Решение № 191 от 04.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000172 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба срещу решение рег. № 15/03.02.2025 по електронно дело 20243200900003 (ТД 3/2024г. по описа на ОС-Добрич), В ЧАСТИТЕ, с които искът на П. П. К. срещу ЗД ЕВРОИНС АД на осн.чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от дъщеря, увредена от смъртта на пострадала при ПТП пешеходка е уважен за горница над 50 000лв. до нередуциран поради неоснователно възражение за съпричиняване размер от 100 000лв., определена е начална дата на законна лихва върху присъдена главница, считано от 13.02.2019г. и са разпределени разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №193/09.04.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът ответник ЗД ЕВРОИНС АД, чрез юрк. С. излага оплаквания за необосновано отричане на значението на установените факти за рисково пресичане на платното от пешеходката след обозначена в непосредствена близост пешеходна пътека. Счита, че изборът на пострадалата да започне пресичането на такова място без да изчака преминаване на видимия за нея автомобил е допринесло за реализиране на поетия повишен риск за настъпването на вредоносното събитие и съответно първоинстанционният съд в нарушение на чл. 51 ал.2 ЗЗД е отказал да отчете 1 съществения принос (поне 50 %) на пострадалата за увреждането, довело в последствие до смъртта й. Отделно сочи, че при определяне на начален момента на акцесорното вземане за лихви не е приложен правилно специалния закон (чл. 380 КЗ), изискващ от ползващото се от застраховка лице да уведоми надлежно застрахователя, включително като посочи понесените вреди, тъй като необосновано съдът е възприел по-ранен момент на уведомяването, извършено от пострадалата приживе, без нейната смърт да е обявена като вредоносен резултат и за вреди, понесени от родствениците й.

Счита, че съдът не е обсъдил нито забавата на ищцата, поискала обезщетение именно за смъртта на пешеходката едва на 28.12.2023г, нито възражението за изсрочване на вземането за лихви по давност. Моли неправилното осъждане за плащане на нередуцирано обезщетение за неимуществените вреди от загубата на майката на ищцата да бъде отменено и съответно искът отхвърлен за горница над намален след признаване на съпричиняване размер от 50 000 лв до присъдените 100 000лв и съответно да се отхвърли и претенцията за лихви, считано от 13.09.2019г.

Пълномощник на тази страна не е пледирал пред въззивния съд по същество.

Въззиваемата ищца П. П. К., чрез адвокат В., оспорва оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички обстоятелства по причиняването на смъртта на пострадалата от застрахования автомобилист, като се позовава на доказаното поведение на пешеходката, която е предприела пресичането в момент, в който автомобилът не е бил видим за нея като опасност, не е навлязла на платното внезапно, а ударът е настъпил след като тя е изминала цялата лява лента преди да бъде застигната от движещия се в дясно платно автомобил. Оспорва степента на евентуално преценено участие и на пешеходката в съпричиняването на ПТП като сочи, че завишеното изискване за грижа на автомобилиста би обосновало по-висока тежест на неговото нарушение, в случай че възражението за съпричиняване се окаже основателно.

Оспорват се и оплакванията по определяне на начален момента на забава на застрахователя с доводи за липса на предложено обезщетение, като елемент от евентуална забава на кредитора.

По същество, пълномощникът на увредената дъщеря пледира за потвърждаване на правилното решение за уважаване на предявената основателна претенция без прилагане на редукция за съпричиняване.

Допълнително обосновава изключителния характер на страданията на ищцата, която наред с обичайна мъка от загуба на най-близкия родственик е преживяла мъчително и наложилата се ексхумация и повторно погребване на починалата, като моли за съобразяване и на тези обстоятелства от въззивния съд при евентуална преценка на съответствието на присъденото обезщетение с основателния размер на понесените вреди.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Въззивното дружество е конкретизирало в своя списък по чл. 80 ГПК искане за допълнително определяне на юрисконсултско възнаграждение към внесената такса, а пълномощникът на въззиваемата е обявил безплатно предоставена услуга от и е поискал присъждане на възнаграждение в размер, нормиран по Наредба на ВАдвС в полза на данъчно регистрираното адвокатско дружество, договорило защитата на страната.

2

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на уважена част от предявена от увредено от смърт на пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с ЧАСТИЧЕН иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като част от само 150 000лв от справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди, остойностени до 250 000 лв като справедлив еквивалент на неимуществени вреди по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 13.02.2019г. Ползващата се от застраховката увредена дъщеря е основала претенцията си на твърдения за негативно засягане на психо-емоционалната сфера в резултат на загубата на Евдокия К. – нейна майка, починала в резултат на усложнения при лечението на тежки увреждания, получени като пешеходец на 10.01.2019г. при пресичане на улица „Христо Ботев“ в гр. Добрич, поради удар от автомобил Шевролет Калос ДК№ХХХХХХХХХ, управляван от застрахования водач Т Д.

