Решение № 555 от 26.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. В., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102569 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от И. И. П., ЕГН **********, гр. ****, със съдебен адрес – **** – адв. Д. Д. против ответниците М. И. Д. ЕГН ********** и Л. Б. Д., ЕГН ********** и двамата от **** да бъде признато за установено спрямо ответниците на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата е собственик на основание на наследяване на следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**** по КККР, одобрени със Заповед № **** г. на изп. директор на АГКК, находящ се в ****, етаж нула, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №****г. на Нотариус с peг. №335 на НК, и представляващ Магазин със санитарен възел, брой нива на обекта-едно, със застроена площ от 39.74 кв. м., със С. площ 34.14 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ****, ****, под обекта няма, над обекта ****, ведно с принадлежащия му склад със свързваща стълба, разположен под магазина, в сутеренния етаж, при граници съгласно документ за собственост: ****, с площ от 21.17 кв. м. и С. площ от 19.07 кв. м., както и припадащите се 3.5413 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е разположена сградата. В условия на евентуалност е предявена претенция да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имота вследствие на изтекла придобивна давност изтекла в полза на праводателя й – нейния баща И. И. П., вследствие на осъществено непрекъснато владение, считано от 13.12.1996 г. и продължено от ищцата до настоящия момент.

В исковата молба ищцата сочи, че в качеството си на единствен наследник на И. И.

П. след неговата смърт на **** г. придобила по наследство процесния недвижим имот, за който бил издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание чл.56 от ЗТСУ, том ХVI, дело 11240/1997 г. на нотариус при ВРС и НА за 1 поправка на НА за собственост на недвижим имот №169, том VII, рег. №13779, дело 1059/2024 г. на Нотариус с рег. №194 на НК. При контакт с АГКК В. ищцата установила, че М. И. Д. е вписана като собственик на процесния имот, съгласно НА №164, том LXII, дело 16914/1997 г. на Нотариус при ВРС. Според този НА М. Д. придобила дворно място с площ от 200 кв. м. в **** по плана на 18-ти подрайон, тази имот бил имотът, в който е построена сградата, в която попада процесният имот – магазин с идентификатор №****. Това обстоятелство е причина за ищцата да съществува правен интерес да бъде установено спрямо ответниците, че тя е собственик на процесния имот, като втория ответник е съпруг на М. Д..

При условие, че се приеме, че бащата на ищцата не е придобил собственост върху процесния имот по силата на учредено право на строеж по смисъла на чл.56, ал.3 от ЗТСУ, сочи, че същият е упражнявал фактическа власт върху него, изразила се в непрекъснато и несмущавано владение от момента на издаването на разрешение за ползване на имота – 13.12.1996 г., а данък за имота е бил заплащан от наследодателя на ищцата, считано от 1998 година. Сочи, че ответниците не са декларирали имота и не са заплащали данъци за него.

Бащата на ищцата е придобивал и гражданските плодове от имота, като е отдавал същия под наем на трети лица и ежегодно е декларирал този си доход. След смъртта на баща й ищцата е продължила необезпокоявано да владее имота. Намира, че владението за целия период е било непрекъснато, като твърди, че ответниците никога не са го владели, давността не е била прекъсвана, както и никога ответниците не били предявявали претенции за имота към баща й или нея.

Ищцата моли да й бъдат допуснати трима свидетели при режим на водене с оглед установяване на обстоятелството за продължително владение на имота довело до придобИ.е на собствеността по силата на придобивната давност.

От страна на ответниците М. И. Д. и Л. Б. Д. е депозиран по делото общ отговор на исковата молба, в който е посочено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

По основният иск е изразено следното виждане: Съсобствеността върху дворното място въз основа на която е издадено разрешението за строеж при условията на чл.56 ал.3 от ЗТСУ и построена сградата е възникнала по силата на НА №146, том XII, нот.д. 4142/1992 г.

Видно от влязло в сила Решение от 08.01.2001 г. постановено по гр. д. №639/1999 година на ВРС са отхвърлени исковете на К. И. П. и И. И. П. срещу Л. Б. Д. действащ като ****, М. И.

Д., В. П. П. и И. Ц. П. за установяване правото им на собственост върху недвижим имот 89 кв. м. ид. ч. от дворно място в гр. В., цялото с площ от 200 кв. м., съставляващо пар.1-4 в кв.

39 по плана на 18-ти подрайон на гр. В.. Твърдят, че по силата на НА №146/1994 г. всеки от продавачите продава всичките си идеални части, или всичките си притежавани от тях права върху това дворно място и Л. Д. действаш като **** е придобил правото на собственост върху дворното място. Решение от 06.06.2001 г. постановено по в. гр. д. №494/2001 г. по описа на ВОС е оставено в сила Решение от 08.01.2001 г. постановено по гр. д. №639/1999 г. по описа на ВРС. Отменен е НА №94, Том II, рег.864, дело 94/99 г. на нотариус с рег. №196 на НК с район на действие района на ВРС с който К. И. П. и И. И. П. са се легитимирали 2 като собственици на дворното място. От това влязло в сила решение се прави извод, че К. И.

