Решение № 1048 от 02.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100500199 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Е.“ АД, подадена чрез процесуалния му представител- юрк. Н., срещу решение от 31.08.2022 г., постановено по гр.д. № 14734/2019 г. по описа на СРС, ГО, 73-ти състав.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и че е необосновано, като се излагат подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, представлявана от особения представител – адв. Е. Д., в който се излагат доводи за неоснователност на същата. Моли въззивната инстанция да потвърди постановеното съдебно решение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ЗД „Е.“ АД с ЕИК:

*******, с адрес: гр. София, бул. „*******, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., с основание чл. 410, ал. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД, с която се иска да бъде осъден Я. А. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати 1 сумата от 5 182.12 лева, представляваща равностойността на заплатен ремонт в сервиз, както и 10 лева ликвидационни разноски, поради настъпило на 24.04. 2017 г. ПТП в гр.

София с участието на автобус „Бова“ с рег. № *******, управляван от Я. А. Т., и л.а.

„Мазда 6“ с рег. № ******* – собственост на „Р.Л.Б.“ АД, управляван от Ф.В., в резултат на което са настъпили материални щети – повреди в задната част на лекия автомобил. Посочва се, че мястото на ПТП не е посещавано от контролните органи, а двамата водачи постигнали съгласие относно механизма на ПТП и вината, като попълнили двустранен констативен протокол.

Ответникът Я. Т., представляван от особения му представител – адв. Е. Д., в законоустановения срок е оспорил исковете. Твърди се, че механизмът на ПТП не бил достатъчно уточнен, както и че водачът на „Мазда 6“ имал задължение да отремонтира автомобила си в определен сервиз. Моли претенцията да бъде отхвърлена.

По делото е приложена саморъчна декларация от Ф.В., в която се установява, че последният на 24.04.2017 г. е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, както и общи условия на ЗД „Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“.

Представен е и двустранен констативен протокол за настъпило ПТП № 34259 от 27.04.2017 г., подписан от двамата водачи, от който се установява, че на 24.04.2017 г. в 8:10 часа сутринта в гр. София водачът на автомобил А с автобус „Бова“ с рег. № ******* при удар причинил на автомобил Б „Мазда 6“ с рег. № ******* щети в броня, стоп и предна част на автомобила.

По делото е прието и заверено копие от ищеца за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № *******, от която се установява, че има сключена така застраховка с „Л.И.“ АД на 01.08.2016 г. с период на покритие до 01.08.2017 г., но същата е прекратена на 21.02.2017 г.

Приложено е заверено от ищеца копие на застрахователна полица № 00500100154563, носеща подписи за страните по нея, съгласно която „Р.Л.Б.“ на 09.05.2016 г. е сключило с ЗД „Е.“ АД договор за застраховка Каско за автомобил „Мазда 6”, рег. № ******* за период от 29.05.2016 г. до 28.05.2017г. за територия, включваща тази на Република България, Турция, Сърбия, Швейцария, Македония и ЕС за автомобил при застрахователна премия от 549,01 лв. платима на вноски и застрахователна сума от 28069,93 лв.

По делото е представено и възлагателно писмо от Ф.В. към ЗД „Е.“ АД, с което В. възлага на застрахователя да възстанови уврежданията по автомобила, свързани с предявената претенция по щета с № *******, ведно с протокол за опис по щета № *******/24.04.2017 г. от застрахователя.

Приложени са и приемо-предавателен протокол от „С.М.“ ЕООД, подписан от последния и от В., с който се установява предаване на автомобила в сервиза, заедно с фактура № 0000158310/27.07.2017 г. от „С.М.“ ЕООД за сумата от 5 172.12 лв., 2 заплатена от застрахователя ЗД „Е.“ АД.

Приета е и регресна покана до Я. Т., изпратена от ищеца, с която поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 5 182.12 лева, ведно с 10 лева ликвидационни разноски.

По делото е разпитан и свидетелят Ф.В., чийто показания настоящият състав кредитира като логични, безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, който споделя, че на 24.04.2017 г. преди да се качи в л.а.

„Мазда 6“ видял как автобус, който качвал деца от 105-то училище, при потеглянето му ударил л.а. „Мазда 6“ и го поместил по начин, по който се допрял до съседния.

Твърди, че уврежданията са на заден стоп, задна броня, като при удара автомобилът се ударил в бордюра.

С приетите и неоспорени от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и заключението по допълнителната съдебноавтотехническа експертиза, които съдът кредитира като задълбочени и неопровергани от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди от техническа гледна точка могат да настъпят от описания механизъм на ПТП от ищеца, а именно задиране със задната част на автобуса по бронята на автомобила, като пазарната стойност за отстраняването на тези вреди била 5 172,12 лв. Вещото лице твърди, че от свидетелските показания на Филипов, както и от прегледания снимков материал, вследствие на удара автомобилът се е изместил по посока на находящ се в близост до предната му част бордюр. Такова увреждане би могло възможно да бъде причинено при съприкосновение на предната броня на автомобила с бордюр.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и обжалваната част е допустимо. в

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

3

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД .

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки

(юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя –ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в настоящия случай приложима е хипотезата на чл. 45 ЗЗД и следва да се установи противоправно поведение; 4. настъпилите вреди и причинно следствената връзка между причинените вреди и деликта, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Настоящият въззивен състав не споделя извода на първата инстанция, че в конкретния случай може да се реализира единствено хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, но не и тази на чл. 45 от ЗЗД, като аргументите в тази насока са следните. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Застрахователят разполага с правото да прецени срещу кого от изброените в чл. 410 от КЗ възможни субекти може да предяви претенцията си, като изброените възможности са алтернативни и не могат да бъдат кумулирани. Не е налице законово ограничение, задължаващо застрахователя да насочи претенцията си към този по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, напротив - последният може да избере да я насочи към прекия причинител на вредите, чиято отговорност възниква с откриването на дееца, което е сторено по делото, съответно няма никаква пречка отговорността да се поеме именно от него.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 410 и чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в 4 правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя.

Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия.

В процесния случай въззивният съд приема, че е налице сключен договор за застраховка “Каско” по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на настъпване на застрахователното събитие – 24.04.2017 г.

От представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 04.09.2017 г. е заплатена стойността на щетата от застрахователя на „С.М.“ ЕООД. Няма данни, както и твърдения, ответникът Я. Т. да е заплатил тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка “Мазда 6”, с рег.№ ******* е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.45 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Я. Т. по чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.