Решение № 591 от 29.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000280 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД /СПАЛХЗ/, ЕИК 175382262 срещу решение № 261 425/22.10.2021 г. по т. д. № 566/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 13 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Софарма трейдинг“ АД, ЕИК 103267194 искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата общо от 223 420, 80 лв. – неустойки по чл. 29 от договор за обществена поръчка ДОП-46 от 14.11.2016 г. по заявки от 14.03.2017 г., 18.04.2017 г., 15.05.2017 г. и 20.06.2017 г.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в жалбата.

Въззиваемата страна „Софарма трейдинг“ АД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Подробни съображения са изложени в отговора по чл. 263 ГПК.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от 1 закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, с оглед дадените му за това правомощия по чл. 262 ГПК. По правилността на решението и като взе предвид поддържаните от въззивника възражения, съдът намира следното:

С влязлото в сила решение № 260 594/ 08.04.2021 г. по т. д. № 591/2020 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав е разрешен спор между страните, за вземания за неустойки за забавено изпълнение по реда на чл. 29, ал. 1 от договор за обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. за периодични доставки на лекарствени продукти, като разликата в материалното право е само относно датите на доставките, по които се претендират неустойки за забава.

Правопораждащия претендираните вземания, факт, обаче е един и същ и това е клаузата за неустойка по чл. 29, ал. 1 от процесния договор. Исковете са отхвърлени, като съдът е мотивирал решението си с факта, че уговорената неустойка е нищожна, поради противоречие на добрите нрави.

Законът отъждествява СПН с предмета на делото. Със СПН се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират, а това са юридическия факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. В случая, правопораждащия юридически факт е един и същ – уговорената в чл. 29 от договора неустойка.

Следователно, след като в производството приключило с решение № 260 594/ 08.04.2021 г. по т. д. № 591/2020 г. на СГС, и в настоящото производство, вземанията на ищеца произтичат от едно и също право, то съдът е обвързан от обективните предели на СПН по влязлото в сила решение, а именно, обвързан е от разрешения спор по факта, че процесната неустойка е нищожна. Ето защо, само на това основание, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота, следва да бъде подчертано и от въззивния съд, че съобразно даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС разрешение, противоречието с добрите нрави на неустойката е в размера, така както е уговорен, към датата на сключване на 2 договора. Освен санкционен, неустойката има и обезщетителен характер, който в случай, в размер на сто процента от стойността на дължимата престация води до неоснователно обогатяване, а не само до саниране на претърпените от ищеца вреди. Доводът, че размера на неустойката е съобразен с естеството на престацията – животоспасяващи лекарства за дейността на болницата, не може да бъде споделен. Съобразно чл. 34а от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройство, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, в аптеките на лечебните заведения по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ се поддържат необходимите количества лекарствени продукти, медицински изделия и други консумативи за осигуряване нормалната работа на лечебното заведение за срок най – малко 5 дни. Това показва, че за допуснатия период на забава от два до четири дни /в рамките на пет дни/, ищецът е бил длъжен да има налични от медикаментите, предмет на направените заявки, поради което и забавата не може да доведе до спиране работата на болницата. Факта на неизпълнение на посочено с наредбата задължение, не е само предмет на административна отговорност на болницата, а навежда на липса на необходимата грижа на кредитора за делата си, да предотврати/ да ограничи настъпването на предвидими вреди и няма как да не бъде отчетено, при определяне размера на щетите.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, следва да бъде потвърдено.

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивникът следва да заплати направените от въззиваемата страна разноски пред САС за адвокатски хонорар в размер на 7200 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 425/22.10.2021 г. по т. д. № 566/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 13 състав.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД /СПАЛХЗ/, ЕИК 175382262 да заплати на „Софарма трейдинг“ АД, ЕИК 103267194 сумата в размер на 7200 лв. разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4