Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 664 от 13.09.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 516/2024
Вид
Определение № 664
Подписан
13.09.2024
В сила
13.09.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Перник, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500516 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 15282/08.07.2024 г. от Е. П. В. срещу Решение № 515/10.06.2024 г. по гр. д. № 5772/2021 г. по описа на ПРС, с което е:

- извършена делба между въззивния жалбоподател и А. С. В., като по реда на чл. 353 от ГПК в негов дял е възложен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. *** на стойност 114145 лв., а в дял на съделителката В. са възложени недвижими имоти, представляващи: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. *** на стойност 55976 лв. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. *** на стойност 44637 лв.;

- Е. П. В. е осъден да заплати на А. С. В. сумата от 2170 лв. представляваща обезщетение за лишаването и от право да ползва делбения имот в периода от 01.09.2021 г. до 24.11.2022 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащате, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5600 лв.

- Е. П. В. е осъден да заплати на А. С. В. сумата 13532 лв. за уравняване на дела;

- разпределени са разноските между страните.

Решението се обжалва в частите, с които е извършена делбата, присъдена е сума за уравнение на дяловете и частично е уважен осъдителния иск.

Към въззивната жалба не са приложени доказателства за заплатена държавна такса.

Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от 1 съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял= Постоянната, продължителна и непротиворечива практика на ВКС /Определение № 177 от 14.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2519/2020 г., I г. о, Определение № 69 от 23.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 10/2013 г., IV г. о., ГК/ приема, че държавна такса при въззивно обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на обжалващата страна в делбения имот, като самият дял се определя с решението по допускане на делбата, а стойността му – във втората фаза, на база експертно заключение за пазарната оценка на имота. Обстоятелството, че решението по извършване на делбата не е влязло в сила, е ирелевантно, защото съгласно чл. 261, т. 4 ГПК съделителят, който е подал въззивна жалба, има процесуалното задължение да внесе такса по сметка на въззивния съд и да представи документа за това като приложение към въззивната жалба. Ако се обжалва и решението в частта, в която съдът се е произнесъл по исковете за сметки между съделителите, държавната такса за обжалване на решението по тези искове се определя съгласно чл. 18, ал. 1 , във вр. с чл. 1 ТДТССГПК, като се вземе предвид цената на исковете.

Следователно за настоящата въззивна жалба се дължи държавна такса в размер на 2% от дела на въззивния жалбподател – 2282.90 лв. и в размер на 2% от цената на уважения осъдителен иск – 43.40 лв.

При администрирането на въззивната жалба по реда на чл. 262 от ГПК, районния съд не е изпълнил задължението си по чл. 262, ал. 2 от ГПК да остави производството по нея без движение и да даде указания на въззивния жалбоподател за представяне на доказателства за внесена по сметка на ПОС държавна такса в общ размер на 2326.30 лв.

Затова производството пред въззивния съд следва да бъде прекратено и делото да се върне на Районен съд – Перник за предприемане на действия по отстраняване на нередовностите във въззивната жалба.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 516/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за изпълнение правомощията по чл. 262, ал. 1 от ГПК съгласно указанията, дадени в мотивната част на определението.

СЛЕД отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, делото да се върне на Окръжен съд – Перник за разглеждането и.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3