Решение № 222 от 02.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100101173 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 28.10.2022г. е предявил иск за обезвреда срещу ПРБ, по който е образувано гр.д. № 770/2022г. на ВТОС, както и че при разглеждането му пред различните съдебни инстанции като в.гр.д. № 388/2023г. на ВТАС респ. гр.д. № 481/2024г. на ВКС не е спазена гаранцията по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС. Счита, че е нарушено изискването за разумен срок за разглеждане на претенцията му, тъй като пред първата и въззивната инстанции представителя на ответника не е бил надлежно определен съгласно чл. 9 ЗСВ, както и поради това, че въззивният състав е формиран от командировани съдии, сочещо на наличие на хипотезата на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК.

Допълва, че производството по гр.д. № 770/2024г. е приключило на 31.07.2024г., когато с определение № 3813 от същата дата по гр.д. № 481/2024г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по гр.д. № 388/2024г. на ВТАС, което е станало след завеждане на настоящия иск. Ищецът твърди, че в резултат на неразумната продължителност на производството е претърпял душевни вреди и страдания, изразяващи се в загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основаните му права. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, поради нарушение на правото на разглеждане на гр.д. № 770/2022г. на ВТОС в разумен срок, 1 ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2022г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба първият ответник заема становище за неоснователност на иска. Изтъква, че пред първоинстанционния съд делото е разгледано в шест открити съдебни заседания, насрочвани ритмично, като последното от тях е проведено на 30.06.2023г., а решението по делото е постановено на 27.07.2023г. в срока по чл. 235 ал. 5 ГПК. Допълва, че настоящият ищец е обжалвал това решение, като пред втория ответник било образувано в.гр.д. № 388/2023г., по което на 19.10.2023г. е проведено едно единствено открито съдебно заседание.

Уточнява, че и въззивният съд е издал крайния си акт в предвидения в процесуалния закон срок, като по жалба на ищеца пред ВКС било образувано гр.д. № 481/2024г. по описа на IV г.о., по което е постановен окончателен акт на 31.07.2024г. При тези фактически данни първият ответник счита, че в нито един етап от съдебния процес, продължил 1 година и 9 месеца, не се констатира забава, която да е довела до неразумната му продължителност. Отделно от това този ответник счита, че при спазване принципа на диспозитивното начало релевантен за преценката дали е налице нарушение на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС е периода от 10 месеца, в който делото е било висящо срещу ответниците по делото, срещу които е насочен настоящият иск. На следващо място този ответник смята, че не е допринесъл за съпричиняване на вредоносния резултат, доколко пред него делото е приключило в рамките на разумния срок за времето от 08.02.2024г. до 31.07.2024г., поради което не следва да носи отговорност за допусната забава от други инстанции. Този ответник отрича да е налице причинна връзка между неговата дейност и твърдяните от ищеца вреди, като оспорва изобщо последният да е претърпял такива.

С отговора на исковата молба вторият ответник също заема становище за неоснователност на иска. Оспорва производството по делото да е продължило прекомерно, да е нарушена единната методика за случайно разпределение на дела и състав на въззивния съд, който го е разгледал да е бил от изцяло командировани съдии.

В тази връзка сочи, че пред него делото е образувано на 23.08.2023г., разпределено е чрез ЕИСС на трети граждански и търговски състав с председател Г. Маринова и членове – М. Пеева и Ир. Колева – докладчик, както и че по него е проведено едно открито съдебно заседание на 17.10.2023г., в което са разпитани свидетели. Този ответник допълва, че решението по делото е постановено на 16.11.2023г., поради което разглеждането във въззивната инстанция е продължило 2 месеца и 24 дни. Вторият ответник уточнява, че на 11.12.2023г. решението е обжалвано от настоящият ищец и че препис от касационната жалба е връчен на ответната страна на 05.01.2024г., като след изтичане на едномесечния срок за отговор, производството е изпратено на ВКС, който се е произнесъл с краен акт на 31.07.2024г. По тези съображения ответникът счита, че не е допусната забава в разглеждане на делото и че ищецът не е претърпял сочените от 2 него неимуществени вреди. Изтъква, че в съдебният състав разгледал делото е имало двама командировани съдии, но оспорва това да може да доведе до недопустимо забавяне на производството, тъй като командироването им е извършено при спазването на установените за това правила на ВСС. Допълва, че това обстоятелство не съставлява и основание за отвод на съденият състав от разглеждане на делото, за което е налице изрично произнасяне, тъй като е била направено искане от ищеца по см. на чл. 22 ал. 1 ГПК. Вторият ответник оспорва като прекомерно и несъответстващо на принципа за справедливост на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът и първият ответник не се явяват и не се представляват. Пред съда вторият ответник и представителят на ВТОП, участващ в процеса на основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заемат становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Поради прилагането на гр.д. № 770/2022г. на ВТОС, по друг висящ спор заведен от ищеца, по който е образувано гр.д. № 750/2024г. на ОС – Плевен, което обективно препятства приобщаването му по настоящото дело, с нарочно определение съдът е постановил, че ще ползва като доказателства по делото документите и актовете на съда, съдържащите се в ел. досие на гр.д. № 770/2022г., до което има осигурен достъп.

От последните се установява, че на 28.10.2022г. ищецът е подал пред ВТОС искова молба срещу ПРБ за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лв., причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по см. на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ на ДП № 118/2019г. на РУ – Елена. В деня на постъпване на исковата молба сезираният съд е образувал гр. дело № 770 по описа му за 2022г., по което с разпореждане от 01.11.2022г. исковата молба е оставена без движение като нередовна. След като ищецът е изпълнил дадените му указания, с разпореждане от 07.11.2022г. е постановена размяна на съдебни книжа по чл. 131 ГПК. С определение от 22.11.2022г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за отвод на съдията – докладчик, а след постъпване на отговора на исковата молба с определение от 08.12.2022г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 19.01.2023г. с даване на проект за доклад по чл. 146 ГПК. С определение от 03.01.2023г. съдът се е произнесъл по допълнителни доказателствени искания на ищеца, а с разпореждане от 18.01.2023г., поради постъпила молба за бавност по чл. 255 ГПК, е изпратил делото на ВТАС, със становище по см. на чл. 255 ал. 2 ГПК. В откритото съдебно заседание по делото на 19.01.2023г. не е даден ход на делото, поради изпращането му на ВТАС за произнася по реда на чл. 255 ГПК и същото е отложено за 23.02.2023г. На тази дата отново не е даден ход на делото, поради 3 заболяване на ищеца и направено от него искане за това, като делото е отсрочено за 28.03.2023г. В това заседание е даден ход на делото, същото е докладвано по реда на чл. 146 ГПК и отложено за 10.05.2023г. за събиране на писмени доказателства и разпит на свидетели. В съдебното заседание, проведено на 10.05.2023г., ищецът се е отказал от разпита на част от свидетелите си и е поискал разпит на нов свидетел, както и събиране на доказателства по реда на чл. 186 ГПК. Съдът е уважил доказателствените искания на същия и е отложил делото за 07.06.2023г., като с определение от 18.05.2023г. е оставил без уважение искането на ищеца да бъде освободен от внасянето на разноски за свидетелите. Поради невнасянето им от ищеца, свидетелите не са призовани за заседанието на 07.06.2023г., което е отложено за 28.06.2023г., като същото на основание чл. 158 ГПК е определено като последното за събиране на тези гласни доказателства. В това заседание делото е обявено за решаване и съдът на 27.07.2023г. е постановил крайния си акт по спора – решение № 400, като е отхвърлил ищцовата претенция. В срок ищецът е обжалвал пред ВТАС това решение и след извършване на процедурата по чл. 263 ГПК пред втория ответник на 23.08.2023г. е образувано в.гр.д. № 388/2023г. С определение от 01.09.2023г. въззивното дело е насрочено по реда на чл. 267 ГПК в открито заседание на 17.10.2023г., като с определение от 04.10.2023г. въззивният съд се е произнесъл по искане за отвод на член на състава и по доказателствени искания на ищеца. В проведеното на 17.10.2023г. открито съдебно заседание въззивната инстанция е обявила делото за решаване и е постановила акта си по същество на 16.11.2023г., с който е потвърдила обжалваното първоинстанционно решение. На същата дата с нарочно определение съдът е оставил без уважение ново искане на ищеца за отвод на съдебния състав, разглеждащ делото.

Последният е подал касационна жалба срещу решението на ВТАС и след извършване на процедурата по чл. 287 ГПК същата е изпратена на ВКС, където е образувано гр.д.

№ 481/2024г. на IVг.о. По същото за 30.05.2024г.е насрочено закрито съдебно заседание за произнасяне по чл. 288 ГПК, като с определение от 31.07.2024г., което е окончателно, ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.

Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/.

Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на 4 постигнато споразумение т.е. същата е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. По аргумент на противното, ако към момента на завеждане на спора по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ делото е все още висящо, изчерпването на административния ред не е предпоставка за надлежно упражняване правото на иск.

Висящността на делото, за което се твърди, че е налице необосновано забавяне е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото му приключване не засяга допустимостта на иска. В този смисъл решение № 153/13.06.2018г. по гр.д. № 4658/2017г. на IV г.о., на ВКС и цитираните в него актове.

В случая към 24.07.2024г., когато е предявен настоящият иск и по него е образувано гр.д. № 665/2024г. на ВТОС, спора по гр.д. № 770/2022г. на ВТОС не е бил приключил, доколкото делото е било висящо пред ВКС като гр.д. № 481/2024г. на IV г.о. Следователно допустимостта на предявения иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ не е обусловена от провеждането на административната процедура пред ИВСС.

Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на съответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му.