Решение № 3066 от 18.07.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14606/2018
- Вид
- Решение № 3066
- Подписан
- 18.07.2019
- В сила
- 25.02.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАВДАРОВА КАЦАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3066 18.07.2019г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански състав
На осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на осми юли 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя
Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело
№ 14606 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.51 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.М.П., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв. Я.Р., срещу „МС- Газойл” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов” № 14а, представлявано от *** М.С..
Предявени са обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на **** вследствие на претърпяна от ищеца на ****** г. злополука, призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ Пловдив от **** г., при която е получил ******************, за вредите от която на ищеца е присъдено обезщетение с влязло в сила Решение по гр. д. № 14877/2016 г. на ПРС, I-ви гр. с-в., които вреди са настъпили след влизане в сила на решението и се изразяват в следното: претърпяна на **** г. операция по ****************** на ищеца, болки и страдания във връзка със същата, сумата от 807,17 лева (осемстотин и седем лева и седемнадесет стотинки) – мораторна лихва за периода от датата на извършване на операцията за *************************** до датата на завеждане на исковата молба – 10.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.
В исковата молба се твърди, че ищецът се намира в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор № ***************** г., по който изпълнява длъжността „*****************“ с място на работа „*****************“.
Твърди, че на ****** г. бил на работа от 14,00 ч. до 20,30 ч. на обект „*****************“ в гр. П. На същата дата, около 17,50 часа, при работа на ************, внезапно бил ударен от лек автомобил, управляван от лицето Г.М.В., като по време на сблъсъка ищецът се намирал на тротоара, а ударът от колата бил внезапен и непредотвратим. Вследствие на злополуката получил ******************. Веднага след злополуката бил откаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където му била извършена операция за открито **************************, като след манипулацията бил изписан на ********** г. При операцията му били поставени имплант и десет пирона. Твърди, че и понастоящем страда от ********************************************.
Движенията му са ограничени и болезнени, като ползва помощни средства – бастун.
Процесът на възстановяването му върви трудно, като към момента на подаване на исковата молба ползва неплатен отпуск, поради изчерпване на болничния. Твърди, че работодателят – ответник в настоящото производство, е съставил протокол за трудова злополука № ****** г., а с вх. № ******* г., е подадена Декларация за трудова злополука до ТП на НОИ, съставена от „МС - ГАЗОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********* и номерирана с № ****. Въз основа на извършена проверка от ТП на НОИ Пловдив било издадено Разпореждане № ************* г., с което било определено, че настъпилото събитие се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането било връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в сила. Твърди, че изложените факти и обстоятелства били установени в мотивите на влязлото в законна сила Решение № 3989/16.11.2017 г. постановено по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС, І гр. с. Твърди, че след постановяване на посоченото решение и влизането му в сила настъпили нови обстоятелства за търпени от ищеца неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука и по тях липсва произнасяне на съда.
Твърди, че на **** г. постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив за премахване на поставените му при извършената операция при настъпването на трудовата злополука – ***********. Операцията му била извършена на **** г. Престоят му в болницата продължил до **** г., когато бил изписан за домашно лечение, което продължавало и до настоящия момент. Сочи, че повече от три години е принуден да търпи болки и страдания в резултат на настъпилата на **** г. трудова злополука. От датата на операцията и до настоящия момент изпитва силни болки в резултат на операцията за премахване на *****************, като изписаната му терапия не помага за намаляването им. Ходи с помощта на помощни средства – *********. Не може да стои дълго време прав, тъй като изпитва болка. При седнало положение и сгънат крак болката се появява след съвсем кратък период. Единствената позиция, в която болката намалява е легнало положение на тялото. През нощта не може да спи спокойно, тъй като при извършване на неволни движения се буди от остра продължителна болка в крака. Практически търпените от ищеца болки са ежедневие.
***************** е нефункционален – не може да го свива ***************.
Извършената рехабилитация само подобрила малко положението с подвижността, но не спряла болките и страданията. След първоначалната операция по поставяне на ****************** за него тече нов възстановителен период и още един дълъг период на калциране на местата, където са били *************. Поради липсата на възможност да работи и едновременно с това да осъществява лечението си пълноценно практически е без доходи. Лечението му изисква да ходи на прегледи и процедури, да ползва ****аменти и консумативи, за които никой не му помага, като всички тези имуществени разходи не са покрити от работодателя, а се заплащат от ищеца.
Предвид изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски, включително заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.Р. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените претенции по основание и размер.
