Решение № 203 от 04.11.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Габрово, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20224200100088 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М. Н. П., действаща със съгласието на своя законен представител Н. Б. П. и от Д. С. Л., действаща със съгласието на своя законен представител С. Л. Л., подадена чрез пълномощника адв.Й., срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД , с цена на исковете от 100 000лв. и от 80 000лв.

В исковата молба, с направените уточнения с молба вх.№696/ 28.02.2022г., се излагат твърдения, че на 12.10.2021г. в гр.Г. , на ул.“Е.“* е настъпило ПТП ,при което са пострадали двете ищци като пешеходци. ПТП е причинено от водача на лекия автомобил „Ф.“ И. П. П.. Описани са получените от всяка от ищците телесни увреждания , за които се твърди, че са в резултат на процесното ПТП ,както и претърпените от тях болки и страдания .Твърди се, че за автомобила, с който е причинено ПТП ,има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Към него е била отправена претенция по чл.380 КЗ на 22.11.2021г., като застрахователят е отказал да определи застрахователно обезщетение.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати :

- на ищцата М. Н. П. обезщетение от 100 000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, ведно със законната лихва от изтичане срока по чл.497,ал1,т.1 КЗ – от 08.12.2021г. до окончателното изплащане ;

- на ищцата Д. С. Л. обезщетение от 80 000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, ведно със законната лихва от изтичане срока по чл.497,ал1,т.1 КЗ – от 08.12.2021г. до окончателното изплащане ; както и направените по делото разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за 1 неоснователност на исковите претенции. Сочи като справедливо обезщетение за ищцата М. П. в размер на 35 000лв. за неимуществени вреди ,и за ищцата Д. Л. в размер на 25 000лв. Твърди,че причина за неплащане на тези обезщетения е непредставянето на банкови сметки на лицето ,което има право да го получи. Оспорва размера на предявените искове като завишен. Позовава се на съпричиняване от пострадалите поради нарушаване на чл.113 ЗДвП.

Оспорва началната датата, от която се претендира лихвата. Позовава се на обективна невъзможност да престира на пострадалите лица. Счита ,че лихва не е дължима за периода преди 22.02.2022г.

Не се спори по делото,че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от И. П. П. лек автомобил „ Ф.“ е имало сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“.

От представените писмени доказателства се установява, че преди предявяване на иска ищците извънсъдебно са предявили пред ответника претенцията си за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, с входирана на 22.11.2021г. молба, като към момента такова обезщетение не е платено.

Фактическият състав на чл.45 ЗЗД е доказан , като са установени авторството, противоправността на Д.ието и вината на водача на л.а. “Ф.“ с рег.№ ***, И. П. П. за настъпване на ПТП на 12.10.2021г. и причиняването по непредпазливост на средни телесни повреди на М. Н. П. и Д. С. Л. ,за което има влязло в сила споразумение по нохд.№304/2022г. на РС-Габрово , ползващо се с доказателствената сила по чл.300 ГПК.

От показанията на водача на лекия автомобил – св.П. ,се установява,че няма спомен как е настъпило ПТП. Ищците пресичали, намирали се по средата на пешеходната пътека.

От приложената медицинска документация и заключението на СМЕ се установява, че при настъпване на процесното ПТП на 12.10.2021г. ищцата М. П. е получила счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост , а ищцата Д. Л. е получила ЧМТ , изразяваща се в счупване на дясната слепоочна и теменна кост с контузия на вътречерепни структури , които увреждания съответстват да са причинени при удар отдясно, от лек автомобил, и съответно съприкосновение на травмираните области с части на лекия автомобил при процесното ПТП на 12.10.2021г. Счупването на горното рамо на дясната срамна кост е с леко до умерено изразено разместване, а на долното рамо на дясната срамна кост е без разместване на фрагментите. Предприето е консервативно лечение, постелен режим на легло за срок от един месец, като и назначена антитромботична профилактика. При извършения преглед от вещото лице на 18.09.2022г. ищцата П. е заявила като оплаквания: неприятно усещане /опъване/ в дясната тазобедрена става при по- интензивно ходене и при определено положение на тялото; известно време след произшествието била тревожна и напрегната, будела се често и плачела , изпитва страх при пресичане на пътното платно. Полученото от ищцата Л. счупване на дясната слепоочна и теменна кост е със засягане на дясната пирамидна кост / изтичане на кръв от външния десен слухов проход/.

