Решение № 57 от 10.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Кюстендил, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е постъпила въззивна жалба с вх.№ 8198/14.10.2023 г. от адв. К. Г.

А., като пълномощник на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ***** и адрес за призоваване: с. Б., ул. *****, общ. К., обл. К., насочена срещу Решение №390/19.08.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №2398/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е допуснал извършването на съдебна делба между С. Е. С., ЕГН **********, Л. Е. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН ********** на следния недвижим имот: УПИ ІІІ-147 в кв. 110 по плана на с. Б. с площ 660 кв.м., при съседи УПИІІ-148149,УПИ І, от две страни улица, ведно с построената в него двуетажана масивна жилищна сграда и две стопански постройки.

Признал е за установено по отношение на С. С. С., че не е едноличен собственик на целия имот. Отменил е нот. акт № 115 т. ІІ д. 284/21 за собственост върху имота по давност. Постановил е делбата да се допусне при следните права за С. Е. С. и Л. Е. С. общо ½ ид.ч., а за С. С. С. ½ ид.ч.

Въззивникът обжалва решението изцяло. Намира, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.146 ГПК поради неизготвянето на доклад по делото и произтичащото от това непосочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, неопределяне на правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника, както и липсата на разпределяне на 1 доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Като отделно процесуално нарушение се сочи и недопускането на исканите от ответника трима свидетели, с което последният бил лишен от възможността да докаже твърденията си.

Немотивирано било отказано и допускането на исканата от ответника съдебно – техническа експертиза, относима към допустимостта на предявения иск за делба.

Немотивираността на постановеното по делото решение се сочи като отделно процесуално нарушение, опорочаващо правилността на обжалвания съдебен акт.

Според въззивника, посочените процесуални нарушения, довели до постановяване на неправилно решение.

На този плоскост се пояснява, че по делото било установено, че процесната къща се състои от два самостоятелни етажа, като С. С. живеел на втория етаж от къщата откакто завършил, задомил се и създал семейство и до ден днешен със съзнанието, че този имот е негов личен. Направил бил много подобрения в имота. В същото време брат му - наследодател на ищците, се установил да живее в гр. Б., при което родителите им му помогнали с пари да си закупи жилище и по този начин на двамата си сина помогнали да се устроят жилищно още на млади години. В първия етаж на къщата живеели до смъртта си родителите на ответника и брат му, а именно С.

С. и Ц. С.. След тяхната смърт двамата братя наследили при равни квоти само първия етаж от къщата, защото вторият бил придобит от ответника С. С. в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност. Понастоящем С. владеел и част от първия етаж.

Тези факти се потвърждавали и от свидетеля, доведен от ищцовата страна. Единствено в наследство при равни квоти от С. С. и брат му бил придобит само поземления имот, върху който била построена процесната къща.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде допусната делба при следните квоти:

За С. С. С. – ¾ идеални части от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ III - 147 /урегулиран поземлен имот съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., със застроена площ от 93 кв. м. /деветдесет и три квадратни метра/ и

½ идеална част от УПИ III - 147 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация утвърдена със заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г и кадастрален план одобрен със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660 /шестстотин и шестдесет/ кв.м., както и ¾ идеални части от построените и находящи се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при настоящи граници и съседи на имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от отдел „Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и управление на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет и девети/; УПИ- 1 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи/ и от две страни улица;

2 за Л. Е. С. и С. Е. С. - общо ¼ идеална част (или по 1/8 идеална част за всеки от тях) от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ III —147 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., със застроена площ от 93 кв. м. /деветдесет и три квадратни метра/ и общо ½ идеална част (или по ¼ идеална част за всеки от тях) от УПИIII — 147 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация утвърдена със заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г и кадастрален план одобрен със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660 /шестстотин и шестдесет/ кв.м., както и общо ¼ идеална част (или по 1/8 идеална част за всеки от тях) от построените и находящи се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при настоящи граници и съседи на имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от отдел „Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и управление на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет и девети/; УПИ- 1 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи/ и от две страни улица.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а въззиваемата страна чрез пълномощника си - я оспорва.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Е. С. и Л. Е. С. против С. С. С..

В исковата молба е било поддържано, че страните са съсобственици на УПИ III 147 /урегулиран поземлен имот съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация утвърдена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г и кадастрален план одобрен със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660 /шестстотин и шестдесет/ кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при настоящи граници и съседи на имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от отдел „Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и управление на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет и девети/; УПИ- 1 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи/ и от две страни улица.

Съсобствеността възникнала по силата на наследяване от С. и Ц. С., двама бивши жители на с. Б., починали съотв. на 28.05.2010 г. и 06.03.2008 г., като двамата оставили наследници по закон своите синове Е. С. С., починал на *** г. – баща на ищците, и ответника С. С. С..

3

След поредица от преговори ищците и ответникът – техен чичо, не успели да постигнат съгласие за подялбата на съсобствения имот, като междувременно установили, че той се е снабдил документ за собственост на имота по наследство и давност – Констативен нотариален акт № 115, т. II, рег. 3205, дело № 284/2021 г. на Нотариус С.М..

Твърди се, че тази констатация на нотариуса не отговаряла на фактите, като считат, че ответникът не би могъл да придобие собствеността на този имот само за себе си.

Поради изложеното е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), съединен с искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК:

- за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на процесния имот НАД ½ ИД.Ч. ОТ НЕГО, т.к притежава само ½ ид. част от същия по наследство.

Ведно с установителния иск е предявено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК - за „обезсилване“ (отмяна) на Констативен нотариален акт №115, том II, дело № 284/2021 г., на нотариус С.М., вписан в дв.вх.рег.№4522, акт №135, том 18, дело 2803/2021 г. на Служба по вписванията при ДРС, В ЧАСТТА НАД ½ ИД.Ч. ОТ ПРИЗНАТИТЕ ПРАВА.

Иска се още У П И III - 147 (урегулиран поземлен имот съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми), попадащ в кв. 110 (сто и десети) по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация утвърдена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., дворищна регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г. и кадастрален план, одобрен със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660 (шестстотин и шестдесет) кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при настоящи граници и съседи на имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от отдел „Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и управление на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 (урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет и девети); УПИ- 1 (урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи) и от две страни улица, да бъде допуснат до делба при права по ¼ ид.ч. за всеки от ищците и ½ ид.ч. за ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който застъпва тезата, че претенцията е допустима и основателна досежно имотите и страните, които следва да участват в делбата. Спори се по квотите в съсобствеността, като сочи, че процесният имот бил собствен на неговия баща, за което бил съставен Нотариален акт № № 149/1971 г. Къщата в поземления имот била построена през 1965 г., като поради липсата на средства родителите му приспособили за обитаване само първия етаж. Когато наследодателят на ищците се оженил, заживял със семейството си в гр. Б.. Тогава родителите им им казали, че вторият етаж от къщата ще остане за ответника, а на бащата на ищците ще помогнат да си купи апартамент в града, като първия етаж оставят за себе си. Там именно живели и до смъртта си. През 80-те години пристегнали втория етаж, където заживял ответникът и живеел до днес, а на другия си син дали 9000 лв., за да си купи апартамент. Твърди се, че след смъртта на родителите му, ответникът започнал да владее и първия етаж, като го обзавеждал с необходимата покъщина.