Решение № 299 от 18.04.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1548/2022
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 18.04.2023
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557 ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101548 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът Г. твърди в исковата си молба, че на основание чл. 557 ал. 1, т. 2 КЗ, изплатил, по щета № 110404/- г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 563.44 лева, на - от С., който бил собственик на л.а. „-“, с ДК № -, който бил увреден от ответника на - г. при ПТП в -, -. Виновен за настъпване на вредите бил ответникът, който управлявайки МПС с неустановена марка и модел, с номер на рама: -, в -, по -, поради движение с несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното МПС и ударил паркираното МПС 2 - л.а. -, като така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ ответникът управлявал увреждащото МПС без да имал за него действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Ищецът потърсил ответника да възстановял платеното, но и до момента последният не бил погасил дори част от задължението си. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 563.44 лева за изплатено от последния обезщетение по щета № 110404/- г. и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът -, чрез назначения му особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище за основателност на предявения иск, който признава и моли съда да одобри признанието му, с доводи, изложени подробно от особения му представител в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите 1 след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
От представения по делото протокол за ПТП № -/- г. се установява, че на - г. в 22.15 часа ответникът управлявал в посока изток запад по - в - собствено МПС с неустановена марка и модел без регистрация с номер на рама - (л. 3). Поради неправоспособност загубил контрол над управляваното от него МПС и ударил в предната му дясна част паркирания пред тротоара на дома му на същата улица, собствен на третото лице - – л.а. с рег. № - (л. 3).
В резултат на предизвиканото от ответника по този начин ПТП, на собствения на трето лице - л.а. с рег. № - са нанесени имуществени вреди, описани подробно в представената от ищеца и неоспорена от ответника техническа експертиза по щета № - от - г. (л. 16).
От протокола за ПТП, представените проверка за сключена застраховка „гражданска отговорност“ и (задължителното за настоящия съд съгласно чл. 302 ГПК относно валидността и законосъобразността на потвърденото с него НП от - г., издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С., с което на ответника е наложена глоба от 150 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушението по чл. 150 ЗДвП ) решение по к.а.н.д. № 236/2018 г. на СтАС, е видно още, че ответникът не само е управлявал при ПТП собственото си горепосочено МПС в нарушение на чл. 150 ЗДвП - без да е правоспособен водач, но е нямал за същото и сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 3-7 и 12). Поради липсата на сключена от ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, увреденото от него при това ПТП трето лице - е поискало от ищеца на 18.09.2017 г. - да определи по експертна оценка и му плати обезщетение за причинените му горепосочени имуществени вреди при процесното ПТП (л. 8 и 13-14). От представената по делото техническа експертиза по щета № - от - г. и заключителна експертиза по щета № - от - г. се установява още, че по това искане експерт на ищеца е изготвил същите експертизи, с които предложил на ищеца да се определи обезщетение в размер на 563.44 лева за причинените при ПТП от ответника горепосочени имуществените вреди на пострадалия - (л. 15-16).
С представения доклад по щета от - г. ищецът одобрил за изплащане това предложено от експерта му обезщетение от 563.44 лева на причинените от ответника при ПТП на увреденото лице - горепосочени имуществени вреди (л. 9). Последното ищецът е и изплатил на това увредено лице с представеното по делото платежно нареждане от - г. (л. 19). След това на 08.01.2020 г. изпратил до ответника представената по делото регресна покана, с която го поканил да му възстанови съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ същото обезщетение, заедно с разходите за определянето му или общо 600.44 лева (л . 20). По делото няма данни ответникът да е получил тази покана, нито доказателства да е възстановил на ищеца исковата сума от 563.44 лева до приключване на съдебното дирене. Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл.
558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, е основателен. Съгласно приложимата норма на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, в относимата й за случая част, Гаранционният фонд изплаща 2 на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р., от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Настоящият случай е именно такъв. При него по делото се установи несъмнено, че вследствие на настъпилото на - г. на територията на страната в -, на -, процесно ПТП, причинено виновно от ответника с управляваното от същия негово МПС без регистрация, с неустановена марка и модел, с идентификационен номер -, за което е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, са причинени на третото лице - горепосочените имуществени вреди.
Поради това напълно правилно ищецът е определил и заплатил на същото увредено трето лице на - г. обезщетение за същите вреди в размер на исковата сума от 563.44 лева (чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ). С плащането му ищецът е встъпил в правата на това увредено лице срещу ответника до размера на платеното обезщетение и има регресното право по чл. 558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ да иска от причинилият вредите ответник да му го възстанови. Последното ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е доказал да му е възстановил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца регресен иск за плащането на това негово вземане по чл.
558, ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, е напълно доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен, като основателен, така, както е предявен, заедно с акцесорното му искане за присъждане и на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски за същото в общ размер на 350 лева (от които 50 лева внесена държавна такса за производството и 300 лева внесен депозит за изплатено от същия възнаграждение на особения представител на ответника), които поради това следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА -, с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес -, да заплати, по банкова сметка с -: -, на Г., с Булстат -, със седалище и адрес -, сумата от 563.44 лева за главница от регресно вземане по чл. 558, ал. 7 КЗ, за изплатено на - г., на увреденото лице -, обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, по щета № -/- г., за причинените му имуществени вреди от ПТП на - г. в -, Община С., и законна лихва върху тази сума от 18.04.2022 г. до изплащането й, както и сумата от 350 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3
4