Решение № 185 от 10.12.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Златоград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на де ветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100229 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от В. А. Л., ЕГН **********, адрес: гр. М., общ. М., обл. С., ул.

„Р.“ №*, бл. *, вх. *, ет. * и Л. А. Л., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., с. Д., чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.

С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р.

К..

В молбата си ищците сочат, че са собственици, при равни квоти на реална част с площ 770 кв. м, находяща се в северозападната част от поземлен имот с идентификатор ***, местност ,,В. к.‘‘, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Пасище, целия с обща площ 15 185 кв. м, стар номер 000060, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***; ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Ищците, чрез адв. Е. В. сочат, че имат тази реалната част по наследство от техния баща, като от 1995г. владеят реалната част от имота, описан по-горе явно и необезпокояван от никого. Ежегодно от 1995 г., а преди това и техния баща, са обработвали прецесния имот като свой, като през годините са засаждали различни селскостопански култури заедно със семейството си. Към настоящия момент имотът от 7-8 г. е превърнат в ливада, която ежегодно се почиства, като след това косят и се събира сено. В имота ищците имат изграден и каптаж за поливни нужди.

1

Процесната реална част е с ясно очертани граници, отделящи го от другите имоти.

При направена справка доверителите на адв. В. установили, че процесния имот, включително и реалната част, е записан като стопанисван от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Адв. В. сочи, че процесния имот и реална част никога не са били с неустановен собственик или безстопанствени, а още по-малко Община Н. някога ги е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.

19 от ЗСПЗЗ.

Процесния имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Адв. В. посочва, че в полза на доверителите му е изтекла придобивна давност, тъй като не са съществували пречки за придобиването му. Спрямо него не е действала забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС, нито основанието за прекъсване на изтекла давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

Ищците, чрез своя процесуален представител, молят съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника Община Н., че те – В. Л. и Л. Л. са собственици, на основание давностно владение, на реална част с площ 770 кв. м, находяща се в северозападната част от поземлен имот с идентификатор ***, местност ,,В. к.‘‘.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Н., с който признават иска, но молят да не им се присъждат разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Освен това, юрк.

Д. посочва, че общината не е владяла имота, не го е управлявала, нито стопанисвала. Записването по чл. 19 от ЗСПЗЗ е била процедура преди време, в която имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на общината, като въз основа на това община Н. е била длъжна да състави актове за общинска собственост.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., която поддържа направеното признание на иска от Община Н..

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищците, като съдът е допуснал и назначил такава в първото съдебно заседание на 01.10.2025г., като за вещо лице е определен А. И. С., който изготвя възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че при направена справка в Областна дирекция Земеделие - гр. С. и Общинска Служба по Земеделие - гр.

2

Н. вещото лице не открива документи, касаещи отчуждаване на процесният имот, както и документи за внасяне на процесният имот в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации. Вещото лице изготвя Комбинирана скица М 1:500- Приложение №1, на която е повдигнал в зелен цвят замерената от него реална част от поземлен имот *** в местността ,,В. к.‘‘, с изчислена графично площ от 850.00кв.м. Също така, вещото лице в табличен вид върху комбинираната скица е посочил координатите на показаната от ищеца и замерена реална част от посочения имот в координатна система БГС 2005г.

В съдебно заседание на 19.11.2025г., вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Ищците, чрез адв. Е. В. правят искане по чл. 214 от ГПК, с оглед приемане на заключението от вещото лице, като молят исковата претенция да се счита за реална част с площ 850кв.м, вместо първоначално заявената 770кв.м. Претендират заплащане на разноски, като представят списък по чл.

78 и чл. 80 от ГПК.

Съдът е допуснал изменение на предявения иск, тъй като същото е направено в срока до приключване на съдебното дирене и от правоимаща страна.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът 3 възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищците, чрез своя процесуален представител претендират разноски, съгласно представения списък, поради което ще следва в тяхна полза да се присъдят разноски ДТ за образуване на дело в размер на 50лв., такса вписване на исковата молба в служба по вписванията – 10лв., както и разноски за вещо лице в размер на 500лв.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 47 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че ищците В. А. Л., ЕГН **********, адрес: гр. М., общ. М., обл. С., ул. „Р.“ №*, бл. *, вх. *, ет. * и Л. А. Л., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., с. Д. са собственици, на основание давностно, считано от 1995г., при равни квоти на реална част с площ 850 кв. м, находяща се в северозападната част от поземлен имот с идентификатор ***, местност ,,В. к.‘‘, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Пасище, целия с обща площ 15 185 кв. м, стар номер 000060, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***; ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 47 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б.

Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *** да заплати на В. А. Л. и Л. А. Л. разноски в общ размер 560 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 5