Решение № 236 от 15.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Хасково, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Ваня Н. Настева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200682 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ЖУСИМА 2016" ООД, ЕИК 204368763, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„Васил Левски"№3, вх.В, ет.3, ап.33, е депозирал чрез процесуален представител жалба против Наказателно постановление № 009884/18.06.2026г. на ВрИД Председател на Комисия за защита на потребителите (КЗП)- София, с което за това, че при направената проверка на 27.02.2026г. в салон за красота „****"- *******, търговецът не е изпълнил задължението си да обозначи цените на предлаганите от него услуги, в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в еднакъв по размер, вид и шрифт, като ценоразписа на част от услугите, цената в лева е изписана в бял цвят, докато цената в евро е изписана ръкописно в зелен цвят и не в еднакъв размер и шрифт, като по този начин е направено двойното обозначаване на част от предлаганите услуги сред които: руски обем първоначално/поддръжка; мега обем първоначално/поддръжка, за френски маникюр омбре цената в лева е изписана с черен флумастер ръкописно, докато цената в евро е изписана в бял цвят и не в еднакъв размер и шрифт. С което за виновното нарушение на чл.16, ал.1, вр. чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ, на основание чл.59, ал.5, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. §5 от Преходните и заключителни разпоредби на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 310 (триста и десет) евро.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и 1

АУАН. Моли НП да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа депозираната жалба, представя допълнителни писмени и устни доказателства, излага съображения за неправилно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон, алтернативно приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените по делото разноски.

АДМ.-НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - ВрИД Председател на Комисия за защита на потребителите– редовно призован, не се явява. Явяващият се юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че нарушението е категорично установено и доказано, че е съществено допуснатото нарушение. Иска се потвърждаване на наказателното постановление.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 27.02.2026г. служителите на КЗП, А. К.- гл.инспектор и Р. Ф.ст.инспектор, посетили в рамките на служебните им правомощия търговски обект- салон за красота „****", намиращ се в *******, стопанисван от търговеца „ЖУСИМА 2016" ООД с ЕИК: 204368763. В този обект те извършили проверка съвместно с представители на НАП, във връзка с въведеното двойно обозначаване на цените по Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/. По време на проверката обектът бил в работен режим, а контролните органи установили, че се предлагат козметични и фризьорски услуги на потребители. Установили, че търговецът е поставил на видно за потребителите място, ценоразписи с предварително обозначени цените на предлаганите от него услуги в лева и евро в съответствие с изискванията на чл.15, ал.1 от ЗВЕРБ. Също така установили, че на ценоразписа на част от услугите цената в лева е изписана в бял цвят, докато цената в евро е изписана ръкописно в зелен цвят и не в еднакъв размер и шрифт.

Възприетото от тях описали в Констативен протокол К-2788096/27.02.2026г., в който описали, че ценоразписа на част от услугите цената в лева е изписана в бял цвят, докато цената в евро е изписана ръкописно в зелен цвят и не в еднакъв размер и шрифт и по този начин е направено двойното обозначаване на част от предлаганите услуги, сред които: руски обем първоначално/поддръжка; мега обем първоначално/поддръжка, а за френски маникюр омбре, цената в лева била изписана с черен флумастер ръкописно, докато цената в евро била изписана в бял цвят и не в еднакъв размер и шрифт.

Въз основа на извършената проверка и съставен констативен протокол, бил издаден АУАН № 009884/10.03.2026г., в който е описано установено административно нарушение на чл.16, ал.1, вр. чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ.

Актът бил връчен на същата дата на управителя на дружеството, която го подписала с описание, че ще представи възражения в законоустановения срок.

На 11.03.2026г. постъпило възражение от управителя на дружеството срещу констатациите в издадения АУАН с искане да небъде издавано наказателно постановление.

Административно-наказващия орган не възприел описаното във 2 възраженията против АУАН и издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.16, ал.1, вр. чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ, на основание чл.59, ал.5, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. §5 от Преходните и заключителни разпоредби на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 310 (триста и десет) евро.

