Определение № 4348 от 25.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4348 гр. София, 25.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Частно касационно гражданско дело № 20258003102869 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. Р. Х. и Д. А. А., двамата от [населено място], чрез адв. Н. Н. против Определение № 184 от 29.04.2025 г. по гр.д.№ 160/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което са оставени без уважение подадените от тях частни жалби срещу Определение № 1161 от 21.11.2024г. по гр. дело № 2024550010096 / 2024г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е прекратено производството по гр.д. № 96/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора поради недопустимост на предявения иск и срещу Определение № 98 от 22.01.2025г. по същото дело на ОС - Стара Загора, с което са присъдени деловодни разноски на ответниците в размер на 1500 лв.

В частната касационната жалба се прави оплакване за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на въззивното определение, защото не са спазени правилата на ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че ответниците в делбеното производство не са имали качеството на съделители и въпреки това са участвали в приключилата делба. Счита, че е допустимо в иск по чл. 108 ЗС да установява нищожност на придобивното основание на съделителите-ответници. Имало нищожност на правопораждащият акт, поради което се позовава на чл. 143, чл. 212 ГПК и чл. 193 ГПК, което води до нищожност на делбата и на решенията, постановени по нея на основание чл. 270, ал.2 ГПК. Нищожност на съдебно решение можело да се установява безсрочно, както и приложението на чл. 75, ал.2 ЗС.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се 1 сочи по въпроса: По какъв ред следва да се установи защитата на собствеността на длъжника – съделител срещу издаване на постановление за възлагане и извършване на въвод във владение от частен съдебен изпълнител, с които действия завършва делбеното производство и допустимо ли е в този процес да се разглежда нищожността на преюдициални правоотношения – сделки, решения, актове на съдебния изпълнител? По този въпрос се твърди противоречие с Определение № 81/20.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 498/2011г. на ВКС, І гр.о. и Решение № 319 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 333/2012 г. на ВКС, ІV гр.о.

Евентуално се навежда и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустим ли е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, заведен от съделител против друг съделител, на който е възложен делбения имот след публична продан, ако с инцидентен иск или с възражение е въведено оплакване за нищожност за нищожност и опорочаване на делбата и ако не е допустим, какъв е редът за защита на собствеността на съделител, чийто права са засегнати с пороците на делбата?

Ответниците по частната жалба И. В. Д. и Д. П. Д. оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 ,т.1 и 3 и ал.2 ГПК – обжалваното определение е съобразено с цитираното определение, а решението е неприложимо. По същество оспорват доводите в частната жалба, защото със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса между страните за правата в съсобствеността, приклудирано е оспорването поради нищожност на сделката, на която са основани правата им, а твърдените пороци на постановлението за възлагане и наддаването са били предмет на обжалване от частните жалбоподатели и жалбата им не е уважена.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното:

Частните жалбоподатели са предявили против И. В. Д. и Д. П. Д. иск по чл. 108 ЗС за имот /жилище/ с идентификатор с идентификатор ***, като са твърдели, че са собственици на 1/2 ид.ч. от него на основание договор за доброволна делба и са искали ревандикацията му изцяло, тъй като ответниците не са собственици. Изложили са твърдения, че между тях е приключило делбено дело за същия имот, по което им е определена квота 1/2 ид.ч., каквато квота е определена и на ответниците и имота е изнесен на публична продан. Проданта е проведена и имота е възложен с постановление за възлагане на ответниците. Тези твърдения не са оспорени от ответната страна с отговора на исковата молба.

Обстоятелствата, на които ищците основават иска си по чл. 108 ЗС са, че съдебната делба не е проведена надлежно и ответниците не са станали съсобственици, че не е следвало да бъдат съделители, тъй като сделката, с която са придобили от друг съсобственик признатите им права по делбата, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и защото не е сключен реално договор срещу издръжка и гледане, а насрещната престация е била пари и е заобиколен чл. 33 ЗС. Оспорено е постановлението за възлагане на процесния имот на 2 ответниците от публичната продан с твърдения, че е нищожно, незаконосъобразно, невалидно. Нищожността на постановлението за възлагане се свързва с нарушение на чл.

485, чл. 489, чл. 354, във вр. с чл. 505 ГПК. Нищожни били и наддавателните предложения.

На второ място се твърди нищожност на решенията по допускане и извършване на делбата, защото не са участвали всички съделители, а са участвали ответниците, които предвид нищожността на сделката, с която са придобили права, не били съсобственици.

Ответниците са оспорили допустимостта на иска и са представили влязло в сила решение № 359 от 07.11.2023 г. по гр.д.№ 708/2023 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на А. Р. Х. и Д. А. А. против постановлението за възлагане на процесния имот на ответниците, които са били съделители, като предмет на оспорване е било и наддаването.

Представено е и вписано постановление за възлагане от публичната продан – способът, по който е извършена съдебната делба.