П., И. И. П. и Л. Б. Д. действащ като ****“ със заявлението по чл.56 ал.3 от ЗТСУ(отм.) от 19.01.1995 г. не са учредили надлежно право на строеж в дворното място поради това, че към 1995 година К. И. П., И. И. П., и третите лица Т. и Р. М. вече не са били собственици на дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо пар. 1-4 в кв.39 по плана на 18-ти подрайон на гр. В. и следователно, въпреки подаденото заявление по чл.56 ал.3 от ЗТСУ същите не са могли заедно с ЕТ на Л. Д. да си учредят взаимно право на строеж. Заявлението не може да се приравни и на едностранно (от ****) учредяване на право на строеж на посочените лица, тъй като не е спазена изискуемата нотариална форма за действителност. Намират, че независимо от кого е застроено дворното място (съгласно издаденото разрешение за строеж №23/28.02.1995 г. на районен архитект към Община В., район ****), съгласно чл.92 от ЗС , построеното е собственост на собственика на земята Л. Б. Д. действащ като едноличен търговец – а това е цялата изградена сграда, която включва и процесния магазин. Поради това считат, че посочването на И. И. П. в нотариално заверено заявление за учредяване на правото на строеж по реда на чл.56. ал.3 от ЗТСУ, като съсобственик, не може да породи за него право на собственост върху изградената сграда и процесния магазин, а неговия наследник ищцата П. не е станала собственик на магазина на основание наследствено правоприемство.

По отношение на иска, предявен в условията на евентуалност за установяване, че ищцата е собственик поради придобивна давност ответниците считат, че същия е неоснователен. Твърдят, че с влизане в сила на посоченото по-горе Решение от 08.01.2001 г. постановено по гр. д. №639/1999 година на ВРС е установено, че наследодателят на ищцата не е собственик. Твърди, че в производството не се установява обективирано намерение за своене на недвижимия имот от страна на праводателя на ищцата и самата ищца. От представените данъчни декларации не можело да се направи извод, че ищцата и праводателят й са манифестирали намерение за своене на имота, тъй като данъчни декларации се подават в изпълнение на административно задължение. Твърди се освен това, че намерението за владеене на имота не е било доведено до знанието на собствениците на имота. Ответниците твърдят, че магазинът е бил отдаван под наем от И. П. със знанието и съгласието на ответниците. Твърдят, че те търпели разпореждането от негова страна с тяхна собственост, за да може последният да поддържа нормален начин на живот. Твърдят, че с тяхно съгласие му разрешили да отвори врата отзад на магазина с изход към двора, която се ползвала с тяхно знание до смъртта му. Твърдят, че последните години водили разговори за предаване на имота, но починалият И. П. бил в тежко състояние и до предаване не се стигнало. Твърдят, че в рамките на наказателно производство водено против ответника Л. Д. било издадено обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти, включително и върху процесния магазин. Твърди, че възбраната била вписана, както и че починалия П. не е възразявал срещу това. Твърдят, че до смъртта си починалия е бил държател на магазина, като поради това не може да се счита, че е изтекла придобивна давност, която да го направи него или неговата наследница собственик на процесния имот. Намира, че ако има срок, в който е текло давностно владение – това е след датата на смъртта на И. П., като това е срок 3 по-малък от година, като това не е било достатъчно за придобИ.е на имота. Молят да бъдат отхвърлени предявените съединени в евентуалност искове.

Исковата молба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа и правна страна съдът констатира следното:

В настоящото производство са предявени в условията на евентуалност два установителни иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде установено, че ищцата в производството – И. И. П. е собственик на процесния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор №**** по КККР, одобрени със Заповед № **** г. на изп. директор на АГКК, находящ се в ****, етаж нула, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, представляващ Магазин със санитарен възел, брой нива на обекта-едно, със застроена площ от 39.74 кв. м., със С. площ 34.14 кв. м. Първият установителен иск цели да се признае, че праводателят на ищцата е придобил правото на собственост, вследствие на учредено в негова полза право на строеж по отношение на процесния имот, а в условия на евентуалност да се признае, че ищцата е собственик въз основа на изтекла в полза на праводателя й придобивна давност, поради давностно владение.

В настоящото производство доказателствената тежест е общата. Всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства. Ищцата следва да установи, че е станала собственик на процесния имот. С оглед на твърденията на ответниците, че те са собственици на имота и доколкото подобно доказване би осуетило доказването на обстоятелството, че ищцата е собственик ответната страна има право да установява, че е собственик на имота, както и всички онези факти и обстоятелства, които биха препятствали установяване на твърдяната от ищцата собственост върху имота.

Доколкото установителните искове за собственост съдържат в себе си необходимостта да се установи правният интерес на ищеца от установяване на твърдените обстоятелства – то с оглед на това ищцата следва да установи, че ответникът оспорва правото му на собственост явно или скрито.

Не е спорно между страните и се установява от доказателствата, че ищцата И. И. П. е единствен наследник на своя баща И. И. П., ЕГН **********, починал на **** г., което се установява от приложеното към ИМ удостоверение за наследници изх. №35504/22.04.2024 г. на Община В. (л.10 по делото).

С оглед обосноваването на главния положителен установителен иск – да се установи, че ищцата е собственик на процесният имот, в качеството си на наследник на своя баща, за когото правото на собственост върху имота е възникнало въз основа на учредено право на строеж върху недвижим имот с идентификатор №****, на основание чл.56, ал.3 от ЗТСУ (отм.), съдът следва да установи следните факти и обстоятелства от една страна, че праводателят на ищеца е бил собственик на недвижимия имот, върху който е било извършено строителството, или поне на част от него, както и че това строителство в действителност е било извършено.