Протоколно определение № 175 от 14.01.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Ал. Стоилов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова и прокурора С. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от И. Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20251100207798 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ И. Б. Б., явява се лично.

За него се явява адв. К.М., преупълномощен от адв. Ю., като представя пълномощно.

За СГП се явява прокурор – Х..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СНЕМА самоличност на осъдения: И. Б. Б., ЕГН **********, род. на ********г. в гр. София, ж.к. ********, неженен, средно образование, осъждан.

СЪДЪТ разясни правата на осъдения И. Б. в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Разбрах правата си.

АДВ. М.: Няма да правим отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА молбата от адв. Ю. чрез преупълномощения защитник адв.

М. за групиране на наказанията и съответното предложение от СГП в същия смисъл, в което разликата с молбата е единствено относно приложението на чл. 24 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Няма да соча нови доказателства.

АДВ. М.: Поддържам молбата, представям и моля да приемете Заповед № 177/11.12.2025г., с която на основание чл. 91, ал.1, като спрямо доверителят ми е определена писмена похвала за добро поведение в местата за ЛОС.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА Заповед № 177/11.12.2025г., с която на 2 основание чл. 91, ал. 1 от ЗИНЗС, на осъдения И. Б. е определена „писмена похвала“.

СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА писмените доказателства по преписката, сред които и актуална справка за съдимост и справка от Министерство на правосъдието по отношение на осъдения И. Б. Б. във връзка с изтърпените до момента наказания ЛОС.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че по отношение на осъдения И. Б. са налице основанията по чл. 23 и чл. 25 от НК за определяне на общо наказание, а именно по НОХД № 2501/2025г. на СГС и НОХД № 7136/2025г. на СГС, като съобразно правилата за определяне следва да бъде определено едно общо наказание, а именно най-тежкото такова каквото се явява 3 години ЛОС и санкция от 60 хил. лв. /шейсет хиляди лева/ глоба, която е наложена на И. Б.

Б..

Считам, че следва съдът да обсъди наличието на основанията на чл. 24 от НК за увеличение на наложеното наказание по отношение на Б.. Основания за това ние откриваме, като моля съдът да вземе предвид в справката за съдимост, където са отразени 14 осъждания с отделни съдебни актове по отношение на това лице, което сочи една висока степен на обществена опасност на дееца, която не е била повлияна от изтърпяване на наказанията, с оглед на което считам, че по отношение на конкретната разпоредбата на чл. 24 общото следва наказание бъде увеличено до 4 години и 6 месеца. Моля съдът да приспадне от общото наказание предварителното „Задържане под стража“, 3 които съм описал в предложението на СГП.

По отношение на режима същият следва да бъде „строг“.

АДВ. М.: За групиране на посочените наказания правилно СГП посочи, че са налице предпоставките, доколкото двете наказания се намират в реална съвкупност и са налице основанията на чл. 23 и чл. 25 от НК. Считам, че по спорния въпрос за приложение на чл. 24 не е достатъчно единствено броя на осъжданията по отношение на осъдения Б.. Касае се за производство, в което се извършва групиране само на две осъждания.

Налице са предпоставките за присъединяване на друго наказание, което е наложено спрямо осъдения, а именно „глоба“ във висок размер. Следва да се вземе предвид поведението на моя подзащитен, който е признал вината си и е сключил споразумение с прокуратурата, като към онзи момент, ако прокуратурата е считала, че наказанието, с което се е споразумяла със защитника, не е достатъчно, по аргумент от чл.24 от НК е можела още тогава да поиска налагане на по-високо наказание при сключване на споразумението.

Към настоящия момент осъденият изтърпява наказанието, нещо повече, същият демонстрира добро поведение при изтърпяване, което безспорно е основание да се приеме, че спрямо същия е започнал корекционен процес, тоест една от целите на наказанието, а именно поправка на дееца, е започнала своето въздействие, поради което считам, че не се налага приложение на чл.

24, още повече, както беше поискано от прокуратурата, със завишение от година и половина, без да се изложат аргументи защо прокуратурата иска максималния размер на чл. 24 за завишение на съответното наказание.

Ще моля съда за снизхождение при формиране относно групирането на двете наказания по отношение на двете осъждания и ако не възприемете, че не трябва се прилага чл. 24, да се увеличи с минимален размер ЛОС към съответното наказание.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ:

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Нямам какво да добавя. Поддържам казаното от моя защитник и искам да ви кажа, че продължавам да се поправям, старая се за това нещо, чакам следваща награда, отговарям за цяла група и мисля 4 положително занапред.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО

ЛИЦЕ.

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Моля да уважите искането на защитата.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание, счита следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, инициирано както от страна на осъдения, така и от страна на прокуратурата с предложение за групиране на наказанията по последните две влезли в сила присъди по НОХД № 2501/2025 г. на СГС и НОХД № 7136/2025 г., също по описа на СГС.

Настоящият съдебен състав е одобрил еднолично споразумението по последното дело НОХД № 7136/2025 г. в процедурата по чл. 382, ал. 2 от НПК, поради което и съобразно чл. 39, ал.1 от НПК именно настоящият съдебен състав се явява компетентен да се произнесе по предложеното групиране.

Съдът намира, че предложението за групиране на наказанията по горепосочените две последни дела, по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е основателно, което е видно при съпоставка между датите на извършване на деянията по двете дела и датите на влизането им в сила, доколкото и двете деяния са били извършени преди да има влязла в сила присъда, по което и да е от двете дела. В тази връзка следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание ЛОС за срок от 3 години, каквото е било наложено и по двете присъди, като по аргумент по чл. 23, ал. 3 от НК към това най-тежко наказание следва да бъде присъединено по-тежкото наказание „глоба“ в размер на 60 000 лв. /шейсет хиляди лева/, определена по последната присъда. Следва да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК с приспадане на изтърпяното до момента наказание ЛОС по двете присъди, както и предварителното задържане по двете дела.

5

Спорният въпрос е дали са налице предпоставките за увеличение на така определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, каквото е предложението на СГП, при това в максималния размер - с 1 година и 6 месеца, или общо до 4 години и 6 месеца. В тази връзка съдът счита следното:

Видно от справката за съдимост, която разбира се е основен маркер при подобна преценка, по отношение на осъдения Б. са налице общо 14 влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, като съдът не може да не отчете, че по отношение на размера на наложените наказания е налице една негативна тенденция, изразяваща се в градация по отношение размера на наказанията, доколкото Б. в миналото е търпял ефективно 1 година, после 1 година и 5 месеца, за да достигне до размера от 3 години ЛОС, какъвто му е наложен по обсъжданите последни две присъди.

Това отчетливо обстоятелство не може да бъде пренебрегнато, а то свидетелства за липса на постигнат ефект от налагането на наказанията, което безспорно оправдава приложението на чл. 24 от НК, като един вид последен механизъм, способен да постигне най-после този поправителен и възпиращ ефект.

В днешното съдебно заседание се представя документ на добри характеристични данни по отношение на осъдения, макар че този документ би имал тежест при едно друго производство, каквото примерно е УПО.

Независимо от това обаче отчитайки тази добра характеристика, както и обстоятелството, че последните две дела са приключили със споразумение по самопризнания на осъдения, съдът намира, че предложеното в максимален размер увеличение по чл. 24 от НК е прекомерно, още повече на фона на солидния размер на двете включени в групирането наказания.