Решение № 140 от 16.06.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20211520201035 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

СТ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес в ************ е подал жалба против наказателно постановление № 21-1139-001217 от 10.09.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ Кюстендил, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП .

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

1

На 28.08.2021 г., около 22,10 часа, актосъставителят К. Г. К. и колегата му свидетелят Р. В. СП., двамата служители в сектор „Пътна полиция“ /към момента на проверката/, извършвали пътен контрол. Спрели водачажалбоподател на ул. „Васил Коларов“ пред дом № 65 в с.Шишковци, в посока към с. Копиловци за рутинна проверка. Водачът управлявал лек автомобил „Форд Скорпио“ с peг. №******, като управляващ автомобила бил установен жалбоподателят СТ. Г. СТ., който е и собственик на същия. При проверката полицейските служители се усъмнили, че водачът е употребил алкохол, тъй като имал мирис на алкохол. Водачът бил изпробван на място с Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0060, който отчел положителен резултат от 1,17 промила алкохол в кръвта. На водача и собственик на лекия автомобил бил издаден талон за изследване номер 094578, но той приел показанията на уреда и не пожелал да извърши кръвни медицински изследвания. На място на жалбоподателя бил съставен АУАН № 423914 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от ЗДвП, а именно че управлява процесния автомобил с алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда и му било иззето и свидетелството за управление на МПС, контролен талон, свидетелството за регистрация на МПС, както и два броя регистрационни табели. Актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае.

Последният го подписал без възражение и получили екземпляр. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля С..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения.

Като взел предвид акта, административнонаказващият орган в лицето на Д. В. Д. на длъжност „началник група“ към ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ Кюстендил, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи издал атакуваното наказателно постановление № 21-1139-001217 от 10.09.2021 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ бр. 101/2016 г в сила от 21.01.2017 г.) са наложени наказанията глоба в размер от 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 /десет/ контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по 2 делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетелите К. и С., като ги намира за безпристрастни и последователни.

По делото е представен списък за успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха с рег. № 3286р-24169 от 31.05.2021г., сред които попада и дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0060, който е преминал периодична проверка на 25.05.2021г. /л.20 от делото/.

По делото във връзка с възражението на жалбоподателя, че посоченото количество алкохол се дължи на прием на медикаменти, е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р В.Н.. След като е анализирал здравословното състояние на жалбоподателя и приеманите от него медикаменти по рецепта, вещото лице е установило, че състоянието му и лекарствата нямат отношение към установената алкохолна концентрация. Единствено приемането на клеева тинктура може да способства за повишение на показателите на алкохолно съдържание в кръвта, но според вещото лице, при прием на цяло шише клеева тинктура /100 мл/ при 40 об.% алкохолен разтвор на пчелен клей на лице с телесна маса от 80 кг не би могло да доведе до повишение от повече от 0,60 промила, като останалото установено количество алкохол до 1,17%о се дължи на прием на друг вид алкохол.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В двата акта са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна 3 квалификация в същите, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Не е ограничено и правото на защита на санкционираното физическо лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.

Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно.

При квалификацията на административното нарушение административнонаказващият орган е определил правилно, че е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, правилно е определена и санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

По несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че на 28.08.2021 г., около 22,10 часа, на ул. „Васил Коларов“ пред дом № 65 в с.Шишковци, в посока към с. Копиловци, в качеството му на собственик и водач на лек автомобил с рег. № *********. е употребил алкохол, тъй като с Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0060 му бил отчетен положителен резултат от 1,17 на хиляда промила алкохол в кръвта.

По делото се установи за безспорно, че посоченото количество алкохол в кръвта е следствие от употреба на алкохолни напитки, но не и на медикаменти. Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

Следва да се посочи и че водачът не е изразил желание за извършване на кръвно изследване в болничното заведение, следователно не се е възползвал от така дадената му възможност, като е подписал акта без възражения, тоест приел е отчетеното като резултат от Дрегера. Водачът е тестван с годно техническо средство, видно от материалите по преписката. В 4 обстоятелствената част на АУАН е видно, че жалбоподателят лично е подписал акта, където е вписан и талона, че приема показанията на техническото средство. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 4, изр. 2ро от Наредба № 1/19.07.2017 г. употребата на алкохол правилно е установена въз основа на показанията на техническото средство Алкотест дрегер, което е било технически изправно да определи същата. Не е спорно, че жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от дадената възможност да провери точността на отчетения резултат посредством изследване с доказателствен анализатор или извършването на медицинско и химическо лабораторно изследване, предвид факта, че собственоръчно е отразил, че приема отчетената стойност от 1,17 на хиляда от техническото средство, с което му е била извършена проверка за употреба на алкохол, подписвайки акта.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че употребата на медицински изделия е повлияла върху количеството установен алкохол в кръвта, поради което същата не следва да се взима предвид, което водело до наличие на административно нарушение по т.1 от чл.174, ал.1 от ЗДвП. Видно е от разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, че законодателят не обвързва наличието на определени количества алкохол в кръвта с причините за наличието му. Целта на санкционната разпоредба е да наказва лица, които виновно са приели алкохол под каквато и да било форма и са управлявали МПС след това и по този начин са създали предпоставки за реализиране на евентуални негативни последици както за нарушителя, така и за всички участници в движението. Употребата на медикаменти със съдържание на етил само по себе си не е нарушение, такова е обаче управлението на МПС с алкохолна концентрация от 0,5 до 1,2 промила, независимо от източника й.

С оглед на това, законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на административнонаказателния състав по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП въз основа на отчетените показания на процесния Дрегер. В заключение следва да се посочи, че конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран, не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с 5 типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че шофирането след употреба на алкохол и то в толкова високи граници, безспорно поставя в опасност всички участници в движението и категорично не може да се квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата. Както е посочил и Пленумът на Върховния съд в т.4 от Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/1982 г. „при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство“.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Принципното разрешение на чл. 143 от АПК е, че страната, която загуби съдебния спор, следва да поеме и направените за неговото разглеждане разноски. Тъй като по делото е заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, платими от бюджета на съда, с оглед изхода на делото, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати тези разноски.