Решение № 38 от 27.02.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Шумен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243600100071 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 247 и чл.248 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение №274/05.12.2024 г. С него ответникът ЗД „Лев инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „.... 12 №67А е осъден да заплати на Н. В. Н., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „... №14, вх.2, ет.2, ап.18, сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева представляващи уважена част от претенция за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие претърпяното от ищеца ПТП от 21.09.2022 г., около 13:00 ч. в гр. Шумен, на бул. „.... до ПЕГ „Н.Й.Вапцаров“ настъпило по вина на водача Д. А. С., ЕГН **********, управлявал л.а. „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. №.... при което на ищеца били причинени следните травматични увреждания: фрактура на три леви ребра аксиларно, разкъсноконтузна рана на лявото коляно, множество охлузвания и кръвонасядания по двата горни и левия долен крайник, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на л.а. „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. №.... ведно със законната лихва върху сумата за главница по претенцията за неимуществени вреди от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.

Със същото решение ответника ЗД „Лев инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София е осъден да заплати на Н. В. Н., ЕГН ********** сумата от 5512.50 лв. (пет хиляди петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част на иска.

След постановяване на решението, по делото са постъпили две молби:

Първата от ответника ЗК „Лев инс“ АД с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, с искане да се измени решението в частта му за разноските, като присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, бъдат намалени до размер не повече от 1500 1 лева съобразно правната и фактическа сложност на делото. Позовава се на приетото с решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС, според което при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, националния съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моли съда възнаграждението да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа.

Отговор по молбата е депозиран от ищеца Н. В. Н., чрез процесуалния му представител адв. Д. П. Е. от АК – Варна, в който счита молбата за неоснователна и необоснована и моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че присъдения размер на адвокатския хонорар е напълно съобразен с фактическата и правна сложност на производството и извършената от адвоката работа.

Втората молба е депозирана от ищеца Н. В. Н. и е с правно основание чл. 247 от ГПК, с искане да бъде поправена допусната в решението ОФГ, изразяваща се в погрешно изписване на датата на началния момент на течението на законната лихва върху главницата, а именно: вместо датата 21.02.2023 г., погрешно е изписано 21.09.2023 г.

Отговор по молбата е постъпил от ответника ЗК „Лев инс“ АД, в който излага становище за неоснователност на искането. Твърди, че съгасно разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК съдът може да поправи само допуснати очевидни грешки в решението, които не се състоят в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване. В настоящия случай видно от обстоятелствената част на решението е, че за дата на уведомяване на застрахователя за настъпило ПТП съдът сочи 21.09.2023 г., като същата дата е вписана и в диспозитива на решението. За да е налице ОФГ, било необходимо да е налице противоречие в мотивите и диспозитива на решението, каквото в случая не било налице, поради което поправка не можело да се извърши, тъй като се променяла вече формираната воля на съда.

Касаело се за неправилност на решението, която можела да бъде отстранена по пътя на ваззивния контрол.

Така подадените молби с правно основание чл.247 и чл.248 от ГПК, са подадени в законния срок, който е и срока за обжалване на решението и са допустими.

След като се запозна с материалите по делото и направените в тях искания, съдът намира за основателна само молбата по чл. 247 от ГПК, поради следното:

Съгл. разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по искане на страната може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Като съобрази изложеното в молбата и материалите по делото, съдът намира, че при постановяване на посоченото съдебно решение е допуснал очевидна фактическа грешка.

По своята правна същност очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. При очевидна фактическа греша спорния предмет е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направен съответен правен извод, отразен в мотивите и диспозитива на решението, но при изписването е допусната техническа грешка. В случая, както в мотивите на решението, така и в диспозитива на същото е допусната посочената в молбата фактическа грешка, която следва да бъде отстранена. За начален момент за претендираната законна лихва върху претендираната главницата от 80 000 лева, съда е приел датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, която дата е 21.02.2023 г., но същата погрешно в решението е посочена като дата - 21.09.2023г..

2

По отношение на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, следва да се има предвид следното:

В мотивите на постановеното решение №274/05.12.2024 г., съдът подробно се е мотивирал за неоснователността на направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца, които са претендирани в размер под минималния такъв по Наредбата и с оглед изхода на делото е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 512.50 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи.

Съдът споделя разбирането, че въведените с Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а единствено инструктивни и ориентировъчни, но в случая, като се има предвид предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, обусловена и от цялостното оспорване на иска от страна на ответния застраховател, възраженията за съпричиняване, проведения доказателствен процес и извършените от пълномощника на ищеца активни процесуални действия счита, че така присъдените разноски на ищеца, за заплатеното от него адвокатско възнаграждение, не е в прекомерен размер и не следва да бъде намалявано.

С оглед на изложеното, следва да бъде оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, съдържаща искане на процесуалния представител на ответника за изменение на Решение №274/05.12.2024 г. постановено в настоящото гр. дело № 20243600100071 по описа на ОС – Шумен, в частта му за разноските, като неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка основани чл.247, ал.1 от ГПК в Решение №274/05.12.2024 г. постановено в настоящото гр. дело №71/2024 г. по описа на ШОС, като навсякъде, където е изписано:

„ведно със законната лихва върху сумата за главница по претенцията за неимуществени вреди от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.“ да се чете:

„ведно със законната лихва върху сумата за главница по претенцията за неимуществени вреди от 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.“

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК 121130788, гр. София с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, да бъде изменено решението в частта за разноските, като присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5512.50 лева, бъдат намалени до размер не повече от 1500 лева съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Настоящото решение да се счита за неразделна част от Решение №274/05.12.2024 г. постановено по настоящото гр. дело №71/2024 г. по описа на ОС – Шумен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – Варна, съобразно чл.247, ал.4 и чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4