Решение № 2858 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2858 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114682 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22, вр. чл.

11 и чл. 19 ЗПК, както и при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.

33 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, респективно на договорната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът П. Н. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: ** **, чрез пълномощник адв. М. В.

М., със съдебен адрес: ** е предявила против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С.Н.Т., искане да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № ** г., а при условията на евентуалност - нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № ** г., сключен със „СТИК-КРЕДИТ“ АД. Съгласно чл. 1 от договора, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 250,00 лева, при срок на договора 30 дни, при посочен годишен процент на разходите 42,58 % и годишен лихвен процент 36 %. Поддържа се, че договорът е сключен от разстояние чрез електронната система на ответното дружество, като потребителят е получил преддоговорна информация, стандартен европейски формуляр, общи условия и договорна документация.

В исковата молба се сочи, че в чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през 1 който не е предоставено договореното обезпечение. Според ищеца тази уговорка поставя потребителя в положение да заплаща значителна по размер санкция за неизпълнение на допълнително задължение, което не е свързано с реално настъпили вреди за кредитора, а с формално неизпълнение на условие за предоставяне на обезпечение след вече сключен договор.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени императивните изисквания за съдържание на договора за потребителски кредит. Излага се, че в договора липсва ясна и разбираема информация относно компонентите, включени в годишния процент на разходите, начина на формиране на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Според ищеца е налице неяснота дали уговорената неустойка е включена в ГПР, а ако не е включена - това е довело до посочване на ГПР, който не отразява действителното икономическо оскъпяване на кредита.

В исковата молба се сочи още, че при формиране на цената на финансовия ресурс кредиторът е задал допълнителен компонент, който оскъпява кредита под формата на неустойка. Тази неустойка е предвидена в размер 0,9 % от усвоената сума за всеки ден без обезпечение, което при 30-дневен срок води до съществено увеличение на тежестта върху потребителя. Ищецът излага доводи, че така договорената неустойка не изпълнява обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а представлява допълнителна печалба за кредитора, която заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът поддържа, че клаузата противоречи на добрите нрави, доколкото налага на потребителя задължение за плащане на неустойка, несъразмерна с възможните вреди от неизпълнение на задължението за обезпечение. Поддържа се, че добросъвестният кредитор, ако действително е считал обезпечението за необходимо условие за отпускане на кредита, следва да го изиска преди сключването на договора и преди предоставянето на сумата, а не да отпуска кредита и впоследствие да начислява неустойка поради непредоставено обезпечение.

Сочи се, че с оглед краткия срок на кредита, малкия размер на главницата и предвидената ежедневна неустойка, клаузата създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, във вреда на потребителя. Поради това се иска прогласяване нищожността на договора, а при условията на евентуалност - прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора. Претендират се сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за процесуалния представител.

Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. На първо място се поддържа, че Законът за потребителския кредит е неприложим по отношение на процесния договор, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК законът не се прилага за договори за кредит със срок за погасяване до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Ответникът сочи, че по договора е предоставена сума от 250 лева, която е следвало да бъде върната с еднократно плащане в срок от 30 дни, като разходите за потребителя били незначителни.

2

В условията на евентуалност ответникът поддържа, че дори съдът да приеме приложимост на ЗПК, договорът е валиден и отговаря на всички изисквания на закона. Твърди се, че валидността на договора произтича от ясно уговорените основни параметри - главница, срок и лихва, както и от факта, че договорът е сключен при насрещни волеизявления чрез средства за комуникация от разстояние. Ответникът се позовава на предоставения стандартен европейски формуляр, общите условия, лог файл и кореспонденция, като доказателства, че потребителят е получил информация за условията по кредита преди сключване на договора.

Ответникът оспорва твърденията за недействителност по чл. 22 ЗПК и твърди, че евентуалната нищожност на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото договорът може да се прилага и без нея. Сочи се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на кредита, а е договорена с цел обезпечаване на акцесорно задължение на заемателя. Поддържа се, че ако клаузата бъде приета за нищожна, това би довело единствено до отпадане на съответната уговорка, но не и до недействителност на целия договор.

Ответникът поддържа още, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява разход по кредита, а последица от неизпълнение на договорно задължение.

Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според който в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Ответникът счита, че процесната клауза обезпечава задължението за предоставяне на обезпечение и не води до заобикаляне на закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената искова молба, договора за кредит, стандартния европейски формуляр, лог файла, кореспонденцията и общите условия се установява, че между П. Н. Д. и „СТИККРЕДИТ“ АД, е възникнало договорно правоотношение по Договор за кредит № ** г.

Договорът е сключен от разстояние чрез електронна система на ответното дружество, при което потребителят е посочил личните си данни, размер на кредита и срок, получил е преддоговорна информация и е потвърдил договора чрез електронно волеизявление.

От лог файла по кредита се установява, че номерът на кредита е **, размерът на кредита е 250,00 лева, срокът е 30 дни, броят на вноските е една, ГПР е посочен като 42,58 %, а общата сума за връщане е 345,15 лева. В лог файла е отбелязано още, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция или поръчител в тридневен срок и при получаване на сумата се дължи начислена неустойка, съгласно общите условия за предоставяне на кредит. Видно е също, че заявката е кредит е постъпила на ** г. в 14:32:53 часа, а договорът е потвърден от клиента на ** г. в 14:32:59 часа.

От стандартния европейски формуляр се установява, че кредитор е „СТИК-КРЕДИТ“ АД ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б.

3

Видът на кредита е посочен като потребителски кредит, общият размер на кредита - 250,00 лева, срокът - 30 дни, а погасяването - еднократно, с падежна дата 14.07.2025 г. Във формуляра е посочено, че общата дължима сума по кредита е 250,00 лева, като е посочен и ГПР 42,58 %. От същия документ се установява, че кредитът се предоставя от небанкова финансова институция, вписана в регистъра на БНБ.

От представените общи условия на „СТИК-КРЕДИТ“ АД се установява, че същите уреждат реда и условията, при които дружеството предоставя потребителски кредити от разстояние, както и условията за усвояване, ползване, обезпечаване и погасяване на тези кредити. В тях годишният процент на разходите е дефиниран като общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и други плащания, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Между страните не се спори, че договорът е сключен от физическо лице, действащо извън рамките на търговската или професионалната си дейност, с финансова институция, предоставяща кредити по занятие. Поради това правоотношението има потребителски характер. Съдът следи служебно за спазване на императивните норми, уреждащи потребителската защита, както и за нищожност или неравноправност на договорни клаузи, които поставят потребителя в неблагоприятно положение спрямо търговеца.

По възражението на ответника за неприложимост на ЗПК съдът намира следното.

Действително чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, изключва от приложното поле на закона договори за кредит със срок за погасяване до три месеца, при които се дължат незначителни разходи.

Тази разпоредба обаче изисква кумулативното наличие на две предпоставки - кратък срок и незначителни разходи. В случая не може да се приеме, че договорът е свързан единствено с незначителни разходи, когато в договорната уредба е предвидена неустойка от 0,9 % дневно върху усвоената сума при непредоставяне на обезпечение, която по икономическата си същност може да доведе до съществено увеличение на задължението на потребителя.

Съдът намира, че преценката дали разходите са незначителни не следва да се извършва само въз основа на формално посочената вноска без санкционния компонент, а с оглед цялостната договорна конструкция и реалната икономическа тежест, която договорът може да породи за потребителя. Когато в договора е включена клауза, която предвижда ежедневно нарастваща сума при непредоставяне на обезпечение, а това обезпечение се изисква след сключване на договора, не може да се приеме, че договорът е извън потребителската защита само защото срокът е 30 дни.

По съществото на спора съдът намира, че оспорената клауза на чл. 27, ал. 1 от договора противоречи на добрите нрави и на императивните принципи за защита на потребителя.

Неустойката по чл. 92 ЗЗД има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Както е прието в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката дали уговорена неустойка накърнява добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, като се съобразяват естеството и размерът на обезпечаваното задължение, видът на неизпълнението, съотношението между размера на 4 неустойката и възможните вреди, както и дали с неустойката се излиза извън присъщите й функции.

В конкретния случай неустойката не обезпечава главното задължение за връщане на получената сума, а допълнително задължение за предоставяне на обезпечение.

Непредоставянето на обезпечение само по себе си не води до имуществена вреда, равна или съпоставима с ежедневно начислявана сума върху главницата. Вреда за кредитора би могла да настъпи при неизпълнение на основното парично задължение, но тогава законът и договорът предоставят други способи за защита - претенция за главница, лихва за забава, разноски и принудително изпълнение.