Решение № 132 от 10.07.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 475/2026
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 63Д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.79б,ал.2,изречение първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.143,ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.3,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. Свиленград, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200475 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №26-0351-000183 от 20.05.2026година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в частта с която на Х. И. Х. с Е Г Н ********** от с.*********************************, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Х. И. Х. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП в частта в която му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца,което счита за неправилно,поради което моли съда да го отмени в обжалваната част,като излага конкретни съображения в тази насока.Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП.Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, От пълномощника му е постъпила молба в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща 1 представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Б. В. Х. и Т. Д. И., се установява, че на 25.02.2026година , св. Б.
В. Х. и св. Т. Д. И. - полицейски служители , изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград ,когато около 17,45часа на ул. „Сан Стефано“ в посока казино „Империал“ , спрели за проверка товарен автомобил Мерцедес Спринтер 413 с рег № ********************* ,което превозно средство било управлявано от жалбоподателя.
При проверка полицейските служители, констатирали,че управляваното от жалбоподател моторно превозно средство, било собственост на фирма ЕТ „Витон-Дарина Д.“ с Булстат 123509541,но МПС било с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП от 23.02.2026г. ,тъй като новият собственик не пререгистрирал автомобила в определения за това срок.
За така възприетото нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП /описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №237480 от 25.02.2026г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение .
Липсват ангажирани доказателства,че е прекратено адм.наказателното производство по така съставения АУАН,като и че материалите са били изпратени на съответната прокуратура,но от доказателствата по делото се установява,че с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.04.2026г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград е отказал да се образува досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил материалите на АНО за преценка за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
Няма също ангажирани доказателства кога е получено Процесното в регистратурата на АНО .
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП на 20.05.2026г.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 255,65евро /500лева / и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Процесното е връчено на жалбоподателя на 20.05.2026г,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
2
За издаденото НП е уведомена прокуратурата с писмо с ЗМ №82/2026г. от 21.05.2026г.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач , като е наличен и картон към НП и справка за собствеността на МПС и неговото движение по регистрации и дерегистрации.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства по делото – Договор за продажба на МПС от 22.12.2025г.,като видно от същият продавача ЕТ „Витон –Дарина Д. „ е продал на купувача „ЗИМ ИНВЕСТ“ЕООД ,процесното МПС, а в последствие процесния товарен автомобил е бил даден под наем от купувача на дружеството Дейли Грийн ЕООД с Договор за наем на автомобили ,сключен на 23.12.2025г.,като видно от Трудов договор сключен на 04.03.2025г. жалбоподателя работи по трудово правоотношение във фирма ДЕЙЛИ ГРИЙН ЕООД, на длъжността шофьор лекотоварен автомобил,
Процесната глоба,наложена с горепосоченото НП е била заплатена от жалбоподателя на 20.05.2026г.,видно от квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство и касов бон за извършено плащане по нея,поради което в тази част НП е влязло в законна сила от деня на плащането й,а именно на 20.05.2026г.,съгласно чл.79б,ал.2,изречение първо от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Б.
В. Х. и Т. Д. И., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, картон към НП , Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.04.2026г. ,АУАН и НП , справки, картон НП ,докладна , справка за регистрацията и собствеността на процесното МПС , писма, трудов договор, договор за покупко продажба, за наем и т.н. ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Б. В. Х. и Т. Д. И., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят ,респективно да присъстват и да удостоверява обстоятелствата изложени в АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители при АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук 3 и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, установени от съда по горе и са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, картон към НП , Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.04.2026г. ,АУАН и НП , справки, картон НП ,докладна , справка за регистрацията и собствеността на процесното МПС , писма, трудов договор, договор за покупко продажба, за наем и т.н. се потвърждават фактическите констатации изложени по горе в мотивите на съда.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба е била заплатена от жалбоподателя на 20.05.2026г.,видно от квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство и касов бон за извършено плащане по нея,поради което в тази част НП е влязло в законна сила от деня на плащането й,а именно на 20.05.2026г.,съгласно 4 чл.79б,ал.2,изречение първо от ЗАНН, но и в тази част не се обжалва от страна на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП , приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от търговец с цел продажба.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, подкрепя тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред.
Извън горепосоченото,следва да се посочи,че това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП , която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.