Определение № 192 от 18.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Трайчо Г. А.

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Трайчо Г. А. Въззивно частно наказателно дело № 20253100600337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Предмет на проверката е определение на Районен съд Варна, втори наказателен състав, постановено на 30.03.2024 г. по ЧНД № 223/24 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на прокурор при ВРП от 17.10.2023г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 126/15г. по описа на ОД на МВР – Варна.

Срещу цитираното определение е постъпила жалба от адв.А. Д. от АК – Варна в качеството му на защитник на обв. И. И. с която се моли се за отмяна на съдебния акт.

Постъпило е и възражение от ощетеното ЮЛ “Д.” Б.” ООД, с което се предлага въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да се потвърди изцяло.

След близо година висящност на първоинстанционния съдебен акт и липса на давност за подаване на жалби ВОС дължи произнасяне За да се произнесе съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция установи фактическа обстановка без разлики от установената по-рано :

Досъдебно производство № 126/15г. по описа на ОД на МВР – Варна. е образувано на 13.07.2015г. с постановление на прокурор при ВРП и водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. 209 ал.1 1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване са извършени действия по разследването – привличане и разпити на обвиняем, разпити на свидетели, СГЕ, предявяване на разследване, събрани са и множество писмени доказателства. След произнасяне на ВОС през 2017г. са проведени разпити на обвиняем, разпити на свидетели, очни ставки, изискани са писмени доказателства, назначени са и Комплексни графологични експертизи.

С постановление на прокурор при ВРП от 17.10.2023г воденото наказателно производство за пореден път е било прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК, като се счита, че няма извършено престъпление от общ характер.

Срещу цитираното постановление е постъпила жалба от “Д. Б.” ООД по която е образувано ч.н.д. № 223/24г. по описа на ВРС. С определение 30.03.2024г. състав на ВРС е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В хода на разследването е установена фактическа обстановка, чиито основни моменти са следните :

На 04.07.2007 г. св.Л.С. и св. Д. Ч., управители на „Д. Б." ООД, купили от името на дружеството недвижим имот - нива с площ 10 450 кв.м., представляваща поземлен имот № 030050, намиращ се в местност Корията на с. Тополи. Целта им при купуване на имота била да променят статута на земеделската земя и да построят върху него производствена база.

Във връзка с покупката на имота св. С. и св. Ч. ползвали услугите на св.

Т.Т.. Впоследствие св. Т. им препоръчала за дейността по промяна на статута на земята да се обърнат към Р.Д. и И. И., които помещавали един офис и се занимавали с посочените услуги. Св. Ч. и св. С. провели няколко срещи с Д. и И., на които обсъдили въпросите касаещи евентуален договор за поръчка.

На 14.09.2007 г. св. Л.С. в качеството на представляващ „Д. Б."ООД Варна сключила договор за поръчка с ДЗЗД „Р. и К.". Според договора дружеството поемало ангажимента да смени статута на земеделска земя.

Срокът за изпълнение на договора бил четири месеца, а цената за изпълнение на поръчката 20 377 лв. От страна на изпълнителя договорът бил подписан от И. И., въпреки че същата не фигурирала сред учредителите на дружеството.

2

Съпругът на обв. И. - св. Р. И. бил съдружник в ДЗЗД "Р. и К." и собственик на ЕТ „В. - Р. И.". Обвиняемата извършвала посредническата дейност от името на двете фирми.

На 08.10.2007 г. Л.С. упълномощила от името на представляваното от нея юридическо лице Р.Д. с правото да я представлява пред всички учреждения, да осъществява всички фактически и правни действия във връзка с промяна предназначението на земеделска земя, представляваща имот землището на с.Тополи.

В края на 2008 г. на св. Д. й направило впечатление, че обв. И. имала чести посещения от граждани с претенции да им бъдат върнати заплатени на обвиняемата парични суми във връзка с възникнали със същата мандатни отношения. Поради посочените причини, св. Д. настояла обв. И. да напусне офиса и съобщила на св. Т. съмненията си за некоректно поведение на И. спрямо съконтрахенти, вкл. предложила на същата да уведоми св. С. за това.

