Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 425 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15002/2022
Вид
Решение № 425
Подписан
12.02.2024
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 86 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110115002 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, образувано служебно от съда, съобразно задължителните указания, дадени с Определение № 4655/12.12.2023 г. по в.гр.д.

№ 2424/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.

На следващ място, съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 247, ал. 2 ГПК, е извършил размяна на книжата по делото, като в рамките на указания от съда срок, не е постъпил отговор от страните по делото.

Действително, в настоящия случай, в постановения по делото краен съдебен акт, в частта по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настоящият съдебен състав е допуснал очевидна фактическа грешка, досежно изписването началния момент на дължимото обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. В мотивите на Решение № 3333/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, 51 – ви състав, като такъв е посочена датата 09.05.2022 г. , а в диспозитива е изписана датата 21.04.2022 г., т.е. съдът е формирал вътрешно убеждение за това, че началният момент от който се дължи обезщетение за забава е 09.05.2022 г., но е допуснал грешка в изписването на същия в диспозитива на крайния съдебен акт.

Констатираната от съда очевидна фактическа грешка в постановения по делото 1 съдебен акт, следва да бъде поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3333/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 52 състав, като:

ВМЕСТО: „ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от З З Д ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко Панчелиев” № 34, сума в размер на 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по НОХД № 4539/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 110/2022 г. по описа на ВОС, както и сумата от 84,45 лева, представляваща мораторна лихва върху заплатените адвокатски възнаграждения, начислена за периода от 21.04.2022 г. до 14.11.2022 г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск за мораторна лихва върху главницата от 1600 лева в размер на 134 лева, за периода за периода 06.10.2021 г. – 14.11.2022 г., ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д.

Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко Панчелиев” № 34, сума в размер на 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по НОХД № 4539/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 110/2022 г. по описа на ВОС, както и сумата от 84,45 лева, представляваща мораторна лихва върху заплатените адвокатски възнаграждения, начислена за периода от 09.05.2022 г. до 14.11.2022 г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск за мораторна лихва върху главницата от 1600 лева в размер на 134 лева, за периода за периода 06.10.2021 г. – 14.11.2022 г.

Настоящото решение е неразделна част от Решение № постановено по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, 51-ви състав.

3333/18.10.2023 г.,

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.

2 ГПК.

Да се докладва делото при постъпване на жалба от страните по делото и/или при влизане в законна сила на същото, с оглед последващи процесуални действия от страна на съда в производството по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2