Решение № 2105 от 26.06.2024, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 301/2024
- Вид
- Решение № 2105
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 13.07.2024
- Състав
- Ирена Янкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1444 от 23.04.2024 · Ирена Янкова
- Разпореждане № 1445 от 23.04.2024 · Ирена Янкова
- Разпореждане № 1733 от 23.05.2024 · Ирена Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- параграф 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.177,ал.1т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 2105
Стара Загора, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ИРЕНА ЯНКОВА
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора МАРГАРИТА ПЕТРОВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20247240700301 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Б. Х. Б. от гр.Стара Загора против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора за присъждане на парично обезщетение в размер на 1000 хиляда/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора
В исковата молба се твърди, че спрямо Б. Х. Б. било издадено наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание на чл.177,ал.1т.2от ЗДвП. Същото било оспорено по съдебен път , за което било образувано АНД № 3298 по описа за 2018 година на Старозагорския районен съд. С решение № 144 от 13.03.2019 година НП било потвърдено като законосъобразно. Това решение било оспорено по касационен ред, като с решение № 207 от 26.07.2019 година, постановено по к.н.а. д № 187 по описа за 2019 година на Старозагорски административен съд решението на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. С решение № 21 от 10.01.2020 година по АНД 1770/2019 г. първоинстанционният съд е отменил НП като незаконосъобразно. Това решение било потвърдено по касационен ред с решение № 99 от 13.04.2020 година, постановено по кнад № 69 по описа за 2020 година на АС гр. Стара Загора. Решението е влязло в законна сила на 13.04.2020 г. Ищецът твърди, че е ангажирал адвокат за процесуално представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Иска се от съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора за да заплати на Б. Х. Б. сумата от 1000 /хиляда/ лева за претърпени от него имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 18.06.2020 година до окончателното й изплащане.
Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора редовно и своевременно призована, чрез процесуалния си представител и в писменото си становище релевира доводи, че искът е недопустим, респективно твърди, че е неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, на ищеца му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание на чл.177,ал.1т.2от ЗДвП.Това НП е оспорено от Б. по съдебен път, за което е образувано АНД № 3298 по описа за 2018 година на Старозагорския районен съд. С решение № 144 от 13.03.2019 година НП е потвърдено като законосъобразно. Това решение било оспорено по касационен ред, като с решение № 207 от 26.07.2019 година, постановено по к.н.а. д № 187 по описа за 2019 година на Административен съд Стара Загора решението на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. С решение № 21 от 10.01.2020 година, постановено по анд № 1770 по описа за 2019 г. на РС Стара Загора първоинстанционният съд е отменил НП като незаконосъобразно. Това решение е потвърдено па касационен ред с решение № 99 от 13.04.2020 година, постановено по к.н.а. д № 69 по описа за 2020 година на АС гр. Стара Загора. Решението е влязло в законна сила на 13.04.2020 година.
В съдебното производство по оспорване на НП пред районния съд Б. Х. Б. бил представляван от адвокат с приложено пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 073413 от 30.11.2018 г. ищецът е възложил на адв. Ф. Г. да осъществи „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, за което е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При повторното разглеждане на делото е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
По делото е приложено АНД № 3298 по описа за 2018 година на РС –Стара Загора, кнад № 187 по описа за 2019 година на АС – Стара Загора, анд.№ 1770 по описа за 2019 година на РС-Стара Загора и кнад.№ 69 по описа за 2020 година на АС –гр. Стара Загора
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Едва с промените на параграф 9 от ПЗР на ЗАНН, обнародвани в ДВ 94 от 29.11.2019 година, в сила от 03.12.2019 година, е създадена нова разпоредба на чл 63, ал.3 от ЗАНН, в която е предвидено, че страната има право на разноски по реда на чл.143 от АПК. Устните заседания по анд № 1770 по описа за 2019 година са приключили на 28.11.2019 година преди тази законодателна промяна. Поради което единственият път за защита на ищеца до 03.12.2019 година е този по ЗОДОВ. Тоест искът се яява допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции и правомощия. Независимо че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт, издаден от орган на администрацията по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание на чл.177,ал.1т.2от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение №21 от 10.01.2020г. по АНД № 1770/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С постановената отмяна на издаденото срещу Б. Х. Б. наказателно постановление като незаконосъобразно съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на ОД на МВР гр. Стара Загора е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 18-1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, за процесуалното представителство в съдебното производство по АНД № 3298 по описа за 2018 година на РС гр.Стара Загора и по адн.№ 1770 по описа за 2019 година на РС Стра Загора. За да се приеме, че Б. Х. Б. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 3298/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора договор за правна защита и съдействие № 073413 от 30.11.2018г. и пълномощно, и № 073421 от 26.09.2019 година приложено но анд № 1770 по описа за 2019 година на РС –Стара Загора, ищецът е упълномощил и възложил на адвокат Ф. Г. да изготви жалба против НП № 1228-001509 от 17.04.2018 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, и да осъществи процесуално представителство по АНД № 3298/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по анд № 1770 по описа за 2019 г. на РС Стара Загора. Съгласно отбелязването в договорите за правна защита и съдействие, договорено по първия договор е възнаграждение в размер на 600 лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 600 лева изцяло е заплатена в брой от клиента, а по втория дотговор е заплатено за процесуално представителство сумата от 400 лева. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договорите в тази част имат характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в договорите за правна защита и съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента Б. Х. Б., удостоверява направения от ищеца разход за адвокатска защита в производството по АНД № 3298/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по анд.№ 1770 по описа за 2019 година на РС Стара Загора. Доколкото тези разходи се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Разпечатката съдържа 25 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4cced5a-7820-4ae8-a602-d2619a7c6f16