Определение № 5831 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5831 гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20258002101706 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез М. И. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ – Б., срещу въззивно решение № 80 от 17.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 175/2023 г. по описа на Апелативен съд – Б., в частта, с която след отмяна на решение № 260245 от 15.09.2022 г., постановено по гр. д. № 2067/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в уважаващата исковете част, са отхвърлени предявените от Комисията против Г. К. Т., Д. П. Т. и „Х. БГ“ Е. искове за отнемане на конкретно посочено в решението незаконно придобито имущество.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/„Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“ – касаторът се позовава на практиката на ВКС, обективирана в решение № 206/31.07.2015 г. по гр. д.

№ 6832/2014 г. на IV г.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на II т.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II т.о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на IV г.о., решение № 1

157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т.о. и определение № 50228/08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на III г.о.; 2/ „Трябва ли погасителни вноски по усвоен кредит, който е бил включен като приход, да бъдат включени като разход на лицето, което ги е направило?“ – жалбоподателят сочи наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа също така и наличието на основание по чл.

280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

От ответниците Г. К. Т. и „Х. БГ“ Е., чрез адв. Г. Н., е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

Претендират разноски.

Отговор в срок е постъпил и от Г. К. Т. и Д. П. Т., чрез адв. Б. Д., в който също се поддържа неоснователност на касационната жалба.

Претендират разноски.

Предмет на настоящото производство са и частна жалба с вх. № 9848 от 17.10.2024 г. срещу определение № 433 от 09.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 175/2023 г. по описа на Апелативен съд – Б., както и частна жалба с вх. № 768 от 22.01.2025 г. срещу определение № 619 от 16.12.2024 г., постановено по същото въззивно дело.

Частна жалба с вх. № 9848 от 17.10.2024 г. е подадена от Комисията срещу определение № 433 от 09.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 175/2023 г. по описа на Апелативен съд – Б., в частта, с която е допълнено постановеното по делото решение № 80 от 17.04.2024 г. и КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Б. Д., пълномощник на ответниците Г. К. Т., Д. П. Т. и „Х.

БГ“ Е., възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв. в общ размер от 11 530 лева.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, съдът следва да вземе предвид размер на разноските, съобразен с фактическата сложност на конкретното дело без да е обвързан, нито от уговорения между страната и нейния процесуален представител размер на възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/2004 г. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразено с практиката на СЕС.

Ответниците Г. К. Т. и Д. П. Т., чрез адв. Б. Д., в предоставения срок за отговор вземат становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът „Х. БГ“ Е. не взема становище по жалбата в предоставения срок за отговор.

Частна жалба с вх. № 768 от 22.01.2025 г. е срещу определение № 619 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 175/2023 г. по описа на Апелативен 2 съд – Б., с което е оставена без уважение молбата на адв. Н., процесуален представител на „Х. БГ“ Е., с искане за отстраняване на допусната според молителя очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело определение № 433 от 09.09.2024 г.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че същото не кореспондира нито с мотивите на определение № 433 от 09.09.2024 г., нито с доказателствата. Сочи се, че адв. Б. Д. не е представял договор за правна защита пред въззивната инстанция за „Х. БГ“ Е., като договорите му са само с двете физически лица, сключени са по реда на чл. 38 ЗАдв. и търговското дружество не е страна по тези договори. Твърди се също така, че единственият договор за правна услуга във въззивното производство е с Адвокатско дружество „Н. и С.“ и са претендирани разноски единствено по него.

Искането е за отмяна на обжалваното определение поради фактическа грешка между мотивите и диспозитива.

Ответната страна КОНПИ, чрез М. И. – гл. инспектор в ТД – Б., в предоставения срок за отговор вземат становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване и по подадените частни жалби, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил в решението си като безспорно, че по отношение на ответника Т. са налице правните и фактически основания за започване на проверка от Комисията за престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1, б. „г“, пр. 2, б. „д“ и б. "е", вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които деяния с влязла в сила присъда му е наложено наказание „лишаване от свобода“ и на основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата е бил отнет предметът на престъплението; че останалите ответници са конституирани като свързани лица – съпруга и контролирано към периода на проверката от ответника дружество. Доколкото тези въпроси са безспорни, а и предвид липсата на оплаквания в тази част от решението, е препратил към мотивите в обжалвания съдебен акт на основание чл. 272 ГПК.

Като спорни по делото въззивният състав е посочил въпросите относно общите размери на доказаните доходи и приходи от законен източник, наличието на несъответствие, обема от имуществени права, включени от Комисията в искането за отнемане, както и оценките на отделните вещи.

