Определение № 67 от 19.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 19.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500512 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С., гражданин на Кралство Норвегия, уточнена с молба вх. № 30017/07.12.2023г., против определение № 4018/20.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1931/2023г., в частта му, в която не са приети за съвместно разглеждане предявените от жалбоподателя като главно встъпило лице искове против Г.И. с правно основание чл.124 ГПК за признаване правото му на собственост върху моторна лодка с рег. № ***, лек автомобил "***", рег. № ***, лек автомобил "***", рег. № *** и ремарке, рег. № ***.

По изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна и задължаване на първоинстанционния съд да предприеме следващите се процесуални действия по разглеждане исковете му и досежно това имущество.

По аргумент от чл.130 ГПК препис от жалбата не е връчван на главните страни в първоинстанционното производство - ищцата М.А. и ответницата Г.Д.И..

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274, ал.1, т.1 вр. чл.225 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред ОС – Варна е образувано по предявени от М.А.

1 против Г.И. искове за приемане за установено, че ищцата е собственик на два подробно описани недвижими имота, при наведено придобивно основание наследяване въз основа на универсално завещание от 25.01.2013г. на П.П., поч. 01.12.2022г. С отговора на исковата молба ответницата е предявила насрещни искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху тези два имота, както и върху подробно индивидуализирани моторна лодка, два автомобила и ремарке. Правото си на собственост върху всичките основава на доводи, че същите са били притежание на П.П., а тя като негова сестра се явява единствен наследник по закон, приел наследството по опис.

Насрещните искове са приети за допустими и по отношение на тях първоинстанционният съд е предприел следващите се процесуални действия.

След депозиране на отговора по делото е постъпила молба от настоящия жалбоподател, който е поискал да встъпи в процеса при условията на чл.225 ГПК, претендирайки, че той като низходящ на П.П. е единствен негов наследник по закон, а не неговата сестра, поради което се легитимира като собственик на всички недвижими имоти и МПС, предмет на исковете на ищцата и ответницата. Оспорена е и действителността на соченото от ищцата завещателно разпореждане. С оглед на това е предявил срещу всяка една от тях и искове за собственост относно всички имоти, МПС и налични суми по банкова сметка, всички описани в протокола за приемане на наследството по опис от Г.И., ведно с искове срещу М.А. за нищожност на завещанието поради липса на изискуемата се форма и като неподписано от наследодателя му, а в условията на евентуалност и иск за възстановяване на запазената му част.

С постановеното определение

№

4018/20.10.2023г. първоинстанционният съд е уважил искането на жалбоподателя С. за главно встъпване в процеса, но е приел за разглеждане предявените от него срещу ищцата и ответницата искове за собственост само досежно двата недвижими имота - ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна и самостоятелен обект жилище с идентификатор ***., както и предявените срещу ищцата иск за нищожност на завещанието. Исковете му за останалите недвижими имоти, моторна лодка с рег. № ***, лек автомобил "***", рег. № ***, лек автомобил "***", рег. № ***, ремарке, рег. № *** и парични средства по банкова сметка не са приети за съвместно разглеждане по изложени от съда мотиви, че същите не са предмет на първоначалния иск, предявен от М.А.. С допълнително определение № 4458/27.11.2023г. без уважение е оставено и искането за приемане на иска по чл.30 ЗН.

С оглед така установеното и предмета на обжалване, релевантният въпрос, който се поставя е налице ли е правен интерес от главно встъпване от страна на частния жалбоподател и по отношение на процесните МПС и ремарке, които са предмет на предявените от ответницата насрещни искове по чл.108 ЗС, но не и на първоначално предявените от ищцата искове за собственост.

2

Съгласно разпоредбата на чл.225 ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото като предяви иск против двете страни. Този институт дава възможност на това лице да защити претендираното от него право, като едновременно с това осуети уважаването на предявения срещу ответника иск. Следователно и допустимостта на встъпването е обусловено именно от наличието на претендирани самостоятелни права от третото лице върху предмета на спора и в същото време с целения резултат от предявените от него искове да може да отблъсне заявената претенция на ищеца по делото, с което да защити и признатото му право /в т.см. е посоченото в т.9 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК/.

Предявяването на насрещен иск е форма на последващо обективно съединяване на искове, при което ответникът предявява иск за защита на свое право, оспорвано от първоначалния ищец и което е във връзка с претендираното от ищеца право. С приемането на насрещния иск, същият става част от предмета на спора между страните по делото. По него съдът дължи същото произнасяне, както и ако бе предявен в самостоятелно исково производство. По него първоначалният ищец има качеството на ответник, респ. първоначалният ответник е ищец. В тази връзка, при отчитане и визирания в чл.225, ал.2 ГПК срок, в който третото лице може да встъпи, настоящият състав намира, че няма процесуална пречка главното встъпване да бъде допуснато и за претендирани от третото лице самостоятелни права върху предмета на предявения насрещен иск, стига да са налице посочените по-горе предпоставки на чл.225 ГПК.

По тези съображения, при отчитане предявения насрещен иск от ответницата Г.И. и заявените от жалбоподателя права, следва, че за него е налице правен интерес от установяване на същите в това производство по отношение и на двете страни, обуславящо отхвърляне на предявения от Г.И. срещу М.А. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението и върху процесните моторна лодка, два леки автомобила и ремарке.

Независимо от така приетото, частната жалба не следва да бъде уважавана, поради това, че към настоящия момент определението на ОС – Варна, в частта, в която е отказано приемане на предявените от жалбоподателя искове против М.А. досежно тези движими вещи, е влязло в сила като необжалвано. В същото време предявяването на исковете и срещу двете страни по спора /ищец и ответник/ е задължително, по арг. от чл.225, ал.1 ГПК, поради което и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, последицата на влязлото в сила определение не може да бъде преодоляна при евентуална отмяна на обжалваната пред настоящата инстанция част от първоинстанционния съдебен акт. Поради това и същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4018/20.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1931/2023г., в частта му, в която не са приети за съвместно разглеждане предявените от Д. С. като главно встъпило лице искове против Г.И. с правно основание чл.124 ГПК за признаване правото му на собственост върху моторна лодка с рег. № ***, лек автомобил "***", рег.

№ ***, лек автомобил "***", рег. № *** и ремарке, рег. № ***.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4