Решение № 1990 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110209867 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 23-4332-007407 от 26.04.2023 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. С. П., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се изтъква, че към момента на проверката лицето не е имало качеството водач на МПС, доколкото се е намирал в дома си, предвид, на което правилото на чл.174, ал.3 ЗДвП е неприложимо по отношение на него. Предвид на това моли за отмяна на наказателното постановление, предвид липсата на фактическо основание за налагане на наказанието. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от адвокат М., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, с довод за неправилно установена фактическа обстановка, доколкото не е установено по надлежния ред жалбоподателя П. да е управлявал МПС към момента на съставяне на АУАН. В тази връзка се изтъква, че е недопустимо да се остави на граждани без съответната подготовка да сочат дали някое лице е употребило алкохол или не, като противното би довело до произвол при извършваните проверки по сигнал. Наред с това се изтъква, че проверката от страна на контролните органи е извършена не докато жалбоподателя управлява МПС, а едва след като се е прибрал в дома си, където е употребил алкохол, което именно е причината за отказа му да бъде изпробван с техническо средство.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща представител.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. С. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес- гр.София, ул.„*******“, №17, *********, правоспособен водач на МПС категория В и АМ.

На 15.04.2023г. 14.10 часа, в гр.София, жалбоподателят С. П. управлявал лек автомобил марка "*********", модел "*******", с рег. № *********, като се движел по ул."*******" в посока от бул.“Черни връх“ към ул."Плачковица", като паркирал превозното средство на ул."*******" пред жилищна сграда на № 26. При паркирането, същият извършил множество маневри, включително побутнал кофа за смет, почти качил автомобила на тротоара, закачил паркиран автомобил. След няколко некоординирани маневри, жалбоподателят паркирал накриво автомобила, слязъл и започнал да се отдалечава от МПС, но малко след това се върнал да заключи превозното средство, след което се отдалечил по ул. "*******".

Тези действия на жалбоподателя били наблюдавани от свидетеля Т. Д., който се намирал в дома си на същия адрес, и заедно с малолетния си син очаквали на прозореца завръщането на съпругата му. При това свидетелят Д. незабавно подал сигнал на национален телефон 112. След около 3-4 минути на адреса бил изпратен патрул на 04 РУСДВР, който въз основа на регистрационния номер на МПС установил самоличността на собственика- Ц. П.а, майка на жалбоподателя и веднага посетили жилището на същата, в жилищна сграда на отсрещната страна на улицата. В жилището били установени собственика на МПС, както и жалбоподателя С. П., като двамата, заедно с полицейските служители се върнали на мястото, където последния паркирал автомобила. Там същият бил недвусмислено идентифициран от свидетеля Д., като водача на лекия автомобил марка "*********" с рег. № *********. Наред с това и други, неустановени по делото лица, също посочили жалбоподателя П. като лицето, паркирало автомобила, като по техни данни същият бил На място бил изпратен и патрул на ОПП-СДВР, включително свидетеля М. Т.младши автоконтрольор.

Полицейските служители от посочения екип предприели действия по проверка употребата на алкохол от страна на жалбоподателя С. П., като същия бил приканен да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0024, но категорично отказал пробата с техническо средство с аргумент, че е консумирал алкохол след като се е прибрал в дома си. При това от страна на младши автоконтрольор Д.Н. бил издаден Талон за медицинско изследване № 113056, връчен на жалбоподателя П. в 15.10 часа на 15.04.2023г. за явяване в срок 45 минути в УМБАЛ "Св.Анна" за предоставяне на кръвна проба, но същият не посетил медицинското заведение.

Освен това, във връзка с констатирания отказ за изпробване, бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, бланков номер 842162/15.04.2023г. от страна на свидетеля М. Т., с който срещу С. С. П. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като водач на моторно превозно средство отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, определено като нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил предявен за подпис и запознаване. Срещу така съставения акт в законо-установения срок на са постъпвали нарочни възражения.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 23-4332-007407 от 26.04.2023 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. С. П., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.

2

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Т. Д., М. Т., С. П. и Ц. П.а, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GА, № 842162/15.04.2023 година, наказателно постановление (НП) № 23-4332-007407 от 26.04.2024 година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Талон за изследване № 113056, Справка– картон на водача С. С. П., Акт за встъпване в длъжност, Сведение от Т. Д., Докладна записка до Началника на 04 РУ-СДВР, разпечатка от Draget Alcotest 7510- ARBA -0069.

