Определение № 1598 от 15.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. София, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501240 по описа за 2026 година Постъпила е частна жалба от „Желев“ ООД срещу определение № 987/04.03.2026г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д. № 1789/23г., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Сочи, че няма преюдициалност на т. д № 439/23г. на ОС-Варна по отношения на настоящото и излага подробни аргументи във връзка с това. Позовава се на съдебна практика.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на процесуалните действия.

ДП „Фонд затворно дело“ в депозиран писмен отговор заявява, че частната жалба е неоснователна. Счита, че спирането на гражданско дело е правилно.

Съдът след като взе предвид доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

1

За да спре производството по гр.д. № 1789/23г., съдът е приел, че е налице преюдициален спор, който е обуславящ по отношение на разглежданото от него делото, защото по т.д. № 439/23г. е разгледано възражение за прихващане като способ за защита срещу иска, релевирано от „Желев“ ООД и то е станало част от предмета на спора.

За да се спре едно гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е необходимо да са налице няколко предпоставки: две дела в едни и същи или друг съд и постановяването на решение по едното от тях да има значение за решаването на спора по другото. Спирането на делото на това основание е поради връзка между делата. Установеното по обуславящото дело има пряко значение за правилното решаване на обусловеното дело.

Нормата на чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението по обуславящото дело. Връзката между делата, която има предвид горната разпоредба е обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценката на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело и нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждане и приключване на делото с решение по съществото на спора/ ТР № 1/2017/09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/.

Не е спорно, че страните по делото са сключили договор за съвместна дейност на 01.01.1998г. Именно във връзка с него жалбоподателят е предявил искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на построените сграда и такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В производството по т.д. № 439/23г. ДП „Фонд затворно дело“ е предявило искове по чл.59, ал.1 за обезщетение за ползване на същите сгради и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Като защитно средство срещу тези искове „Желев“ ООД, ответник по тях, е релевирал своевременно правопогасяващо възражение за прихващане. От решението на ОС-Варна и решението на САС, с което то е потвърдено, се установява, че възражението 2 за прихващане е разгледано като е прието за основателно. Това е довело до отхвърляне на исковете на ДП „Фонд затворно дело“. С това то е станало част от предмета на спора и предмет на сила на пресъдено нещо. След приключване на производството по делото, при преценка на разрешаването на възражението за прихващане, съдът,пред който е висящо дело по предявения от жалбоподателя осъдителен иск, следва да прецени и зачете силата на пресъдено нещо и значението му за правилното решаване на спора. / Р № 134811.11.2011г. по т.д. № 61/11г., ВКС, II т.о., Р № 193818.12.2009г. по т.д. № 13/2009г., ВКС, II т.о./ В този смисъл решението по т.д. № 1789/23г. е обусловено от т.д. № 439/23г. на ОС-Варна досежно основателността и размера на предявените претенции от „Желев“ ООД, тъй като следва да го зачете на основание чл.298, ал.4 от ГПК.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 987/04.03.2026г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д. № 1789/23г

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3