Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 22.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 137/2022
Вид
Решение № 170
Подписан
22.08.2022
Състав
Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кюстендил, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора Вл. М. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500137 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение №260004 от 18.01.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1600/2019г. по описа на същия съд, както следва:

- въззивна жалба с вх.№260883/25.02.2022г., подадена от адв.Г.Г. от САК, със служебен адрес: гр.С., ул.„***********“ **********, кантора 12, в качеството му на пълномощник на Й. Б. КР., с ЕГН **********, с адрес в с.Т., обл.К., и

- въззивна жалба с вх.№260423/31.01.2022г., подадена от Прокуратура на Република България, чрез зам.районен прокурор при РП-Кюстендил.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, да заплати на Й. Б. КР. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата ******* лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на причиняване на вредите – 22.09.2019г., до окончателното изплащане на претендираната главница, като за разликата до пълния размер на исковата претенция в размер на ******* лева, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на Й. Б. КР. направените разноски, съразмерно на 1 уважената част от иска в размер на ******* лева.

С въззивната жалба, подадена от пълномощника на Й. Б. КР. първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като се релевират доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е занижено и несъобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Приема за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът не бил претърпял повече от обичайните вреди, и позовавайки се на двете приети по делото експертизи, твърди, че причинените му увреждания на здравето и психиката са в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото му обвинение и не са обичайни. Подчертава, че районният съд не бил обсъдил в мотивите си обстоятелството, че доброто му име в обществото било накърнено, както и не е взел предвид влошаването на семейното му положение и отношения в семейството след повдигане на неоснователното обвинение. Счита, че не е съобразена от решаващия съд и тежестта на повдигнатото обвинение (за тежко престъпление) и значителната продължителност на воденото наказателно производство, през който период интензивно са търпени твърдените неимуществени вреди. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове в пълен размер.

Претендират се разноските в двете съдебни инстанции по съразмерност, съобразно уважените части от предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Прокуратура на Република България.

С въззивната жалба на Прокуратурата на Република България се атакува първоинстанционното решение в осъдителната му част. Навеждат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че конкретният казус не попадал в хипотезата на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като извършеното от ищеца деяние, заради което е признат за виновен и му е наложено наказание, макар и по друг текст от НК, съставлявало престъпление. Въззивникът счита за недоказани твърденията за дълбоко злепоставяне на ищеца пред колеги, приятели, роднини и обществеността в гр.К., предвид обстоятелството, че обвинението не е било публично разгласено от страна на органите на прокуратурата. Твърди, че от заключението на в.л. по СМЕ не следвали категорични изводи за причинно-следствена връзка между твърдените негативни последици за ищеца и неправилното обвинение. Недоказани по делото останали и твърденията на ищеца за намалелия брой пациенти, респ. наличие на негативна финансова промяна за ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Й. Б. КР., чрез пълномощника му адв.Г.Г., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции по съразмерност съобразно уважените части от предявените искове.

2

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери, че въззивните жалби са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

От приетите по делото доказателства, в контекста на оплакванията в жалбите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка по спора:

Й.К. упражнява лекарска професия и практикува в медицински център в доболничната помощ.

Видно от материалите по ДП №968/2015г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, посоченото досъдебно производство е било образувано срещу неизвестен извършител на 24.08.2015г. с постановление на прокурор при РП-Кюстендил. С постановление от 17.11.2015г. на разследващ полицай при РУ на МВР – Кюстендил по същото ДП Й.К. е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през месец май 2015г. в с.С., обл.К., чрез посредственото извършителство на неустановено лице и чрез използване на неустановено МПС с платформа, е отнел чужди движими вещи – л.а. марка „**********“ модел „******“ с *******, на стойност **** лева, ведно с монтираната на автомобила газова уредба марка „*************“ ************* „*********“, на стойност ***** лева, всичко на обща стойност **** лева от владението на Б.С.А. от гр.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор.

Обвинителен акт по така повдигнатото обвинение е бил внесен в съда на 01.03.2016г. и е било образувано НОХД №321/2016г. по описа на КнРС, в последствие– след прекратяване и връщане на прокурора – продължило като НОХД №2217/2016г.

В съдебно заседание, проведено на 26.10.2017г. НОХД №2217/2016г., в хода на съдебните прения обвиняемият Й.К. е направил изявление, че желае да възстанови причинените щети.

