

Възразява се на посочената дата и на посоченото място да е била налице необезопасена дупка. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП, както и че същото не е съставен протокол от контролните органи. Възразява се за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водачът на увредения автомобил се е движил с несъобразена скорост, поради което е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег.

****), както и размерът на дължимото обезщетение .

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗАД „Армеец“ АД и собственика на МПС рег. №**** за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ****, с период на застрахователно покритие от 28.03.2020 г. до 27.03.2021 г. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (**** г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От заключението на приетата по делото САТЕ, се установява, че найвероятният механизъм от техническа гледна точка за настъпване на изследваното ПТП е следния: на **** г., около **** ч., водачът А. М. Б. е управлявал лек автомобил „**** с per. № **** по платното за движение на бул. „****“ в гр. П.. На същия път, в зоната под моста на „****“, автомобилът 2 попада в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно - негативна неравност (дупка), е остри ръбове, в резултат на което възниква ПТП с материални щети на автомобила, изразяващи се в *** **** гума в степен за подмяна и **** **** джанта в степен за ремонт и боядисване. При осъществяване на механизма на ПТП увреда на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, е технически възможна. Предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно- следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. При начислена търговска отстъпка 10% от стойността на увредената автомобилна гума за отремонтиране на автомобила по Фактура №********** от 26.06.2020г. - доставчик „*** ***“ ЕООД, общата стойност на ремонта възлиза на 612,20лв. с ДДС. Изследваното ПТП е настъпило на **** г., а автомобилът е с първа регистрация **** г. (под 1,5г. статистическа екслоатация). „*** ****“ ЕООД е официално представителство на „****“ за град П., следователно стойността за правилното и безопасно отремонтиране на лек автомобил марка „**** с per. № **** възлиза на 612,20лв. (313,016) с ДДС. От направено проучване в застрахователни компании се установява, че стойността на ликвидационни разноски към втората половина на 2025г. варират от 10,00 до 30,00 лева на щета.

В хода на производството е приобщено и заключение по допуснатата ССчЕ, от което се изяснява, че плащането по застрахователно обезщетение по щета № **** е осчетоводено при ищеца на **** г., като застрахователната премия по застраховка „Каско”, обективирана в полица № ****, е осчетоводена на **** г.

Съдът кредитира изготвените заключения по допуснатите САТЕ и ССчЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обсоновани.

Същите не се оспорват и от страните в производството.

Възприетият от вещото лице по допуснатата САТЕ механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от разпита на св. А. Б., като същата си спомня, че преди около пет години се е движила по пътното платно на ул.

„****“ в гр. П., когато чула, че колата и издрънчала. Св. спряла автомобила и установила, че гумата на същия е спукана, вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена дупка. За настъпилата увреда същата завела щета при ищцовото дружество.

Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на св. Б., доколкото нейните показания са преки и непосредствени, като същите кореспондират с останалия, приобщен по делото, доказателствен материал.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, 3 включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община Пловдив като лице, което стопанисва ул. „*****“ в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 612,20 лева. Както бе посочено, стойността на заплатено застрахователно обезщетение е в размер на 612,20 лева. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл.

390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).

Горепосочената възстановителна стойност (612,20 лева) съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 622,20 лева с включени ликвидационни разходи. Нужно е да се посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ повелява обичайните разноски, направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 622,00 лева, равняващи се на 318,02 евро.

Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В тази насока следва да се посочи, че недоказано се явява възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. Посоченото твърдение не се подкрепя от нито един доказателствен източник, приобщен по делото.

Във връзка с претенцията за заплащане на посочената сума ищецът е отправил покана до ответника, получена 28.08.2020 г., с която се предоставя 7дневен срок за заплащане на обезщетение, който изтича на 04.09.2020 г., респ. от тази дата ответникът е изпаднал в забава. Доколкото се претендира обезщетение за забава за периода 17.02.2022 г. – 17.02.2025 г. , след настъпване на падежа и с оглед неизпълнението на ответника на задължението в темпорално отношение, то и предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата се явява доказан. С оглед нормата на чл. 162 ГПК, съдът намира, че предявената претенция е доказана и по размер, а именно: сумата в размер на 230,25 лева, равняваща се на 117,72 евро.