Решение № 2880 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2880 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20251100505010 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 23364 от 27.12.2024 г. на СРС, постановено по гр. д. № 20241110102019 по описа за 2024 година на СРС, 26-ти състав, са частично уважени, предявените от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Р. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр.

София, п.к. 1220, общ.********, ж.к. „******** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, че Р. Н. Ц. с ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва:

1.

1765.06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 11.08.2020 г. до 11.08.2023 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1765.6 лева до 1778.68 лева, като погасен по давност, а за горницата от 1778.68 лева до пълния претендиран размер от 3557.36, като неоснователен и недоказан, за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.;

2.

256.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 31.07.2023 г., изчислена върху главница от 1765.06 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлена исковата претенция за горницата от 256.06 лева до 266.81 лева, като погасен по давност, а за горницата от 266.81 лева до пълния претендиран размер от 541.63 лева, като неоснователен и недоказан;

3.

5.94 лева - главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като е отхвърлена исковата претенция за горницата от 5.94 лева до пълния претендиран размер от 11.88 лева, като неоснователен и недоказан;

4.

1.30 лева - лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени върху 1 главница от 5.94 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлена исковата претенция за горницата от 1.30 лева до пълния претендиран размер от 2.59 лева, като неоснователен и недоказан; за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация № ...., за топлоснабден имот гр. София, п.к.

1220, общ.********, ж.к. „********.

Със същото решение е признато за установено, по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23

Б срещу Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ.********, ж.к.

„******** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, че Ц. Н. Ц. с ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва:

5.

1765.06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 11.08.2020 г. до 11.08.2023 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1765.6 лева до 1778.68 лева, като погасен по давност, а за горницата от 1778.68 лева до пълния претендиран размер от 3557.36, като неоснователен и недоказан, за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.;

6.

256.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 31.07.2023 г., изчислена върху главница от 1765.06 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлена исковата претенция за горницата от 256.06 лева до 266.81 лева, като погасен по давност, а за горницата от 266.81 лева до пълния претендиран размер от 541.63 лева, като неоснователен и недоказан;

7.

5.94 лева - главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от 5.94 лева до пълния претендиран размер от 11.88 лева, като неоснователен и недоказан;

8.

1.30 лева - лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени върху главница от 5.94 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от 1.30 лева до пълния претендиран размер от 2.59 лева, като неоснователен и недоказан; за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация № ...., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ. ********, ж.к. „******** В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу решението в частта, в която са признати за установени исковете подават ответниците, чрез особения си представител, в която оспорва последното като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон и събраните по делото доказателства.

Молят съда да отмени постановеното решение, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенцията на ищеца. Претендира направените разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба е подава ищеца, като оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна. Моли съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ А, в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и 2 недоказана. Моли съда да потвърди така постановеното решение.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В съда е постъпила искова молба от "Топлофикация София" ЕАД, срещу Р. Н. Ц. и Ц. Н. Ц. .

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено Съображенията за това са следните.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

05. 2019 г. – м. 04. 2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 3

4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).

СГС кредитира заключението на СТЕ и ССчЕ, които не са били оспорени от страните в първоинстанционното производство. Видно от СТЕ и ССчЕ и тази по давността начисляват сумите за 4 обитатели. По делото ищецът не е успял да докаже, че апартаментът се обитава от 4 обитатели. Липсва и такава законова презумпция. Напротив по делото пред СРС е налице документ, изходящ от ответника, съгласно който апартаментът се обитава от две лица. При това положение получените суми от СТЕ, ССчЕ и тази по давността следва да се разделят на 2 за две лица. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че отговорността между съсобствениците е разделна, то на основание чл.30, ал.3 ЗС, получената сума следва да се раздели на 2, за да се получи за един ответник. При това положение, получените суми от СТЕ и ССчЕ и тази по давността следва да се разделят на 4, за да се получи за едно лице.

Следва да се допълни, че дяловото разпределение на топлинна енергия в СЕС, където се помещава имота на ответника е изготвено, съобразно изискванията заложени в относимото законодателство. Оспорвам наведените твърденията от ответника за липса на валидни и обвързващи облигационни отношения между сградата в режим на етажна собственост и Нелбо АД. и порочността на предоставените документи, а именно индивидуални справки от изравнителни сметки: относими документи за отчет: протоколи за неосигурен достъп до имот на нито една от двете официално обявени да ти за финален отчет и проверка след край на отоплителен сезон: списък с актуален брой потребители на топла вода по имоти, съставен от упълномощено лице на СЕС: становище за периода от месец май 2020i. до месец април 2022г.