В отговора си по исковата молба, наред с оспорване на отговорността на застрахования(вкл.неправомерното му поведение, вина и връзката на смъртта с последиците от удара), застрахователят е оспорил и размера на завишения паричен еквивалент за понесените страдания, като е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване, поради допуснато от пострадалата като пешеходец нарушение на задължение за придвижване по обозначена пешеходна пътека при затруднена видимост при валеж в тъмна част от денонощието. Оспорена е и акцесорната претенция за лихва от момент, предшестващ уведомяване на застрахователя за настъпила смърт на пешеходката и поносени от близките й вреди на 28.01.2023г. и поради изтекла кратка тригодишна давност за начислявани до 05.01.2021г. лихви за забава.

Обезщетението за неимуществени вреди, понесени от опечалената дъщеря в размер надхвърлящ обжалваната част е било поискано преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно още приживе пострадалата пешеходка е представила пред застрахователя на автомобилиста протокол за ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахования водач, причинил телесни увреждания на пешеходец. В рамките на тримесечния срок за произнасяне не застрахователя е нестъпила и смъртта, а разследването на транспортното престъпление е продължило и не е било приключено към момента на предявяване и на искането на дъщерята. Доколкото и в хода на процеса уреждане на претенцията не е предложено, съдът намира за установен интересът на неудовлетворената от застрахователя ползваща се от задължителна застраховка увредена родственица на пострадалата пешеходка да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

3

Постановеното решение по този спор е допустимо.

Решението не е обжалвано в част, с която е била присъдена сума до размер на 50 000лв. като част от справедливо обезщетение за понесени от дъщерята страдания от загубената връзка с нейната майка. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на това обезщетение. Затова и понастоящем тези въпроси не се може да пререшават.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира само отказаната редукция на определения от първата инстанция справедлив еквивалент поради установено съпричиняване, както и определения начален момент на присъдените лихви, за които застрахователя носи отговорност.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между въззивното дружество и собственика на л.а. Шевролет Калос ДК№ХХХХХХХХХ, по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователно покритие включващ момента на ПТП на 10.01.2019г.

Не са изложени оплаквания по установените факти относно вредоносното деяние, поради което въззивният съд няма правомощия да ги променя и ги възприема като безспорни, така както са установени в обжалвания акт. С присъда №2/10.04.2024 г. по НОХД № 88/2024 г., влязла в законна сила на 26.04.2024 г., обвързваща гражданския съд при преценката дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгл. чл. 300 ГПК, подсъдимият Т Д Д е признат за виновен за това, че на 10.1.2019г. в гр. Добрич, при управление на МПС Шевролет Калос ДК№ХХХХХХХХХ, е нарушил правилата за движение (по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл.116 ЗДвП), като по непредпазливост е причинил смъртта на Е П К., настъпила в резултат на получените при удара от МПС множество тежки увреждания, наложили продължително болнично лечение, вкл. с антибиотици и развитие на междинни, свързани с общо здравословно състояние на организма усложнения (интоксикация поради екстремно развитие на бактерия, влошила съществуваща хронична сърдечна недостатъчност) – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.

1, предл. 3 от НК.

Оплакванията на въззивника се концентрират в правната квалификация на поведението на всеки от участниците в настъпилото ПТП и значението му като факторен елемент в причинно следствената верига, довела до удара, нанесъл онези телесни увреждания на пострадалата, които са възприети от наказателния съд като първопричина за смъртния резултат.

Конкретните факти и обстоятелствата относно поведението на двамата участници в пътния инцидент вече се установени с необжалваната част от решението, като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя 4 и затова въззивният съд ги възприема по мотивите на първата инстанция към които препраща: застрахованият автомобилист не изпълнил задължението си да управлява МПС с повишено внимание и предпазливост за опасности, предизвикани от уязвими пешеходци не само в участъка на пешеходната пътека на кръстовище на ул. Христо Ботев и ул. Ген. Г. Попов, където спрял и пропуснал преминаващите, но и в непосредствения участък след нея и не е съобразил движението си с влошените пътни условия, като тези нарушения са му попречили да забележи своевременно началото на пресичането на възрастната пешеходка К., която навлязла на платното в точка, мислено продължение на бетонова пътека покрай търговски обект, отстоящо на 10.60 м от ОР 1( знакът обозначаващ повдигната стоп линия „лежащ полицай“ пред разчертана с хоризонтална маркировка пътека „зебра“) и не е предотвратил сблъсъка с нея с намаляване на скорост и спиране при възникналата опасност извън опасната му зона. Установено е, че процесно ПТП е настъпило в условията на намалена атмосферна видимост(валеж в тъмна част от денонощието), но според категоричното заключение на автоексперта (изготвено въз основа на безспорно фиксирано място на удара и ориентирите, удостоверени в огледния протокол), водачът е можел да възприеме пресичането на възрастната жена извън обозначената пътека като нововъзникнала опасност при пряка видимост, ако е положил изискуемата от чл. 20 ал.2 ЗДВП предпазливост.

Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4cdbc16-82b4-4bd3-9a1e-71c5b7e6a639