През 2009 г. обв. И. напуснала офиса, в който се помещавала и св. Д.

Впоследствие през същата година обв. И. се свързала със С., като я уведомила, че се е разделила със св. Д., но договорът за поръчка щял да бъде изпълнени от ЕТ „В.-Р. И.". Уведомила С., че фирмата е собственост на съпруга й . От приложената справка от ТД НАП - Варна е видно, че на 19.09.2008 г. И.И. е сключила трудов договор с посочената фирма, но поради данъчни задължения през 2010 г. ЕТ „В." преустановила дейността си, с което бил прекратен и трудовият договор с обв. И..

През периода 2009 г.-2012 г. по искане на обв. И. във връзка със сключения договор за поръчка за промяна статута на процесната земеделска земя, св. С. и св.Ч. й предоставили различни парични суми, с общ размер от 48 063 лева, за което тя им връчвала квитанции към приходни касови ордери, издадени от ЕТ „В. - Р. И.". Посочената сума не била осчетоводена обаче като приход във фирмата на ЕТ"В. - Р. И.". Пред св. С. и св. Ч. обв. И. заявила, че процедурата по промяна на статута следвало да приключи през м. април 2012 г. В посочения период св. С. и св. Ч. няколко пъти поискали от обв. И. отчет на дейността й и представяне на копията, които се намирали у нея от издадените документи във връзка с процедурата, като същата отказвала с мотива, че документите се намират в съответните органи. До края на 2013 г. обв. И. представила на св. С. и св. Ч. следните документи:

3

-Становище от РИОКОЗ - Варна

Скица на имота заверена от ВиК-Варна;

Становище от ВиК-Варна;

План-схема за комуникационно-транспортната мрежа на ПИ 030050;

Скица-предложение на ПУП-ПЗ на ПИ 030050;

Уведомително писмо от Министерството на околната среда и водите.

В началото на 2013 г. И.И. прекъснала контактите си със св.С. и св. Ч.. След като многократно търсили безуспешно обвиняемата, С. и Ч. упълномощили адв. Р.К. да извърши проверка на осъществената дейност по промяна на статута на имота им. В резултат на проучването на св. .К. установила, че процедура по промяна на статута на земеделската земя не е започвала. Поради това управителите на „Д. Б." ООД изпратили официални запитвания до компетентните институции, на които получили следните отговори:

В отговора на Областна Дирекция „Земеделие" изх.№АУ-42407/16.12.2013г. е посочено, че при тях не е постъпвала преписка за промяна предназначението на земеделска земя в ПИ №030050, поради което статута й остава непроменен.

В отговора на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" на Община Варна изх.№ АУ149576ВН 006 ВН/17.02.2014 г. е посочено, че в Кметство Тополи не е постъпило искане от „Д. Б." ООД за започване на процедура по промяна предназначението на земеделска земя и допускане изработването на ПУП за ПИ №030050 по КВС на землището а с.Тополи.

В отговора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация" на Министерството на земеделието и храните изх.№70-191/13.02.3014 г. е посочено, че Комисията за земеделските земи не е постановила решение за промяна на предназначението на имот №030050 в землището на с.Тополи, тъй като в Министерството на земеделието и храните не е постъпвала молба от „Д.

Б." ООД за провеждане на процедура за промяна предназначението на земеделска земя.

В края на м. август 2014 г. св. С. и св.Ч. уведомили И., че им е известно, че процедурата за промяна на статута на имота не е започнала. Тогава тя заявила, че може да изпълни поръчката до 31.10.2014 г. С. и Ч. поискали да бъде 4 подписано допълнително споразумение към договора от 2007 г. но обв. И. отказала. Вместо това изпратила на имейл адреса на дружеството декларация от името на ЕТ „В.", в която се заявява, че промяната на статута на ПИ №030050 ще приключи до 31.10.2014 г., в противен случай ще възстанови получената сума в пълен размер.