Оспорва твърденията, че: до настоящия момент ищецът страда от ************; че ищецът има ***********; че има ограничени и болезнени движения на ***********; че ползва помощни средства за предвижване; че ползва неплатен отпуск, поради изчерпване на болничните; че повече от три години търпи болки и страдания.
Оспорва всички заявени обстоятелства във връзка със сегашното здравословно състояние на ищеца, в това число но не само: невъзможността да *********; невъзможността да спи спокойно; невъзможността да ***********. Оспорва твърдението, че ищецът не можел да упражнява трудова функция, поради своето недобро здравословно състояние.
Твърди, че към лятото на ***** г. ищецът бил напълно възстановен от претърпяната злополука. Още към сочения момент ищецът бил напълно годен да упражнява трудова функция, при това без да е необходимо да бъдат променяни мястото на работа и вида на извършваната от него дейност. Обстоятелството, че до месец октомври 2018 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск е въпрос на негов личен избор и на проява на добра воля от страна на работодателя, доколкото последният е уважавал всяка поредна молба за ползване на такъв отпуск, а не е свързано със здравословното му състояние. В тази връзка сочи, че в подаваните молби за ползване на неплатен отпуск липсва посочена конкретна причина, указваща за наличие на проблем със здравето на ищеца. Твърди, че в момента, в който работодателят отказал да разреши следващ период на ползване на неплатен отпуск, ищецът се явил на работното място и подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че извършеното при ищеца оперативно ************* не съставлява състояние на ексцес, защото: същото не е било обективно задължително; извършването на тази интервенция е било взето предвид и отчетено при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, сторено с приключилото гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС; към настоящия момент не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, в сравнение с установеното такова, към момента на приключване на посоченото гражданско дело.
Твърди, че в конкретния случай не са настъпили такива усложнения, които не са били предвидими и не са взети предвид при определяне на обезщетението с влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС, тъй като съдът е съобразил тогава остатъчните негативни последици и в частност предстоящата операция по *********************. На практика се касае за бъдещи болки и страдания, които обаче са взети предвид от съда, постановил решението по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС, поради което същите не могат да бъдат охарактеризирани като усложнение по смисъла на закона, налагащо присъждане на допълнително обезщетение. Твърди, че операцията по ************* е рутинна такава, при което пациентът още на същия ден се изправя и започва да се движи. При подобен род интервенции дори не е необходимо да бъде назначавано, респ. не се назначава извършването на рехабилитация. Твърди, че евентуално търпяната от ищеца болка, не е свързана с рутинната операция по *************, а е резултат от собственото безхаберно и безотговорно поведение на ищеца, изразяващо се в неполагане и на най-минималната грижа към собственото му здраве, чрез неспазване и пренебрегване на дадените от ****** указания и предписания. Твърди, че ако евентуално се установи наличие на влошаване на здравословното състояние на ищеца, то последното е резултат повече на бездействието и безхаберието на ищеца, отколкото на обективно влошаване на процеса на неговото възстановяване. На практика ищецът сам се е довел до сегашното си заявено недобро здраве. Твърди, че претендираният от ищеца размер на обезщетението е изключително завишен и не кореспондира с евентуално търпените от същия болки и страдания. Твърдяната ************* не е нещо ново, напротив това състояние било констатирано още към 2016 г. и било взето предвид при постановяване на съдебното решение по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС. Твърдяната *********************а не е нещо ново, а е състояние констатирано още към есента на 2015 г., в която връзка били предписани и физиотерапевтични процедури. Твърдяната ************* също не било нещо ново, а напротив същото било констатирано още към есента на 2015 г., във връзка с което била назначена и физиотерапия.
Моли исковете да се отхвърлят, а ако съдът присъди обезщетение, то да е в значително по – нисък размер от претендираното. Претендира разноски. Направил е възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
С отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на ответника дружеството – застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.П..
В тази връзка с Определение № 12492 от 29.11.2018 г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.П..
В предоставения му срок третото лице
– помагач на страната на ответника не е взело писмено становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения препис от трудов договор № ****** г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от ********************* на длъжност “*****************”, като трудовото правоотношение било прекратено по силата на Заповед № ****** г. на работодателя – по взаимно съгласие на страните.
От Разпореждане № ************* г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че на ***** г. в качеството си на „*****************“, П. е бил на работа от 14,00ч до 20,30ч на обект „************– ******“ – гр.Пловдив, като около 17,50ч. лек автомобил внезапно потеглил от паркинга и поради недостатъчен контрол от страна на водача, автомобилът се качил на тротоара и ударил пострадалия, като в резултат на удара П. е получил *******, което било прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Разпечатката съдържа 36 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4d0198e-1573-4d85-ad6a-ab241af01d14