Съдът е възобновил съдебното следствие и е предоставил възможност на подсъдимия да възстанови щетите. Последвало е неколкократно отлагане на делото и едва в съдебно заседание, проведено на 26.04.2018г., пострадалият Б.А. се е явил и е заявил, че посочената в обвинението сума му е била възстановена. В същото заседание е постановена и присъда с №24/26.04.2018г., с която Й.К. е бил признат за невиновен в това, че през месец май 2015г. в с.С., обл.К., чрез посредствено извършителство на неустановено лице и чрез използване на неустановено по делото МПС с платформа е отнел чужди движими вещи на обща стойност от **** лева от владението на Б.С.А. от гр.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и не е извършен състава на престъплението по престъплението по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като със същата присъда К. е признат за виновен в това, че през месец май 2015г., в с.С., обл.К. противозаконно е присвоил чужди движими вещи на стойност **** лева, които е владеел, като предметът на престъплението е на стойност до 2 минимални работни заплати за страната и е заместен – деяние, наказуемо по административен ред, съобразно чл.218б ал.1 във вр. с чл.206 ал.1 от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

3

Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура – Кюстендил. С Решение №24/22.02.2019г. на Окръжен съд - Кюстендил по ВНОХД №362/2018г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена изцяло. Решението не е подлежало на обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му.

Мярка за неотклонение по отношение на К. не е била взета нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното производство.

От показанията на разпитания свидетел П. С. е установено, че същият познава ищеца като свой колега, както и, че от самия него знае за воденото срещу К. наказателно производство. Ищецът му споделил, че повдигнатото обвинение е неоснователно, че е притеснен, че колегите му започнали да го отбягват, както и, че ********* му намалели.

Според свидетеля, К. приел случващото се „навътре“, не е изпадал в депресивно състояние, но се затворил в себе си. Известно му било, че дори синът на ищеца започнал да страни от него. Ищецът работел в ************, като ************ ********** и се оплакал а свидетеля, че **********и започнали да насочват ********* си към други **********.

Посоченото създало стрес у ищеца, който според свидетеля е в основата на влошаването на здравословното му състояние – проблеми с храносмилателната система, отслабване.

От представени по делото медицински документи и от заключението на в.л.д-р А.Н., специалист ************, по назначерната СМЕ, е установено, че от края на 2016г. е установено влошаване в здравословното състояние на К.. Констатирани са следните заболявания: 1/ **********, чиято поява може да се дължи на преживян стрес; 2/ **********, дължащ се на различни по вид фактори – бактерии, глисти, токсини, лоша диета, простуда, нервнопсихични; 3/ ************ (***************), дължаща се на употреба на алкохол или на метаболитни, ендокринни и първични чернодробни заболявания и 4/ ***************, придобито след стресова ситуация, преживяна от ищеца, изразяваща се в главоболие, тревожност, загуба на сън, злоупотреба със субстанции и др. Според вещото лице, негативните последици за ищеца датират след проявлението на негативното събитие от живота на ищеца, което може да е свързано и с неправилното обвинение. Заради преживения стрес са се учестили симптомите на стомашно-чревния тракт. Последиците от събитието, според вещото лице, били сериозни за ищеца, поради нарушеното му нервнопсихическо състояние, с изразена депресия, която е повлияла негативно върху нормалната работа на стомашно-чревния тракт и на имунната му система.

От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от в.л.д-р Е.Г., е установено, че у Й.К. е налице установено ***************, последвало във времето на стресогенната ситуация, като стресовия фактор и силното притеснение са пряко свързани както по отношение на възникването на това състояние, така и с продължителността му, като прогнозите за развитието на заболяването са оптимистични, при положение, че лицето не е отново изложено на силни стресогенни фактори.

От изискана по делото информация от РЗОК – Кюстендил относно данни за отчетната дейност на ищеца Й.К. за периода от месец 01.01.2012г. до месец май 2015г. и за периода от 4 месец юни 2015г. до месец февруари 2019г. не е установено наличие на негативна финансова промяна за ищеца след започване на наказателното производство срещу него.

При тези данни, в обжалваното решение КнРС е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения от К. иск, предвид наличието на постановена оправдателна присъда в хипотеза на преквалификация и декриминализация на деянието.

Приемайки да не са били установени вреди, надхвърлящи обичайните и считайки, че въпреки постановения оправдателен резултат, не може да бъде пренебрегнат факта на осъществени от ищеца обществено укорими действия, съдът е намерил, че справедлива обезвреда за ищеца би била сума в размер на ******* лева, за която именно е уважил предявения иск, ведно със законна лихва за забава, и е отхвърлил същия за горницата до претендираните ******* лева.