С КТ е установено наличие на малък кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки вляво и малки кръвоизливи под меките мозъчни обвивки вдясно слепоочно. При контролната ренгенография на 14.10.2021г. кръвоизливът под твърдите мозъчни обвивки не се установява , продължава да съществува кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно. При извършения преглед от 2 вещото лице на 18.09.2022г. е установено ,че ищцата Л. няма спомен за инцидента. Непосредствено след произшествието имала силно главоболие, световъртеж, повръщала многократно. При главоболие използвала аналгин.

Спазвала изписания й хигиенно-диетичен режим, но имала периодично главоболие до началото на 2022г. От травмата на дясното ухо ,до края на годината имала леко намален слух, било изписано медикаментозно лечение ,като към момента слухът й е възстановен. Към настоящия момент се оплаква от главоболие при психическо натоварване, позиционен световъртеж при определено положение на тялото. След инцидента й се наложило временно да прекрати посещаване на курс по балет. При направения скенер в гр.П. не са установени промени вследствие процесното ПТП. Известно време след произшествието била тревожна и напрегната, изпитва страх при пресичане на пътното платно. Съгласно заключението на СМЕ счупването на дясната срамна кост не може да доведе до детеродна неспособност у ищцата П.. Това счупване може да затрудни раждането ,но не е абсолютна индикация за Цезарово сечение. В експертизата е отразено ,че към настоящия момент е настъпило почти пълно възстановяване на ищците от получените при процесното ПТП увреждания. Остатъчните оплаквания не водят до ограничаване на физическата активност и след известно време би трябвало да отзвучат напълно.

Заключението на СМЕ не е опровергано от останалите доказателства по делото и съдът го приема за обективно и обосновано.

В приложената епикриза на М. П. от болничен престой за периода 12.10.2021-15.10.2021г. е отразено като извадка от оперативен протокол, че е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация , тазови кости, с начало на операцията: 12.10.2021г,0920 и край на операцията:12.10.2021г.,09.30., с анестезия: инфилтрационна .Изписана с подобрения. Ограничен обем на движение. Няма оплаквания.

В приложената епикриза на Д. Л. от болничен престой за периода 12.10.2021-22.10.2021г. е отразено,че постъпва по спешност след ПТП, при което получава травма на главата, оплаква се от главоболие и световъртеж , няма ясен спомен за случилото се, охлузване по челото в дясно, кръв във външен слухов проход вдясно. Няма настъпили усложнения. Проведена медикаментозна терапия. Като изход от заболяването е посочено: добро общо състояние ,няма главоболие и позиви за повръщане.

От показанията на св.Д. се установява,че са съседи с ищцата М..

Около месец след ПТП я видяла в дома й. Била много уплашена и страдала от случилото се. Физически не се чувствала добре ,била обездвижена и имала болки. Болките били постоянни. В продължение на месец ,от изписването й от болницата, свидетелката ежедневно й е поставяла противосъсирващи инжекции. Имала много охлузвания и синина на бедрото. Тогава била на постелен режим. Около месец и половина след травмата започнала да сяда ,но това й причинявало доста болки и усилия.За нея 24 часа се е грижила майка й Била е с памперс през нощта и на подлога през деня. Променила се след инцидента, не била вече толкова комуникативна. Труден й бил контакта с други хора, страхувала се да излиза. Доста време след това е споделяна на свидетелката ,че се притеснява когато пресича, от колите , дори като чуе кола до себе си, я притеснява. Последно я притеснявало,че има болки при дълъг престой и натоварване.

