Решение № 260079 от 09.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ гр. Варна, 09.02.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 12 състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Станислава

Стоянова, като разгледа гр. д. №12282 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по предявени от Й.Г. С. срещу ЗКПУ „Сдружение – 94“ /н./ искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца –

- на чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 232 ал. 2 сумата от 3318,30 лева, представляваща наемно възнаграждение по договор за наем на земеделска земя от 28.02.2014 г., находяща се в землището на с. Павел, община Полски Тръмбеш за стопанската 2017 година, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението

- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 426,83 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главница от 6585,60 за периода 03.10.2017 г. до 23.05.2018 г.

- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 793,63 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главница от 3318,30 лв. за периода от 24.05.2018 г. до 30.09.2020 г.

- на чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 232 ал. 2 сумата от 6585,60 лева, представляваща наемно възнаграждение по договор за наем на земеделска земя от 28.02.2014 г., находяща се в землището на с. Павел, община Полски Тръмбеш за стопанската 2018 година, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението

- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1335,41 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху дължимото плащане от 6585,60 лв. за стопанската 2018 г. за периода 02.10.2018 г. до 30.09.2020 г., В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на

109,76 дка ниви, находящи се в землището на с. Павел. Посочва се, че на 28.02.2014 г. между страните е сключен договор за наем на процесните 109,76 дка ниви за срок от четири стопански години с наемна цена в размер от 60 лева на декар, която ответникът следвало да заплати в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Поддържа се, че за стопанската 2017 г. ответникът на 23.05.2018 г. е заплатил само сумата от 3267,30 лева от общо дължима наемна цена в размер от 6585,60 лева, а за стопанската 2018 г. не са извършени плащания. Твърди се, че дължимата мораторна лихва за стопанската 2017 г. за периода от 03.10.2017 г. до частичното плащане - 23.05.2018 г., е в размер 426,83 лева, а за периода от 24.05.2018 г. до 30.09.2020 г. е в размер на 793,63 лева. Посочва се, че дължимата мораторна лихва за стопанската 2018 г. за периода от 02.10.2018 г. до 30.09.2020 г. е в размер от 1335,41 лева. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника. С молба преди първото по делото съдебно заседание ответникът чрез назначение му синдик е изразил становище. Сочи се, че синдикът не разполага с данни за съществуването на облигационни правоотношение между страните по договор за наем. Оспорва общо по основание и размер предявените претенции.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

За успешното провеждане на исковете, ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответната страна по Договор за наем на земеделска земя от 28.02.2014 г., за общо 109,76 дка. земеделска земя, находяща се в землището на с. Павел. Посочва за заявения период, както и претендираните наемни плащания по размер, както и че ответникът е в забава, поради което дължи лихви за заявените периоди и в посочените от ищеца размери. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото е представен договор 355;356 от 28.02.2014 г. за наем на земеделска земя, по силата на който страните в настоящото производство са се уговорили Й.С. да предостави за възмездно ползва на ЗКПУ „Съдружие“ 94 109,760 дка земеделска земя, индивидуализирана по номера на имоти и местоположение в табличен вид в договора срещу заплащане на 50 лв./дка годишна цена. В чл.9 е посочено, че договорът се сключва за срок от четири стопански години – 01.10.2014 г.-01.10.2018 г.

Така представения договор е подписан от двете страни и не е оспорен. От него се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за наем на земеделска земя, а не по договор за аренда, тъй като договора не отговаря на изискванията за форма на чл.3, ал.1 ЗАЗ и минималния срок на действие съгласно чл.4, ал.1 ЗАЗ, т.е. приложими са разрешенията на общия ЗЗД, а не на специалния ЗАЗ. Не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави за ползване на ответника уговорените 109,76 дка. земя, поради което същият има право да получи цена за възмездното отдаване. В представения договор не е уговорен срок за плащане, като съдът намира, че с оглед предмета на договора и неговата специфика, отдаване на земеделска земя, която се обработва ежегодишно цената се дължи най-късно след изтичане на срока на договора, т.е. вземането на ищеца към момента на подаване на исковата молба през 2020 г. е било изискуемо.

От ответника не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства да е изпълнил задължението си за заплащане на цена за ползване на замеделската земя за стопанската

2016/2017 г. над посочената като платена от ищеца сума от 3267.30 лв., както и изцяло за 2017/2018 г.

По отношение на размера на дължимата цена за ползване на земята, съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за стопанската 2016/2017 г. в счетоводството на ответника са начислени задължения към ищеца в размер на 6585,60 лв. и отразено плащане от 3292,80 /3267,30 лв. преведени на Й.С. и 25,50 лв.-такса експресен превод/, т.е. незаплатена е останала сума от 3292,80 лв. За стопанската 2017/2018 г. са начислени в счетоводството на ответника негови задължения към ищеца в размер на 4588,00 лв., като не се съдържат данни за извършени плащания. Вещото лице е изчислило, че съобразно счетоводните записвания за стопанската 2016/2017 наемната цена на декар е 60,00 лв., а за стопанската 2017/2018 г.- 50 лв. Експертът е извършил проверка на интернет страницата на ОД „Земеделие“, Велико Търново, при която е установил, че средния стопански наем на земеделска земя с. Павел за стопанската 2016/2017 г. е в размер на 48 лв/декар, а за стопанската 2017-2018г.

45,00 лв./декар.

Съобразно събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да изчисли дължимия размер на наемната цена като възприеме, че за процесния период –стопанските 2016/2017 и 2017/2018 г. между страните е била уговорена цена от 60 лв./дка. Действително в процесния договор е посочено, че уговорената цена е в размер на 50 лв./ декар, но съобразно счетоводните записвания на ответника за стопанската 2016/2017 г. същият е начислил сума по-голяма от общия размер на уговорената цена, съобразно предоставената за ползване земя, като начислената сума от 6585,60 лв. съответства на цена на декар от 60 лв. Така извършените счетоводни записвания съдът следва да се цени като извънсъдебно признание от страната на неизгоден за нея факт, а именно на извършено от страните изменение на уговорената цена чрез нейното увеличаване. Именно признанието на неизгоден за страната факт има обвързващо съда значение за разлика от признанието на изгоден факт, каквото представлява счетоводното записване за стопанската 2017/2018 г. на обща сума представляваща сбор при цена от 50 лв./дка. Това записване съдът не взема предвид, тъй като със счетоводно отразеното задължение за предходната година от 6585,60 лв. е налице изменение на договорките между страните, което действа занапред и следва да се приложи за последната стопанска година, предмет на процесния договор. За формиране на изводите по отношение размера до който исковете за главници са основателни съдът не цени експертизата в частта за установените средно пазарни цени при които земя в с.Павел е била отдавана под наем, доколкото страните могат свободно да определят цената по договора. При изложеното съдът намира, че за стопанската 2016/2017 г. се дължи сума от 3318,30 лева, представляваща наемно възнаграждение по договор за наем на земеделска земя от 28.02.2014 г., находяща се в землището на с. Павел, община Полски Тръмбеш. Тази сума представлява разликата между общо дължимата сума от 6585,60 лв. и извършеното плащане от 3267,30 лв., като съдът намира, че таксата за превод следва да остане за сметка на платеца, доколкото наемодателят има право да получи в цялост уговорената цена. При изложените изводи за цената на дка., която съдът намира за доказано уговорена между страните, се дължи и сумата от6585,60лв.,представляваща наемно възнаграждение по договор за наем на земеделска земя от 28.02.2014 г., находяща се в землището на с. Павел, община Полски Тръмбеш за стопанската 2018 година.

Главниците следва да се присъдят ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал.2, когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай в договора за наем не е предвиден конкретен срок за плащане и макар, че съдът посочи, че вземането е станало изискуемо, за да изпадне в забава длъжникът е следвало да бъде поканен да заплати. От ищеца са представени доказателства за отправени от ответника писмени покани за плащане. По отношение на задължението за стопанската 2016/2017 г. първата покана за плащане, за която са представени доказателства, че е получена от ответника е от 03.09.2018 г., получена на 05.09.2018 г. /л.10,11/.

В поканата не е предоставен изрично допълнителен срок за плащане, поради което съдът възприема, че ответникът е изпаднал в забава в деня следващ получаването на поканата – 06.09.2018г. и е бил в забава до 30.09.2020 г.- дата на подаване на исковата молба.

Съдът не възприема твърденията на ищеца, че е поканил ответника да заплати с покана по;лучена на 27.03.2018 г., като е представено известие за доставяне на писмо до ответника на тази дата, но не са представени документи, от които да е видно съдържанието на изпратеното.

Доколкото частичното плащане за стопанската

2016/2017 г. е извършено на 23.05.2018 г., периода на забава е относим за неплатена сума от 3318,30 лв. Съдът изчислява на дължимата лихва за забава за периода 06.09.2018 г.-30.09.2020 г. върху сумата от 3318,30 лв., на основание чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор в размер на 696,90 лв.

При изложеното следва да се отхвърли иска за сумата от 426,83 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главница от 6585,60 за периода 03.10.2017 г. до 23.05.2018 г.

Следва да се уважи иска за заплащане на 696,90 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главница от 3318,30 лв. за периода от 06.09.2018 г. до 30.09.2020 г. и да се отхвърли като неоснователн иска за разликата над сумата от 696,90 лв. до пълния претендиран размер 793,63 лв. и за периода 24.05.2018 г.-05.09.2018 г.

По отношение на лихвата за забава за плащане на задължението за стопанската 2017-2018 г.- съдът намира, че са представени доказателства за достигане до знанието на ответника на покана чрез телепоща от 10.06.2019 г. от ищеца на

12.06.2019 г. в поканата е предоставен едномесечен срок за плащане, който е изтекъл на 12.07.2019 г. и ответникът е изпаднал в забава на 13.07.2019 г. до

30.09.2020 г. за плащане на сумата от 6585,60 лв. Дължимата лихва за този период и върху този размер на главницата, по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор съдът изчислява в размер на 815,95 лв., до който размер искът за лихва за забава върху незаплатената дължима за стопанската 2017-2018 г. цена следва да се уважи.