Решение № 186 от 28.08.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Девня, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100379 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.247 ГПК .

С молба от 26.05.2026г. адв. Г. З. желае пооравка на явна фактическа грешка в Решение №112/01.07.2025г. по делото, тъй като в диспозитива на решението на стр. 7, ред. 36 и стр.

8, р.12 вместо „ от датата на влизане в сила на определението „ следва да се запише „ от датата на поискване – 08.07.2024г. „ Уведомена насрещната страна чрез процесуален представител адв. Г. моли молбата да бъде отхвърлена.

Искането е неоснователно. Ответниците по делото с отговора на исковата молба, подаден от процесуалния им представител адв. Г. З. на 08.07.2024г. , са поискали съдът да осъди ищцата да им заплати считано от датата на получаване на отговора на исковата молба сума, представляваща обещетение за еднолично ползване на делбените имоти С определение №507/08.08.2024г. съдът е намерил така направеното искане за нередовно и несъобразено с практиката на съдилищата относно приложението на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС. Съгласно практиката на ВКС – напр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ №308/24.04.2014г. по гр. д.

1

№1773/2014г. на IV гр. отд. на ВКС, претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е допустима само за период, предхождащ предявяването на иска за делба или следващ предявяването на иска за делба, но периода следва да предхожда влизането в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК . Претенцията по чл.31, ал.2 ЗС е претенция по сметките по чл.346 ГПК и се разглежда във втора фаза на съдебната делба, дори и да е предявена с исковата молба или с отговора на исковата молба. Относно размера на обещетението за лишаване от ползване на имота занапред във времето от момента на влизане в сила на определението по чл. 344, ал.2 ГПК до окончателното приключване на делбата същото представлява вид привременна мярка и се определя с решението за допускане до делбата, което се постановява при приключване първата фаза на делбата и има характер на определение в тази си част. Съгласно с мотивите на горното ОПРЕДЕЛЕНИЕ №308/24.04.2014г. по гр. д. №1773/2014г. на IV гр. отд. на ВКС съдът е дал на на ответната страна седмичен срок от уведомяването за това да отстрани противоречията в отговора на исковата молба, като посочи с оглед разясненията, дадени с горното определение 1. основанието на претенциите за заплащане от ищците на обещетение за лишаване от ползване на делбения имот в размера на 200 лв/месец спрямо наследствените квоти от датата на предявяване на отговора на исковата молба, като посочи до кой момент с оглед разясненията, дадени с настоящето определение ; 2 периода на съответната претенция за заплащане на обещетение за лишаване от ползване ; 3. да формулира петитум на съответното искане , като посочи дали желае произнасяне от съда като привременна мярка и за кой период или желае съдът да разгледа претенцията във втора фаза на делбата по реда на чл.346 ГПК . С молба от 13.09.2024г. адв. З. е посочил, че се предявява претенция по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обещетение за лишаване от ползване на имота за периода от 2 получаване ан отговора на исковата молба до влизане в сила на акта, с който са определени привременни мерки – определението по чл.344 , ал.2 ГПК и моли съдът да постанови привременни мерки на осн. чл.344 ГПК като осъди ищцата да заплати обещетение на тветниците за лишаване от ползване на процесните имоти. Със същата молба от 13.09.2024г. адв. З. заявява, че по отношение на искането на осн. чл.31 ЗС за заплащане на обещетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода от получаване на отговора на исковата молба до влизане в сила на акта по чл. 344, ал.2 ГПК моли, съдът да разгледа тази претенция във втора фаза на делбата по реда на чл.346 ГПК. С решението си по допускане на делбата с №112/01.07.2025г. съдът съгласно съдебната практика и съгласно уточняващата молба на адв. З. от 13.09.2024г. се е произнесъл по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК , като е приел, че се постановява привременната мярка за периода от влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на делбата. Следователно не е налице твърдяната от адв . З. очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК Съгласно изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Г. З. , действащ като процесуален представител на З. Ю. А. с ЕГН ********** и Л. Ю. А. с ЕГН **********, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №112/01.07.2025г. по гр. д. №379/2024г. на Рс Девня, като в в диспозитива на решението на стр. 7, ред 36 и на стр. 8, ред 12 вместо „ от датата на влизане в сила на определението „ следва да се запише „ от датата на поискване – 08.07.2024г. „ 3

Настоящият акт по реда на чл.247 ГПК може да се обжалва пред ОС Варна с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4