От показанията на св.Д. се установява,че десет дни след 3 изписването от болницата , видяла ищцата Д.. Била много уплашена и стресирана, изпитвала болка, силно главоболие. Имала рана от ЧМТ и охлузвания по коляното. Болничното лечение било около 10 дни. След като се прибрала вкъщи, имала нужда от помощ, най-вече при ставане, тъй като имала световъртеж , а и лекарите й препоръчали по-бавно да става, с чужда помощ, да не е сама, защото съществува риск от падане. Това продължило около три седмици и повече. След катастрофата ограничила контактите си , не само заради уплахата, но и заради физическото й състояние, заради световъртежа . Не ходела на балет ,заради силното главоболие и световъртеж при движенията , което продължава и към момента. От месец е започнала да ходи на балет. Споделила със свидетелката,че още сънува кошмари, страхува се дори когато пресича на пешеходна пътека. Поради главоболието понякога трудно запомня, когато учи по биология за части на тялото, не иска да чува, изпада в стрес. Към момента има донякъде подобрение, но не е изцяло. Главоболие получава често, от три до пет пъти месечно, и е целодневно. Затова приема медикаменти, които й помагат. Когато я изписали от болницата, имала постоянно главоболие и болки в ухото, защото самата травма била до ухото.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като двете свидетелки възпроизвеждат свои лични впечатления и възприятия ,като техните показания не са опровергани от останалите доказателства по делото.

От събраните по делото доказателства не се установява при настъпване на процесното ПТП ищците като пешеходци да са нарушили чл.113,ал.1 от ЗДвП, предвид на което възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, е недоказано .

Дължимото на ищците обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди следва да се определи съобразно чл.51 и чл.52 ЗЗД, с оглед вида и характера на получените увреждания, причинените от тях болки ,страдания и неудобства, тяхната продължителност ,период на възстановяване и последици към момента ,както и икономическите условия в страната към датата на увреждането.

В резултат на процесното ПТП ищцата М. П. е получила увреждане с характер на средна телесна повреда - счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост, за което е проведено четиридневно болнично лечение и едномесечен постелен режим. Лечението на травмата е било консервативно, със закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, при инфилтрационна анестезия и с проведена едномесечна антитромботична профилактика с ежедневно поставяне на инжекция. Получила и множество охлузвания и голяма синина на бедрото, установено от свидетелските показания . При настъпване на ПТП ищцата е била на 16г. и 11 м. Няма данни за настъпили усложнения по време на оздравителния процес, предвид отразеното в епикризата и заключението на СМЕ. Периодът на обездвижване е бил месец-месец и половина, през който е спазвала постелен режим , изпитвала е дискомфорт и е била изцяло зависима за ежедневните си нужди от грижите на своята майка . Имала е нужда от чужда помощ през този период и при раздвижването. Уврежданията са причинила на ищцата болки и страдания. В началото болките са били постоянни. От показанията на св.Д. се установяват и настъпили негативни последици за ищцата в емоционален план - месец след произшествието била много уплашена , притеснена, страдала от всичко, което се е случило ,вече не била толкова коумникативна, имала страх 4 да излиза , имала притеснения от превозни средства , когато пресича или когато чуе кола до себе си, започнала да изпитва притеснения и от това, че има болки при дълъг престой и натоварване. Към момента има субективни оплаквания от неприятно усещане в дясната тазобедрена става при поинтензивно ходене и при определено положение на тялото. Не се очакват неблагоприятни последици от травмата на дясната пубисна кост .Получената фрактура съгласно заключението на СМЕ не може да доведе до детеродна неспособност, не е пречка за раждане по естествен път и не е абсолютна индикация за Цезарово сечение. Констатациите на вещото лице са, че към момента е настъпило почти пълно възстановяване ,няма ограничаване на физическата активност ,като се очаква субективните оплаквания да отзвучат напълно. Не е установено ищцата да е изпадала в депресивно състояние , което да е налагало системен прием на медикаменти или ползването на квалифицирана помощ. Съобразявайки посочените обстоятелства ,както и икономическите условия в страната и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането – 12.10.2021г., съдът прие, че следва да се присъди обезщетение за претърпените от ищцата М. П. неимуществени вреди от процесното ПТП от 36 000лв. ,до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ.