Решение № 756 от 22.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. П., 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220100214 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от Б. Д. Д., ЕГН-**********, с адрес- гр. П., ул.*********, обл.П., срещу Сдружение „Футболен клуб Хебър-1918“, ЕИК176884570, представлявано от В. В. В. - Председател , със седалище и адрес на управление- гр. П., бул. „Георги Бенковски“№200.

В предявената искова молба се твърди, че по силата на Трудов договор №0000000056/**********г. Б. Д. заемал длъжността *********** в Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918". Съгласно договора, основното му трудово възнаграждение възлизало на 3172.15лв., като било уговорено и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.6% за всяка година признат професионален стаж. В договора било уговорено, че възнаграждението се изплаща на 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Сочи се, че считано от 01.07.2022г. основното му възнаграждение било увеличено на 3734.63лв.

Твърди се, че от около две години финансовото състояние на клуба било силно влошено. Това била и реалната причина на 19.08.2024г. да бъде прекратен трудовият договор на Б. Д., макар, че в Заповед №**********/19.08.2024г. като основание за прекратяването е посочен чл.328, ал.1, т.11 от КТ - „промяна заемане на длъжността".

Сочи се, че към датата на прекратяване, на ищецът са били дължими следните суми от работодателя: -2 996.93лв. нетно трудово възнаграждение за м.07.2024г.(след удържане на данъци и осигуровки); 2 242.98лв. за м.08.2024г., от които: 119.21лв. — нетно трудово възнаграждение и 2 123.77лв. - нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск;

1

Сочи се, че на ищецът е било обещано дължимите суми да се изплатят с месец закъснение, но закъснението възлиза вече на повече от 4 месеца, а плащане липсва и посочените суми са останали напълно непогасени. Твърди се, че предвид, огромното забавяне в заплащането на дължимите суми и продължаващото влошаване на финансовото състояние на ответника, за Д. възникнала обезпечителна нужда по смисъла на чл. 390 от ГПК. Сочи се, че по тази причина на 20.12.2024г. същият депозирал в Пазарджишки районен съд (ПзРС) молба (вх.№ 32159/20.12.2024г.) за обезпечаване на бъдещи искове срещу Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918“, с цена 5 239.91лв, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „Общинска банка“ АД до размера от 5 239.91лв. Сочи се, че по молбата било образувано ч.гр.д.

№5422/2024г. на ПзРС. Въз основа на Определение №3718/20.12.2024г. по ч.г.д.№5422/2024г. по описа на Районен съд - П. била издадена обезпечителна заповед №48 от дата 20.12.2024г., с която е допуснато изцяло исканото обезпечение, чрез налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в посочената банка и е определен срок за предявяване на бъдещия иск от 1 месец.

Сочи се, че въз основа на издадената обезпечителна заповед, по молба на ищецът е било образувано и.д.№476/2024г. по описа на ЧСИ №904 - Х.П., с район на действие Окръжен съд - П., по което била наложена допуснатата обезпечителна мярка. На основание изложеното и с оглед спазване на дадения с Определение №3718/20.12.2024г. по ч.г.д. №5422/2024г. по описа на Районен съд - П. 1-месечн срок за предявяване на бъдещия иск, съществува правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918", ЕИК 176884570, да заплати на Б. Д. Д. сумата от 5 239.91лв., от която: - 2 996.93лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м.07.2024г /след удържане на данъци и осигуровки); 2 242.98лв. за м.08.2024г., от които - 119.21лв. — нетно трудово възнаграждение и 2 123.77лв. - нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

В хода на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен

Трудов договор

№0000000056/**********г. По силата на това правоотношение, Б. Д. заемал длъжността *********** в Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918".

Съгласно договора, основното му трудово възнаграждение възлизало на 3172.15лв., като било уговорено и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.6% за всяка година признат професионален стаж. В договора било уговорено, че възнаграждението се изплаща на 15-то число на месеца, 2 следващ месеца, за който се дължи. Считано от 01.07.2022г., основното възнаграждение на ищеца Д. било увеличено на 3734.63лв.

Със Заповед №192 от 19.08.2024г., трудовото правоотношение между страните било прекратено, като в процесната в

Заповед

№**********/19.08.2024г. като основание за прекратяването е посочен чл.328, ал.1, т.11 от КТ - „промяна заемане на длъжността".

Към датата на прекратяване, на ищецът са били дължими следните суми от работодателя: -2 996.93лв. нетно трудово възнаграждение за м.07.2024г.

(след удържане на данъци и осигуровки); 2 242.98лв. за м.08.2024г., от които:

119.21лв. — нетно трудово възнаграждение и 2 123.77лв. - нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск.

Тъй като дължимите суми не били изплатено на служителя, на 20.12.2024г. същият депозирал в Пазарджишки районен съд (ПзРС) молба (вх.

№ 32159/20.12.2024г.) за обезпечаване на бъдещи искове срещу Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918“, с цена 5 239.91лв, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „Общинска банка“ АД до размера от 5 239.91лв. По молбата било образувано ч.гр.д.№5422/2024г. на ПзРС. Въз основа на Определение №3718/20.12.2024г. по ч.г.д.№5422/2024г. по описа на Районен съд – П. /изискано и приложено от съда/ била издадена обезпечителна заповед №48 от дата 20.12.2024г., с която е допуснато изцяло исканото обезпечение, чрез налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в посочената банка и е определен срок за предявяване на бъдещия иск от 1 месец.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед, по молба на ищецът е било образувано и.д.№476/2024г. по описа на ЧСИ №904 - Х.П., с район на действие Окръжен съд - П., по което била наложена допуснатата обезпечителна мярка. На основание изложеното и с оглед спазване на дадения с Определение №3718/20.12.2024г. по ч.г.д. №5422/2024г. по описа на Районен съд - П. 1-месечен срок за предявяване на бъдещия иск, ищецът предявил исковата си молба пред съда.

Не се спори между страните , а и от представените доказателства /вкл. извлечение от банк. сметка/ се установява, че на 21.03.2025г. ответното дружество е заплатило на ищеца дължимата сума от 5239.91лв.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявените осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск са допустими, но по същество - неоснователни.

Видно от събраните и проверени по делото доказателства, е било налице трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на сключен Трудов договор №0000000056/**********г.

3

Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед №192 от 19.08.2024г., , като в процесната в Заповед №**********/19.08.2024г. като основание за прекратяването е посочен чл.328, ал.1, т.11 от КТ - „промяна заемане на длъжността".

Към датата на прекратяване, на ищецът са били дължими следните суми от работодателя: -2 996.93лв. нетно трудово възнаграждение за м.07.2024г.

(след удържане на данъци и осигуровки); 2 242.98лв. за м.08.2024г., от които:

119.21лв. — нетно трудово възнаграждение и 2 123.77лв. - нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, или сума в общ размер на 5239.91лв.

Не се спори между страните , а и от представените доказателства /вкл. извлечение от банк. сметка/ се установява, че на 21.03.2025г. ответното дружество е заплатило на ищеца дължимата сума от 5239.91лв.

Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият момент, претендираните от ищеца суми , за които се води гр.дело №214/2025г. по описа на РС-П., са били изцяло заплатени на Д., предвид което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обстоятелството,че дължимите суми са били изплатени на ищеца Д. не се оспорва дори от ищцовата страна, поради което съдът не намира за необходимо да излага поподробни съображения в тази насока.

По разноските: Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело №214/2025г. по описа на РС-П. / видно от приложените по делото документи, ответникът е превел процесните суми и е изплатил напълно задълженията си към ищеца Д. на 21.03.2025г., а делото е било образувано с постъпване на исковата молба в съда на 20.01.2025г./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответното дружество дължи разноски, тъй като е станало причина за завеждане на делото.

Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след завеждане на делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй 4 като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото ,в т. ч и сторените такива в рамките на обезпечителното производство- по ч.гр.дело №5422/2024г. по описа на РС- П..

Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца, поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцата разноски.

Общият размер на сторените от ищеца разноски възлиза на сумата от 1804.00лв., които следва да се присъдят на ищеца.

Предвид изложените съображения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и по сметка на РС- П. държавна такса в размер на 209.65 лв. . Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на РС П. в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса, от която ищецът на основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК е освободен.

Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Д. Д., ЕГН-**********, с адрес- гр. П., ул.*********, обл.П. , предявени срещу Сдружение „Футболен клуб Хебър1918“, ЕИК-176884570, представлявано от В. В. В. - Председател , със седалище и адрес на управление- гр. П., бул. „Георги Бенковски“№200, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца Д. сумата от 5 239.91лв., от която: - 2 996.93лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м.07.2024г /след удържане на данъци и осигуровки); 2 242.98лв. за м.08.2024г., от които - 119.21лв. — нетно трудово възнаграждение и 2 123.77лв. - нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20.01.2025г./, до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани