Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1059 от 12.05.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1389/2024
Вид
Решение № 1059
Подписан
12.05.2025
В сила
11.08.2025
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 41, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120101389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от А. Н. Б., ЕГН **********, срещу етажните собственици на бл. **, комплекс „***", град Бургас, представлявани от управителя на Етажната собственост „Домконсулт6 Бургас" ЕООД, ЕИК ***, с която се иска да съдът да отмени като незаконосъобразни всички взети решения на Общо събрание на собствениците на Етажна собственост на бл. **, комплекс „***", град Бургас, приети на проведено Общо събрание на 29.01.2024 г, обективирани в протокол от 29.01.2024 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата притежава недвижим имот в сградата бл. ***, комплекс „***", както и че от съседи разбрала за проведено общо събрание, за което не била уведомена. Изложени са подробни аргументи, че протоколът от 29.01.2024 г. е съставен единствено за нуждите на друго съдебно производство, без знанието на всички етажни собственици, в нарушение на императивни правни норми. Твърди се, че няма надлежно свикване на ОС, няма покана за свикване на ОС, подписана от лицата, които имат правото да го свикват и протокол за нейното поставяне, няма обявление за изготвяне на протокола и в него липсват данни от кого е свикано.

Протоколът не съдържа лидеалните части от етажната собственост на присъстващите, начинът по който са гласували лицата и същността на изявленията, липсвал и кворум. Оспорва се протоколът от проведено общо събрание от 29.01.2024 г. и списък на присъствалите и гласувалите, приложен към протокола, като се твърди, че този списък не отразява действително 1 явилите се и присъствали лица, тъй като, в него присъствали лица които са в пълна и обективна невъзможност да го подпишат и не живеят в сградата или нямат собственост в нея. Твърди се, че управителят на етажната собственост е с изтекъл мандат, като срокът на договорното му правоотношение е до 17.05.2023 г. Поради това моли за уважаване на иска и присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.***1 ГПК ответниците, чрез управителя на етажната собственост, които оспорват иска като неоснователен. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, като неверни. Твърди се, че общото събрание е проведено действително, свикано е съобразно изискванията на ЗУЕС и са спазени всички негови разпоредби, както и изискуемият кворум.

Два дни след проведеното събрание било съставено съобщение за изготвен протокол от процесното общо събрание, което било поставено на информационното табло. Твърди се, че всички обстоятелства се установявали от представения доказателствен материал. Сочи се, че управителят имал сключен договор за срок от две години, но в предходно решение на общото събрание била допусната грешка по отношение на този срок. С тези съображения се моли иска да бъде отхвърлен, претендират се разноски, представят се писмени доказателствени средства.

В съдебно заседание ищцата, поддържа исковете.

Ответниците, чрез управителя на етажната собственост оспорват исковете.

Предявени са конститутивни искове с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и се установява от приложените документи, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата – бл. ***, комплекс „***“.

Представен е протокол от проведено общо събрание на 16.05.2022г. според който ”ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС” ЕООД е избрано за управител на етажната собственост. Представен е Договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ от 17.05.2022г. между етажната собственост и ”ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС” ЕООД. Представено е пълномощно от 21.11.2017 г. с нотариална заверка на подписа от управителя на ”ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС” ЕООД, с което е упълномощена *** Т. да го представлява във връзка с търговската му дейност.

Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа от 27.07.2016 г. с което е преупълномощена З. Е. да представлява ”ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС” ЕООД във връзка с търговската му дейност.

Представен е протокол от 29.01.2024 г. за проведено общо събрание на собствениците на етажната собственост на к-с ***, бл. ***, сграда с идентификатор ***, според който на събранието присъстват 58 човека, които се явяват 53,70 % от собствеността върху общите части на сградата. Прието е 2 единодушно решение за избор на протоколчик – г-жа З. Е.. Прието е единодушно решение за потвърждаване на представителната власт на дружеството ”ДОМКОНСУЛТ6 БУРГАС” ЕООД, като управител на етажната собственост в сграда с идентификатор ***. Прието е единодушно решение да се направи забележка на собствениците, които извършват ремонти по самостоятелните си обекти, да не претоварват асансьорите, както и да си почистват редовно и на време. Представен е списък на присъствалите и гласувалите на общото събрание от 29.01.2024 г.

Представена е покана за свикване на общото събрание от 18.01.2024 г., в която е посочен денят на събранието – 29.01.2024 г. и дневният ред.

Представен е протокол от 19.01.2024 г., в който е посочено, че поканата за свикването на събранието е залепена на видно място от З. Е. заедно със свидетеля Д. П.. Представено е съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание от 31.01.2024 г. и е посочено че същото е залепено в 18:20 ч.

Представен е протокол за залепване на съобщението за изготвяне на протокола от 31.01.2024 г. в който е посочено че същото е залепено на видно място от З.

Е. заедно със свидетеля Д. П..

Представени са справки от имотния регистър видно от които собственик на ап. 67 е Й. В., собственик на ап. 87 е И. Ю., собственик на ап. 52 е А. И., собственик на ап. 2 е Т. М..

Представена е извадка от домовата книга на собствениците според която ап. 67, ет. 2 М.В. е син на Й. В. и е вписан в графата на собствениците.

За ап. 52 С. И. е записана като майка на А. И..

От показанията на разпитания по делото свидетел Е. Д. Т., се установява, че същата познава процесната сграда, тъй като баща и имал преди апартамент в нея, който бил продаден през 2019 г. Заявява, че подписът срещу името й върху списъка на присъствалите лица на общото събрание не е нейният.

От заключението по допусната съдебно техническа експертиза се установява, че сградата е с монолитна стоманобетонова конструкция 18 етажна, като на всеки етаж има по 6 апартамента – общо 108 апартамента.

След измервания на място са установени параметрите на сградата - ЗП 488.37 кв. м. РЗП сгр.- 8 790 кв. м., Об.ч. сгр. -175.70 кв. м. РЗП ап-ти - 5 626.50 кв. м. Вещото лице сочи, че 59 гласували на общото събрани представляват 54.87 % ид.ч.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В случая съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС, като това обстоятелство също така не се оспорва от страна на ответната ЕС.

Също така е установено, че искът е предявен в преклузивния тридесет дневен срок по чл. 41, ал. 2 ЗУЕС. Следователно предявените конститутивни искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По направеното оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК, съдът намира, че ищецът има процесуалното право да оспори автентичността на представените от ответника частни документи. Предвидените в ЗУЕС юридически актове се 3 обективират в частни диспозитивни и свидетелстващи документи, тъй като изявленията не се правят от публичноправни органи (длъжностни лица в кръга на службата им според чл. 179, ал. 1 ГПК). След като представляват частни документи, по реда на чл. 193 ГПК, може да бъде оспорена единствено автентичността им – дали са подписани от лицата посочени като техни издатели. Въпреки това единствено по отношение на протокола от проведеното общо събрание на етажната собственост е налице изключение, при което може да бъде оспорена верността на частен свидетелстващ документ по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът от общото събрание не бъде оспорен пред управителя в седемдневен срок съобразно нормата на чл.

16, ал. 9 ЗУЕС, същият придобива материална доказателства сила за отразените в него факти. Оспорването на този частен свидетелстващ документ по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС препятства възможността той да се ползва с тази характерна за официалните свидетелстващи документи доказателствена сила.

Ако протоколът от общото събрание е бил оспорен пред управителя седемдневен срок, същият би се ползвал пред съда само с формална доказателствена сила, в който случай по реда на чл. 193 ГПК, би било допустимо да се оспори единствено автентичността му. Оспореният пред управителя протокол не се ползва с материална доказателствена сила и съдът не е задължен да приеме за доказани удостоверените от него факти, а всяка страна в процеса може да докаже, че същите не са се осъществили без нарочно производство по чл. 193 ГПК. Когато протоколът от общото събрание не е оспорен пред управителя по реда на чл. чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, законодателят е предвидил същия да се ползва с обвързваща доказателствена сила, но това не означава, че е изключил от приложение специалното производство за оспорване верността на този документ. Няма законово норма от която да може да се направи извод, че етажният собственик няма процесуалното право да оспори верността на представения пред съда протокол, макар и същия да не е бил оспорен пред управителя. Няма принцип или законова цел, която да обоснове по-висока защита на доказателственото значение на протоколът на общото събрание на етажната собственост, от колкото на всеки официален свидетелстващ документ. Поради това настоящата инстанция намира, че само когато протоколът от общото събрание на етажната собственост не бъде оспорен по реда на чл. чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, достоверността на отразените в него факти може да бъде оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК в предвидените за това срокове. Това разбиране съответства на принципа за установяване на истината по чл. 10 ГПК, както и на нормата на чл. 12 ГПК, според която достоверността на частните документи се преценява по вътрешно убеждение.

Поради гореизложеното съдът следва да се произнесе по оспорването на протокол от 19.01.2024г., на протокол по чл.16, ал. 7 ЗУЕС от 31.01.2024г., протокол на ОСЕС от 29.01.2024г. заедно със списъка на присъствалите лица по отношение автентичността на подписите на лицата под номер 12 – И. Ж., номер *** – И. К., номер 14 – А. К., номер 49 Д. К., номер 50 – Г. Ф., номер 51 – К. М., номер 52 – Ж. И., номер 53 – П. С.. Произнасянето на съда следва да се обоснове съобразно доказателствената тежест, която се носи от страните в производството по чл. 193, ал. 1 ГПК, доколкото по делото не е извършена 4 експертиза, която да отговори на въпроса за автентичността на подписите.

В настоящия случай съдът указа на ответника, че носи доказателствена тежест да установи истинността на оспорените от ищеца документи. Тази е възложената доказатлствена тежест според чл. 193, ал. 3 ГПК. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на оспорващата страна, тежестта пада върху страната, която го е представила и се ползва от него. В настоящия случай копия от оспореният документ са представени от двете страни с първото си процесуално действие по делото, поради което тежестта за доказване на автентичността пада върху страната която се ползва от документите.

Това правило не важи за неоспореният пред управителя на етажната собственост протокол от общото събрание, тъй като същият се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Тежестта да се докаже, че отразените в него факти не са се осъществили така както са записани се носи от оспорващата го страна.

Поради тези съображения се налага извод, че ответната етажна собственост не успя да докаже истинността – автентичността на представените от нея и ползващи я документи: протокол от 19.01.2024г. за залепване на поканата за свикване на общото събрание на етажната собственост и протокол 31.01.2024г. за залепване на видно място съобщението за изготвяне на протокола от проведеното общо събрание. Процесуалният представител на ответната етажна собственост в съдебно заседание изрично заяви, че не жела допускане на съдебно-графологическа експертиза. Поради това съдът следва да изключи тези документи от доказателствения материал и да се произнесе по основателността на иска без да ги ползва и обсъжда на основание чл. 194, ал. 2 ГПК.