Наказателното постановление е било връчено на представител на дружеството на 14.07.2026г.- видно от приложена разписка от куриер, а жалбата против него е била получена от адм.-наказващият орган същия ден- на 14.07.2026г. – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от: Констативен протокол К2788096/27.02.2026г, АУАН

№

009884/10.03.2026г., Наказателно постановление № 009884/18.06.2026г. на ВрИД Председател на Комисия за защита на потребителите (КЗП)- София, от останалите документи- приложени по делото и приети като доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото актосъставител, свидетел по установяване на нарушението и по съставянето на акта, както и от водените свидетели от процесуалния представител на жалбоподателя- И. П. и Ж. В..

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Обжалваното наказателно постановление съдържа изискуемите от Закона и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са името, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, посочени са номер и дата на издаването му както и въз основа на какъв АУАН и кое лице го е съставило. Посочени са данните на нарушителя, направено е описание на нарушението, мястото и датата, на която е констатирано и извършено, както и кои законови разпоредби са нарушени, какъв е вида и размера на наказанието, подлежи ли на обжалване, в какъв срок, пред кой съд, подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването му.

Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който то е издадено.

По отношение на АУАН съдът приема, че същият е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.40 и следв. от ЗАНН от оправомощено лице, в присъствие на свидетел и на представител на дружеството, посочено е нарушението, правната норма, връчено е на търговеца, като му е дадена възможност да направи възраженията.

В случая обаче се откриват обстоятелства, които да водят до извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, не е установено и доказано по безспорен начин. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на извършената от контролните органи на КЗП проверка, в търговския обект салон за красота „****"- *******, 3 за предлаганите услуги има съставен ценоразпис с предварително обозначени продажни цени, поставен на видно за потребителите място. В ценоразписа за услугите има обявени цени в лева и евро, като по отношения на цените за някои от предлаганите услуги, в два отделни ценоразписа има извършени поправки на цената – в ценоразписа за маникюр, цената, описана в констативния протокол и АУАН за услугата „Френски маникюр/ омбре“, до цената от 23 евро, изписана с бял цвят, е налична цена в лева, която е поправена с черен цвят на 44,98 лева. В ценоразписа за мигли и вежди, за услугата „Руски обем“ и „Мега обем“ върху разпечатаните с бял цвят цени в евро и в лева, са извършени трудно разчитаеми поправки с бял цвят на цените в евро и в лева.

Законът по императивен начин в разпоредбата на чл.16, ал.1, вр. чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ регламентира задължение: „При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.“.

В първата част от описаното нарушение обаче е налице неустановеност на такова. Както в констативния протокол, така и в АУАН е описано нарушение, чийто текст е възприет и от адм.-наказващия орган, като е описано: „За френски маникюр омбре цената в лева е изписана с черен фулмастер ръкописно, докато цената в евро е изписана в бял цвят и не в еднакъв размер и шрифт.“.

При преглед на снимката на ценоразписа за маникюр- приложен към адм.наказателната преписка, е видно, че поправената цена в лева е за третия артикул. Който по поредност на изброените артикули е „Маникюр с гел лак/ с декорация“, а описания артикул „Френски маникюр /омбре“ се явява четвъртият артикул. Чрез така извършеното описание на твърдяното адм.нарушение е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е лишен от възможността да организира адекватно защитата си, предвид описание на нарушение, което на практика не е установено от приложените писмени документи, а от същите се установява, че цитираното нарушение се отнася до друг артикул, а не до описания. Именно това разминаване в описанието на самото адм.нарушение е довело до нарушаване на правата на нарушителя.

По отношение на втората описана част от нарушението- касаеща ценоразписа за мигли и вежди- очевидна е поправката на цените в евро и в лева на предлаганите услуги „Руски обем“ и „Мега обем“. Следва да се отбележи в случая, че разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗВЕРБ предвижда задължение за изписване на цените на стоки и услуги ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт и по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Видно от показанията на св.Ж. В.потребител на услугите, именно редовни клиенти ползват тези услуги ежемесечно, поради което и не може да се приеме за безспорно установено, че цените са обявени по начин, който може да въведе потребителите в заблуждение. Въпреки това, налице е поправяне на цените на две от предлаганите услуги с шрифт- различен от останалите шрифтове.

В случая обаче допуснатото от санкционираното лице административно нарушение може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" и съответно може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като 4 съображенията за това са следните:

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на "маловажен случай". Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието "маловажен случай" и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.