Съдът се доверя в пълна степен на показанията на свидетеля Д., като същият е очевидец, както на факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя П., така и на последващите действия по полицейска проверка на същия, респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство. Показанията на свидетеля съдържат последователен и вътрешнобезпотиворечив разказ за събитията, които лично е възприел, като освен това същите се отличават с детайлност на разказа, включително подробности извън предмета на доказване по делото, което е индиция за тяхната достоверност. Наред с това показанията не са изолирани от доказателствената маса, а напротив подкрепят се от същата, в частност показанията на свидетеля Т., както и наличните по делото писмени доказателства- докладна записка до Началника на 04 РУ-СДВР, Талон за изследване и други. Предвид на това съдът не намери основания за съмнение в същите, или за отхвърлянето им, в която и да е част. Тук е мястото да се отбележи, че показаният на свидетеля Д. се ценят от съда и използват при установяване на обстоятелствата по делото единствено досежно тази част от тях, която касае обстоятелства, пряко свързани с предмета на доказване, извън който попада въпроса дали жалбоподателя е употребил или алкохол и кога е станало това. На следващо място съдът не намери основание за съмнение в показанията на свидетеля Т., като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Липсата на конкретни спомени за част от обстоятелствата, съдът отдава на вида и обема на работата на свидетеля, свързана с множество идентични проверки, както и на изминалия период от време от датата на деянието, поради което и на основание чл.284 от НПК, съдът предяви на свидетеля съставения от него АУАН. В хода на извършеното процесуално действие, свидетелят Т., потвърждават авторството и достоверността на изготвения от него документ.

Най-сетне що се отнася до показанията на свидетелите Ц. П.а и С. П., то съдът подложи същите на внимателна оценка, предвид близката им връзка с жалбоподателя, чийто родители са същите. В показанията на свидетелката П.а се наблюдава стремеж за изнасяне на обстоятелства, които целят да дискредитират показанията на свидетеля очевидец Д., като му вменят злонамерени действия породени от спор за паркоместа. При това обаче между същите и останалите доказателствени източници се наблюдават редица противоречия, които мотивират съда да ги отхвърли като недостоверни. Така например съгласно изложеното от нея полицейският патрул на 04 РУ-СДВР е включвал служител на МВР от женски пол, но видно от докладната записка по случай, АП-93, изпратен по сигнала е в състав полиция К. и полицай Б. т.е. двама мъже. Също така свидетелката сочи, че след като се е установило, че няма щети по превозни средства патрулът на 04 РУ- СДВР е напуснал местопроизшествието, и не е възприел последващите твърдения за употреба на алкохол, респективно отказа за тестване, което обаче категорично противоречи на писмени доказателства по делото в частност факта, че като свидетел при съставяне на АУАН е участвал именно С. К. от състава на АП-93 при 04 РУ-СДВР, както и на отразеното в цитираната ДЗ, видно, от която полицейският патрул е възприел извършената от служители на ОПП-СДВР проверка. Не на последно място, макар да твърди, че през цялото време е била до сина си жалбоподателя С. П., то свидетелката отрича същият да е бил приканен да бъде тестван с техническо средство, респективно да е отказал пробата, което не кореспондира, с който и да е от другите доказателствени източници. При това съдът намери, 3 че показанията на свидетелката относно обстоятелствата по извършване на проверката, противоречат с останалите данни по делото и следва да бъдат отхвърлени като недостоверни, като кредитируем е единствено факта, че автомобилът е бил управляван и паркиран от жалбоподателя. Що се отнася до показанията на свидетеля С. П., то същите като цяло се отличават с ниска информационна стойност по отношение на събития от предмета на доказване по делото, предвид заявлението му, че не е възприел почти нищо от факта на проверката.

Най-сетне, съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, включително изготвените от полицейските служители документи. Тук е мястото да се отбележи, че писмените доказателства, напълно подкрепят твърдението за отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, като изрично е отбелязано, че водачът П. отказва да бъде изпробван, което е отразено и в Талон за медицинско изследване, който документ по правило се издава или когато лицето откаже да бъде изпробвано с техническо средство, или когато не приеме резултата от изпробването. Аналогично твърдение е отразено и в приложената докладна записка, както и в съставения АУАН.

Предвид на това съдът намира, че в настоящото производство по категоричен начин е установена фактическата обстановка, изложена от наказващия орган.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна в искането за отмяна, по изложените по долу съображения: