Определение № 702 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. София , 09.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20211000500641 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 8.02.2021 г. на ищците Б. М. Д. и Л. Б. М. срещу определението от 6.01.2021 г. по търг. дело № 53/2019 г. на Окръжен съд – гр. Видин, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство, предмет на досъдебно производство № 242-ЗМ-311/2018 г. по описа на РПУ – гр. Белоградчик.

В жалбата се твърди, че неправилно ВОС е приел, че е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи се, че не е от значение за настоящото дело дали извършеното от водача на автомобила деяние представлява престъпление, а дали представлява деликт.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в писмения отговор на процесуалния си представител заявява становище за основателност на частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. М. Д. и Л. Б. М. с искова молба от 5.08.2019 г., с която срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД са били предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумите 150 000 лв. за първия ищец и 180 000 лв. за втората ищцата, представляващи застрахователни обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди във връзка с ПТП от 7.11.2018 г. в близост до с. Медовница, област Видин, заедно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че процесното ПТП било виновно причинено от П. Н. К. като водач на л.а. „Пежо 106“ с рег. № ***, който поради неопитност и движение с несъобразена скорост, навлизайки в десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което навлязъл в лентата за насрещно движение и преобръщайки се самокатастрофирал, като се установил извън пътното платно. Вследствие на така настъпилото ПТП е пострадала спътничката в автомобила Н. Г. С., която е получила несъвместими с живота травматични увреждания и починала на място. Твърди се, че ищецът Б.Д.

1 живеел на съпружески начала с нея, като били родители на малолетната ищца Л.М., като смъртта на починалата им причинила значителни неимуществени вреди. Отговорността на виновния водач била покрита от задължителна застраховка, сключена с ответното дружество.

В отговора на исковата молба ответното дружество е навело твърдения, че по случая е образувано досъдебно производство, предмет на ДП 242-ЗМ-311/2018 г. по описа на РПУ – гр. Белоградчик, пр. пр. № 2421/2018 г. на ОП – Видин, като е поискал съдът служебно да изиска копие от цялата преписка.

С писмо с изх. № 53/16.12.2019 г. съдът е изискал справка за движението на посоченото досъдебно производство, в отговор на което е постъпило писмо с вх. № 92/10.01.2019 г. на ОП – Видин. В същото е посочено, че досъдебното производство не е приключило.

С определение от 10.01.2020 г. съдът спрял исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на същото висящо наказателно производство. Прието е, че това производство е от преюдициално значение за изхода по предявените искове, тъй като в него ще се разреши въпроса за вината на обвиняемия участник в ПТП, която вина е елемент от състава на непозволеното увреждане.

Това определение от 10.01.2020 г. е било отменено с определение от 27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 851/2020 г. на САС. Със същото е прието, че основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е приложимо само, ако наказателното производство е в съдебна фаза, което в случая не е налице. Прието е и, че по настоящото дело липсват данни за предмета и обвиняемото лице по посоченото досъдебно производство.

В съдебното заседание на 16.12.2020 г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

С обжалваното определение от 6.01.2021 г. съдът е спрял исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочено е, че при служебно извършена проверка в деловодството на ОС – Видин е установено, че липсва внесен обвинителен акт по горепосоченото досъдебно производство. Прието е, че това висящо наказателно производство е отрицателна процесуална предпоставка за предявения иск, тъй като от установяването на престъпните обстоятелства зависи изхода на гражданския спор, като при висящо досъдебно производство спирането следва да е на това основание.

Определението е неправилно.

Според чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

Хипотезата е близка до тази по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което основание за спиране предполага наличие на висящ съдебен или арбитражен процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права, правоотношения или факти /в допустимите случаи – чл. 124, ал. 4, чл. 300 ГПК и др./, релевантни за резултата по спряното производство. За разлика от нея преюдициалността по чл. 229, ал. 1, т. 5 е с по-тясно приложно поле, тъй като изисква: 1) да липсва образувано съдебно наказателно производство – ако такова е налице ще е приложима предходната хипотеза по т. 4, и 2) обусловеността на гражданския спор да бъде не толкова спрямо разкритите обстоятелства /такива и гражданският съд може да установява със способите за доказване по ГПК/, а спрямо техния престъпен характер – той не би могъл да се установява от гражданския съд, освен в ограничената хипотеза на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прочее, в хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 5 ГПК изходът на гражданското дело следва да е в зависимост не просто от установяването на дадено фактическо обстоятелство, а от специалното установяване на неговия престъпния характер, т.е. наказателната противоправност на дадено деяние, което извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК може да стане само по наказателнопроцесуален ред. Тази специална преюдициалност е приложима за много ограничен кръг граждански дела /напр. при преценката за недостойнство за наследяване по чл. 3 ЗН/ и тя е с по-тесен обхват спрямо задължителната сила на присъдата на наказателния съд по чл. 300 ГПК, обхващаща и авторството на деянието. В конкретния казус този втори аспект на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице.

2

Основателността на предявените искове по чл. 432 КЗ предполага установяване на възникнала деликтна отговорност за водача на МПС при процесното ПТП и нейното покритие от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Нито едно от тези условия не включва във фактическия си състав наличието на престъпен характер на деянието на водача, нито на друго лице. По-специално, това не е необходимо с оглед предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Релевантно за деликтната отговорност е дали водачът е извърши деянието, но не и дали то е наказуемо по наказателноправен ред, което единствено е от значение при основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Спрямо самото извършване на деянието наличието на висящо наказателно производство би могло да обоснове друго основание за спиране, но само ако е висящо в съдебна фаза – по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това се обосновава с действието на присъдата по чл. 300 ГПК. В случая обаче такова висящо съдебно производство липсва. Наличието на висящо досъдебно производство не обосновава спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а може да обоснове основание за спиране по т. 5 само при допълнителното условие, посочено по-горе, което също не е налице в случая.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в обжалваното определение е записано, че след служебна проверка е установена липса на внесен обвинителен акт срещу водача на автомобила, но не е посочено дали и как съдът се е уверил, че образуваното досъдебно производство продължава да е висящо към 2021 г. Оскъдни данни за такава висящност има към м. 01.2019 г. – видно от писмото с вх. № 92/10.01.2019 г. на ОП – Видин, но не е ясно каква е настоящата съдба на това производство. Отделен е въпросът, че дори и от това писмо не става ясно нито какъв е предметът, нито кой е обвиняемият по това досъдебно производство, както правилно е констатирано в определението от 27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 851/2020 г. на САС. Ето защо не е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.

С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени като неправилно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 6.01.2021 г. по търг. дело № 53/2019 г. на Окръжен съд – гр. Видин.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3