Определение № 234 от 19.04.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 19.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500163 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от П. Г. Х. против определение №40/16.01.2023г., постановено по в.гр.д.№860/22г. по описа на ДОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от П. Г. Х. жалба вх.№33315/31.08.2022г. против постановление за възлагане на недвижим имот от 19.07.2022г. на ЧСИ Л.Т., рег.№737, по изп.дело №20187370400793, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендират се разноски.

Въззиваемите Е. П. Й. и М. Я. Х. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната основателност.

Въззиваемата страна

„Кей

Би

Си

Банк

България“ЕАД, гр.София/понастоящем „ОББ“АД/, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№860/22г. по описа на ДОС, гр.о. е образувано по подадената от П. Г. Х. жалба вх.№33315/31.08.2022г./по описа на ЧСИ/, 1 против действие на ЧСИ Л.Т., рег.№737, район на действие ОС-Добрич, по изп.д. №20187370400793 - постановление от 29.07.2022г. за възлагане на недвижим имот - ½ ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 4, 001 дка, находящ се в с.Оброчище, общ.Балчик, представляващ по КККР на с.Оброчище, одобрени 2003г., изменени 2006г., имот с идентификатор ***, при съответни граници, на П.М.М. за сумата от 5 262лв.В жалбата си П.Х. излага, че е собственик на недвижимия имот, предмет на посоченото постановлението за възлагане, придобит от него с договор за дарение, обективиран в н.а.№70/27.03.2015г.Имотът е бил собственост на длъжника в изп.производство Е. П. Й. и върху него е била наложена възбрана през 2009г. по изп.д. №20097170400496 по описа на ЧСИ Р.Т., но това дело е било премирано преди сключване на договора за дарение, съответно прекратено по силата на закона, поради което и правното действие на възбраната преустановено, независимо, че същата не е заличена изрично.Делото е било прехвърляно за продължаване на други ЧСИ, но не е налагана нова възбрана, нито връчвани нови ПДИ.Обжалваното постановление за възлагане е недействително, защото е продаден имот, който не е собственост на длъжника, за имота няма действаща възбрана, а и вземането на взискателя е погасено по давност, съответно същият не е имал право да го удовлетворява от недвижимия имот, собственост на жалбоподателя.Предвид изложеното, претендира обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот да бъде отменено.

Въззиваемата страна „Кей Би Си Банк България“ЕАД/понастоящем „ОББ“АД/, редовно уведомена, не е депозирала становище по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.

Въззиваемите Е. П. Й. и М. Я. Х. в депозираното становище по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК поддържат становище за нейната основателност.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия.

Изп.дело №20187370400793 е образувано след изпращане за продължаване на изп.действия по изп.д.№20137130400088 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, а последното образувано след изпращане за продължаване на изп.действия по изп.д. №20097170400496 по описа на ЧСИ Р.Т..Изп.д.№20097170400496 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.09.2009г., издаден по ч.гр.д.№8781/09г. по описа на ВРС, с който длъжниците Е. П. Й. и М. Я. Х. са осъдени солидарно да заплатят на

„Райфайзенбанк

България“ЕАД/впоследствие „Кей Би Си Банк България“ЕАД, понастоящем „ОББ“АД/ посочените в листа суми.По искане на взискателя се присъединени за събиране и други негови вземания против същите длъжници.По искане на взискателя върху недвижимия имот е вписана в СВ-Балчик възбрана на 27.10.2009г.С договор, обективиран в н.а.№70/15г., длъжникът е дарил недвижимия имот на жалбоподателя.В хода на провежданото впоследствие принудително изпълнение по отношение на този имот жалбоподателят е уведомяван от ЧСИ за предприеманите действия в качеството му на 2 приобретател на имота след наложена по изп.дело възбрана.

В нормите на чл.435, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които могат да бъдат обжалвани, и лицата, които могат да ги обжалват, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени действия от съдебния изпълнител.Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.Жалбоподателят не е от кръга на посочените лица, нито в жалбата са изложени каквито и да е било оплаквания по повод наддаването на публичната продан и цената, на която е извършено възлагането.Жалбоподателят е трето за изп.производство лице, но не твърди, че към момента на налагане на възбраната е било във владение на имота, нито, че към този момент е бил негов собственик, т.е. не е налице и общата хипотеза на чл.435, ал.4 от ГПК, позволяваща обжалване на действията до постановлението за възлагане.При липсата на предвидените в чл.435 от ГПК предпоставки, при които е допустимо обжалване действията на съдебен изпълнител, така подадената жалба се явява недопустима.Неоснователни са оплакванията, изложени в частната жалба, инициирала производството пред ВАпС, че по същество подадената от страната жалба на 31.08.2022г. не е жалба против действие на съдебен изпълнител - постановление за възлагане на недвижим имот, а съставлява искова молба с предявен иск с пр.осн. чл.440 от ГПК.От обстоятелството, че в мотивната част на определението на ДОС е посочено, че за жалбоподателя остава открит пътят на исковата защита, не следва извод, че подадената от него жалба съставлява искова молба.В подадената на 31.08.2022г. жалба чрез ЧСИ до ДОС изрично е посочено от жалбоподателя - в титулната й част, в съдържанието/многократно/ и в петитума, че се обжалва издаденото от съдебния изпълнител по изп.д.

№20187370400793 незаконосъобразно постановление за възлагане на горепосочения недвижим имот и се претендира неговата отмяна.

По изложените съображения, съдът приема, че подадената от страната жалба е недопустима, съответно образуваното производство по същата пред ДОС подлежи на прекратяване.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №40/16.01.2023г., постановено по в.гр.д.

№860/22г. по описа на ДОС, гр.о.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4