Решение № 8 от 12.01.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пещера, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100925 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.

„Васил Петлешков“ № 18, чрез адв. П. П. от САК, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г., сключен между ищцата С. М. Д. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер на 2787,08 лв. (след допуснато с Определение от 11.01.2024 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер) - представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 3340511 от 04.10.2018 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата С. Д. кредит в размер на 2500,00 лв. за срок от 12 месеца. Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата. Между страните 1 бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 41,08 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 %. Договорената месечна вноска по кредита била в размер на 249,91 лв., а общата дължима сума от потребителя – 2998,92 лв. Съгласно чл. 4 от Договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над 1000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, ал. 7 от Договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Ищцата твърди, че във връзка с посоченото изискване от Договора за заем и на датата на неговото сключване (04.10.2018 г.) на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера на Договора за заем. Така на 04.10.2018 г. ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 3340511/04.10.2018 г., с който бил обезпечен кредита по сключения Договор за паричен заем. По силата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция кредитополучателят следвало да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 2243,16 лв., разсрочено на 12 равни вноски, ведно със задълженията по кредита. В погасителния план по Договора за паричен заем била формирана капитализирана вноска в размер на 436,84 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 186,93 лв. и вноска по кредита от 249,91 лв. В резултат на това за усвоена главница в размер на 2500,00 лв. и за период на ползване от 12 месеца от кедитополучателя се изисквало да заплати 5242,08 лв., от които 2998,92 лв. към кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 2243,16 лв. към гаранта „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищцата счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са 2 допусканията, които са използвани при изчисляването му. Твърди, че обстоятелствата, че Договорът за паричен заем и Договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор, ответникът Изи Асет Мениджмънт“ АД и гаранта „Файненшъл България“ ЕООД са „свързани лица“ и кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита, безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на Договора за кредит. Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 150,00 %. Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за паричен заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за длъжника. Посочването в Договора за паричен заем на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор зя потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 35,00 % накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна.

Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния Договор за паричен заем. Поддържа, че недействителността относно договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока. Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за заплащане на сумата в размер на 3

2787,08 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявените срещу него искове. Оспорва твърдението на ищцата, че Договорът за паричен заем е недействителен.

Поддържа, че Договорът за паричен заем е сключен в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за паричен заем се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.

Твърди, че размерът на лихвения процент по Договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че ГПР по Договора за паричен заем е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че Договорът за паричен заем е сключен в съответствие с условията на чл. 11, ал.

1, т. 18 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение, е неравноправна и с нея се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че с предвидените в чл. 4 от Договора за паричен заем обезпечения не може да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да бъдат включени в ГПР. Изтъква, че възможни обезпечения по процесния Договор за паричен заем са поръчители – физически лица и банкова гаранция, както и че в посочения договор за паричен заем не фигурира опция за поръчителство от одобрено от заемодателя дружество гарант.

По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищцата С. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищцата – адв. П. П., с която поддържа исковата молба и моли предявените срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД искове да бъдат уважени. Ищцата С. Д., чрез пълномощника си адв. П. П., депозира писмени бележки по делото, в които излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на 4 страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 04.10.2018 г. ищцата С. М. Д. е сключила с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата С. М. Д. сумата от 2500,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.

Сключването на посочения договор се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г.

От представения Договор за паричен заем № 3340511/04.10.2018 г. се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата сумата от 2500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищцата в качеството на заемател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 12 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 249,91 лв., при годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и ГПР от 41,88 %. Общата дължима сума по кредита е 2998,92 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 29.09.2019 г.