Въззивната инстанция е потвърдила това определение и по двете частни жалби пред нея, излагайки мотиви, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено наличието на съсобственост и са определени правата на страните, поради което са преклудирани всички спорове по тези въпроси, включително въпросът относно валидността на придобиването на 1/2 от имота от съделителите И. В. Д. и Д. П. Д. с прехвърлителната сделка от преди предявяване на иска за делба и участието на тези съделители в делбата. Тези въпроси са разрешени със задължителна сила на пресъдено нещо между страните и не може да бъдат преразглеждани. Относно доводите в исковата молба за незаконосъобразност на постановлението за възлагане на делбения недвижим имот от 08.09.2023г., с което процесният имот е възложен в собственост на И. В. Д. и Д. П. Д. е прието, че с влязло в сила окончателно Решение №359/07.11.2023г. по в.г.дело № 708/23г. на ОССтара Загора, постановено по жалбата на Д. А. А. и А. Р. Х. тези въпроси са разрешени. Подадената от тях жалба против постановлението за възлагане от публична продан с оплаквания и срещу наддаването е оставена без уважение. Позовавайки се на чл.496, ал.3 ГПК и поради това, че постановлението за възлагане е обжалвано, но жалбата е отхвърлена като неоснователна с влязлото в сила решение, съдът е посочил, че действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. В ИМ обаче не се твърди в проданта да са участвали лица, които, съгласно чл. 490 ГПК нямат право на участват. Твърдението, че ответниците нямали право да участват се свързва от частните жалбоподатели с недопустимото им, /поради преклузия/ твърдение за нищожност на сделката, на която ответниците основават правата си. В изпълнителното производство по изпълнение на конститутивно решение по извършване на делбата няма длъжници. /Не се касае за изпълнение на решение по осъдително решение/ Ответниците са въведени във владение след внасяне на припадаща им се част от цената. Затова е прието, че предявеният иск от ищците е недопустим, и е потвърдено определението на първата инстанция, с което производството е прекратено.

По втората въззивна частна жалба с вх.№1933/11.02.2025г., подадена от А. Р. Х. и Д. А. А. срещу Определение № 98 от 22.01.2025г. по гр. дело № 20245500100096 на ОС - Стара Загора, въззивната инстанция е приела, че присъденото възнаграждение на ответниците на 3 основание чл. 78, ал.4 ГПК, намалено до размер 1500 лв. е правилно и същото е потвърдено, като е съобразено, че прекратяването е на етап подаден отговор на исковата молба, отчетена е сложността на казуса и твърдените факти, това, че уговореното адвокатско възнаграждение е намалено и присъдената сума от 1500 лв. е малко над три пъти по-ниска от минимума по действащата Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения, който, при интерес от 52 000 лв, е 4650 лв (2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.). Затова е прието, че присъдения хонорар не е прекомерен. Като неоснователни са преценени възраженията на частните жалбоподатели, че 78, ал. 4 ГПК противоречи на правото на ефективни правни средства и за справедлив съдебен процес, като и на принципа за осигуряване на реален достъп до правосъдие, залегнали в чл. 47 от Харта на основните права на ЕС и в чл. 6 и чл.

13 от ЕКЗПЧОС, защото тази разпоредба е израз на справедливия законодателен принцип всеки да поправи вредите, които е причинил на друг. Възможността да се възрази при прекомерност на разноските, които другата страна е направила и претендира, както и възможността съдът да присъжда под минималния размер по наредбата са гаранции за баланс на интересите на страните.

Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо.

Твърдението за нищожността му се свързва с ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че в производството по частна жалба въззивната инстанция не действа като ограничен въззив, а разглежда спора по същество, като съобразява всички факти и обстоятелства, а не само оплакванията във възивната частна жалба. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е обсъдил, че ищецът се позовава и на нищожност на съдебното решение за делба поради нищожност на правопораждащата сделка, довела до делба.

Дори да се приеме, че не е обсъден довод във въззивната жалба и обстоятелство, което е съществено, но по него не е направено оплакване, това не е основание за нищожност на съдебния акт, а за незаконосъобразност. Както е посочено в ТР 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нормативно установена дефиниция за нищожно съдебно решение няма, но в съдебната практика като нищожен се определя съдебният акт, който не е постановен от надлежен съдебен орган, не е постановен в рамките на правораздавателната власт на решилия спора орган, акта не е в изискуемата писмена форма, респективно сега и в електронна форма, не е подписан, или волята на съда, изразена в акта е абсолютно неразбираема разбираема.

Въззивното обжалвано определение не страда от тези пороци, поради което не е нищожно.

Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Необсъждането на довод в частната жалба не е основание за недопустимост на определението.

Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК.

Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Цитираните процесуални норми, уреждащи изпълнителното производство се отнасят до 4 законосъобразността на постановлението за възлагане от публичната продан. Тя обаче е обжалвана от жалбоподателите и заявените оплаквания за допуснати процесуални нарушения при изпълнение на решението по извършване на делбата са били или е следвало да се наведат в иницираното от частните жалбоподатели производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Постановеното решение по подадената от тях жалба е задължително за тях и ги обвързва. Затова е недопустим иск, основан на оплаквания за незаконосъобразност на Публичната продан дори на основанията, посочени в чл. 496, ал.3 ГПК. Както е посочено в цитираното от касатора Определение № 81/20.08.2012 г. по ч.гр.д.

Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4ce9ac2-7a94-4688-9f54-aa8822aa5c9b