Изтъкнал е, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, на доказване от ищеца, за целия период на проверката, подлежат всички доходи, приходи и източници на финансиране по пар. 1, т. 2 ДР на закона; обичайните и извънредни разходи с посочването им по размер и основание; имуществото, индивидуализирано и оценено към момента на придобиване и притежавано в края на проверявания 3 период. Съобразил е още, че за да е придобито незаконно наличното в края на изследвания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150 000 лева сумата на нетния доход за целия период, формирана от възмездно отчужденото имущество, притежавано в началото на изследвания период, доходи през същия период и други приходи след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване.

При тези данни въззивният съд е констатирал, че проверяваният период е от 24.08.2008 г. до 24.08.2018 г., като в своя икономически анализ Комисията е признала за установени доходи, приходи и източници на финансиране общо 442 933 лв. Формирал е извод, че с оглед представените доказателства и констатации на вещите лица и по двете СИЕ, неоснователно в размера на разполагаемите средства към началото на проверявания период не са включени изтеглените на каса 16 000 евро, за които е ясен произходът и са изтеглени само няколко месеца преди 24.08.2008 г. Приел е, че към 24.08.2008г. ответникът е разполагал с парични средства на обща стойност 51 893,20 лв. или незаконосъобразно Комисията е включила само сумата от 25 500 лв. към началното салдо на ответниците, поради което е прибавил разликата в левовата й равностойност (442 933 лв. + 26 393 лв.). Като неоснователно е възприел и изключването от разполагаемите средства на дарение на сума от 13 000 лв. от майката на ответника, доколкото сумата е преведена по банков път и има достатъчно данни за произхода на средствата и общо 7 790 евро или 15229,45 лв. (предадени на ответника от братовчедката му на три отделни плащания, при подробно изяснени особено близки отношения с представени писмени доказателства по делото). Обобщил е, че така стойността приходите нараства до 497 555,45 лв. (442 933 лв. + 26 393 + 13 000 + 15 229,45). Като оспорени по размер въззивният състав е посочил и приходите от продажби на МПС и недвижим имот. Съобразил е, че съгласно посочените от вещото лице стойности на всеки отделен автомобил, общата реализирана стойност от продажби е 218 500 лв. или общо 222 210 лв. с недвижимия имот. Преценил е, че разликата следва да бъде прибавена като се достига до 607 889 лв. приходи с установен законен източник.

Относно обичайните и извънредни разходи, въззивната инстанция е намерила, че същите са предявени в размер на 148 061,04 лв., формирани като средства за издръжка на семейството по данни на НСИ, с включени публични задължения и разходи за пътуване. Спрямо разходите за издръжка е констатирала, че не се оспорват от ответниците и ги е възприела за установени, както са предявени и потвърдени от вещите лица – общо в размер на 122 866,43 лв. По отношение на командировъчните разходи е изложила съображения, че ответникът е отсядал в дома на своята родственица при своите общо 12 пътувания и е приела единствено разходите за транспорт и храна – по 500 лв. или общо 6 000 лв. Изчислила е, че така общо разходите 4 намаляват до 131 805 лв. Към тях е прибавила всички установени разходи за покупка в проверявания период на МПС (придобити и отчуждени в периода и неналични в края) общо 155 700 лв. (сумата неоспорена и установена и от двете вещи лица), при което е обобщила, че се достига сумата от 287 505 лв.

Въззивният съд е установил още, че на следващо място следва да бъде индивидуализирано притежаваното имущество от проверяваното лице в края на проверявания период. Констатирал е, че в анализа на Комисията в придобитото имущество на стойност 840 757 лв. са включени погасителни вноски - 45 760,63 лв.; вноски по банкови сметки 298 753,41 лв.; вноски по банкови сметки от трети лица 162 587,01 лв. Формирал е извод, че сумата от 659 801,05 лв. от така описаното в анализа имущество не представлява материален актив, който да отговаря на законовото изискване да е налично в края на изследвания период. Отделно е съобразил, че с влязлото в сила, след оттегляне на въззивната жалба, решение претенциите на Комисията относно част от тези суми е отхвърлена и решението е задължително за страните по настоящото дело. В тази връзка е формирал решаващ извод, че в края на проверявания период наличното имущество, притежавано от ответниците физически лица се изчерпва с два леки автомобила, мотор и недвижим имот (продаден след края на проверявания период и преди налагане на обезпечителните мерки), като е оценил наличното имущество на общо 185 752 лв.