Определение № 393 от 21.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. София , 21.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2РИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Върбанова

Боян Балевски

Петя Хорозова като разгледа докладваното от Татяна Върбанова Частно касационно търговско дело № 20218003901507 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БПИ” АД, ЕИК 121382547, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 100032 от 20.01.2021 г. по ч.т.д. 241/2020 № г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 260013 от 10.08.2020 г. по т.д. № 57/2020 г. на Окръжен съд – Бургас за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ТПК, до приключване, с влязъл в сила съдебен акт, на производството по т.д. № 60/2020 г. на Окръжен съд – Бургас.

Търговското дружество - частен касатор поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК.

Счита мотивите на апелативния съд за вътрешно противоречиви, като изразява несъгласие с извода за наличие на преюдициалност между производствата по чл.694, ал.2 и ал.3 ТЗ, с оглед на тяхното предназначение, а именно, установяване на подлежащите на удовлетворяване вземания в производството по несъстоятелност. По съображения в частната касационна жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с който е потвърдено спирането на производството по т.д. № 57/2020 г., и връщане на делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, 1 ал.1, т.3 и ал.2, предл.второ и трето ГПК. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иска по чл.694, ал.3 ТЗ, когато кредитор с вземане, което не е прието в производството по несъстоятелност, е предявил надлежно иск, за да установи съществуването на вземането си по реда на чл.694, ал.2 ТЗ, и също така е оспорил по реда на чл.694, ал.3 ТЗ съществуването на вземането на кредитор с прието вземане; Спирането на производството по иска по чл.694, ал.3 ТЗ, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съответства ли на общия принцип за бързина в производството по несъстоятелност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили писмени становища от: Н.

А. Г. - синдик на „Еврокапитал България” ЕАД, „Еврокапитал България” ЕАД /н/ и „Спортс Пропърти Мениджмънт” АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.

За да потвърди определението на първата инстанция за спиране на производството по предявения иск от кредитор с неприето вземане с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ, до приключване на спора по чл.694, ал.2 ТЗ, въззивният съдебен състав, след цялостна преценка на данните по делото, е извел краен правен извод, че е налице връзка на преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, т.к. е необходимо с влязло в сила решение да се установи качеството на ищеца като кредитор.

Предвид решаващата правна воля на апелативния съд, първият правен въпрос удовлетворява основния селективен критерий, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Като недоказана следва да се прецени обаче поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид наличието на безпротиворечива практика на ВКС, част от която е цитирана в мотивите към въззивното определение, съответно съобразена.

2

Междувременно е постановено и решение по т.д. № 3000/2019 г. от настоящия състав на ВКС, според което: Ако вземането, което ищецът по отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ се легитимира като кредитор, не е прието от синдика и не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл.694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за съществуването на вземането си, като от уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност; Решаването на спора по чл.694, ал.2 ТЗ има преюдициално значение за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Наличието на константна практика, в съответствие с която е и постановеното определение, препятства приложението на сочената от ТДчастен касатор допълнителна предпоставка за достъп до касация. Не са налице основания за промяна посочената практика, или за нейното изоставяне и създаване на нова съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос.

Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е формирал решаващи правни изводи във връзка с общия принцип за бързина в производството по несъстоятелност.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на самостоятелните основания по чл.280, ал.2, предл.второ и трето ГПК. От съдържанието на атакуваното определение не се установява превратно прилагане на закона или грубо нарушаване на правилата на логиката, което да е довело до явна необоснованост. Липсват и данни за нарушения на процесуални правила, релевантни към допустимостта на съдебния акт.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 100032 от 20.01.2021 г. по ч.т.д. 241/2020 № г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4