До края на 2014 г. процедура по промяна на статута на ПИ №030050 собственост на „Д. Б." ООД не е започнала, а И. И. не е възстановила неправомерно получената сума.

Впоследствие св. С. и св. Ч. депозирали жалба до ВРП. Към жалбата на Л.С. и Д. Чимширов са приложени копия на двадесет и шест „Квитанции към приходен касов ордер" на обща стойност 48 063 лв. Двадесет и три от тях са издадени от името на ЕТ „В.", две от името на ДЗЗД „Р. и К." и една от името на Р.И.. От изготвената в хода на наказателното производство експертиза е видно, че почеркът, с който са попълнени осемнадесет от тях, както и подписите положени върху тях принадлежат на И. И.. Общата сума на квитанциите изготвени и подписани от И. И. възлиза на 34 443 лв.

В протокол за разпит на обвиняем от 13.04.2021г. И. е предала на водещия разследването три броя документи от които да се направи извод за виновност на св. Д. за престъплението за което се води наказателното производство. От заключението на компетентни вещи лица по протокол за тричленна Съдебно почеркова експертиза се установява, че положените подписи са имитирани, а печата на „Д. Б.“ ООД е също имитация.

В акта си за прекратяване на наказателното производство ВРП е извела „безспорен“ според прокуратурата извод, че обвиняемата И. е извършвала услуги свързани с промяна на статута на недвижими имоти.

Този извод е необоснован и не намира опора в доказателствата по делото.

Какво вече веднъж ВОС е имал възможност да подчертае този извод е голословен доколкото липсват свидетели, или приложени писмени доказателства от които да се установява, че обвиняемата е притежавала необходимия опит и знания и е извършвала реално посреднически услуги при промяна на статута на земеделски земи. Напротив, събрани са доказателства че в офиса който е ползвала заедно със св. Д. са започнали да идват хора които си искали парите и вдигали скандали, която е и една от причините за раздялата между обвиняемата и свидетелката. В тази насока следва да се имат предвид и 5 данните от справката за съдимост.

Прокурорският акт страда от липса на мотиви, което би следвало да е и основанието за неговата отмяна.

Липсва какъвто и да било анализ на събраните по делото гласни доказателства с изключение на последния абзац на л.5 от постановлението където се сочи, че липсващите по-горе правни изводи се подкрепяли от свидетелски показания и обясненията на обвиняемата.

С гордо мълчание прокурорът е отминал показанията на св. С. и св. Ч. при проведените на 03.05.2018г. очни ставки с кое лице са контактували във връзка с промяна на статута на земеделската земя, не са обсъдени и показанията на св. Д. за предмета на дейност на „Р.“ ЕООД, заключенията от горецитираните експертизи също не са включени при проведения от прокурора „анализ“.

Липсата на изложени съображения в тази насока е пречка за проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорският акт.

Липсата на каквото и да било обсъждане на доказателствената съвкупност е основание за отмяна на постановлението на ВРП и е безпредметно да се обсъжда делото по същество.

Жалбата на защитата на обвиняемата не следва да се обсъжда доколкото тя представлява кратко преповтаряне на изложеното в постановлението на ВРП.

Неоснователно е искането на повереника на ощетеното ЮЛ за оставяне на въззевната частна жалба без разглеждане доколкото съобщението за първоинстанционния съдебен акт е връчено на обвиняемата чрез нейния защитник на 04.02.2025г., а жалбата е постъпила на 11.02.2025г. в деловодството на ВРС – л.10.

Първоинстанционния съдебен акт е с правилен краен резултат и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата на защитата на обвиняемата оставена без уважение.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.03.2024г, постановено по реда на 6 чл.243, ал.5 от НПК по ЧНД № 223 по описа на ВРС за 2024 г.