Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21614 от 10.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21461/2025
Вид
Определение № 21614
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21614 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110121461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Й.Б“ ЕАД срещу ответницата Б. К. К., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца:

1. по Договор за мобилни телекомуникационни услуги за телефонен номер ********* от 16.04.2020 г., сумите от:

– 36,32 € (равностойност на 71,03 лева) – абонамент за телекомуникационни услуги и цена за използвани такива извън абонамента за периода от 25.05.2021 г. до 24.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2023 г., до изплащане на вземането;

– 52,52 € (равностойност на 102,72 лева) – неустойка за прекратяване на договора поради неизпълнение, начислена на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането;

2. по Договор за мобилни телекомуникационни услуги за телефонен номер *** от 15.11.2020 г.:

– 27,36 € (равностойност на 53,52 лева) – абонамент за телекомуникационни услуги и цена за използвани такива извън абонамента за периода от 25.05.2021 г. до 24.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането;

– 71,11 € (равностойност на 139,07 лева) – неустойка за прекратяване на договора поради неизпълнение, начислена на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, и 3. по Договор за лизинг на телефон Huawei P40 lite 128 GB с № 623921935/ 15.11.2020 г.:

– 194,61 € (равностойност на 380,63 лева) – главница за неплатени на падежа 17 лизингови вноски за период от 25.05.2020 г. до 15.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането – 1 вземания по Заповед за изпълнение № 32088/26.10.2023 г. по частно гражданско дело № 38934/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че на 16.04.2020 г. ответницата сключила с него договора за мобилни телекомуникационни услуги за номер *********, а на 15.11.2020 г. – и за номер ***, както и договора за лизинг – за телефон Huawei P40 lite 128 GB. По договорите следвало ответницата да заплаща месечни абонаментни такси за потреблението си – съответно за двата номера 29,99 лева и 23,99 лева, както и лизингови вноски за телефона в размер на 22,39 лева, които били определени с отстъпка, тъй като договорът бил за срок от 2 години. Поддържа се, че ответницата не платила задълженията си, поради което договорите били прекратени на 25.09.2021 г., като според т. 11 от договорите се задължавала при тези случаи да плати и неустойка в размер на тримесечния абонамент по договорите без отстъпка, и на разликата между намалената стойност на лизинговия телефон и пълната му пазарна цена, като тези суми възлизали съответно на 102,72 лева и 139,07 лева. Поради това се претендират описаните по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение срещу длъжницата, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Б. К. К., чрез особения представител адв. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва да са налице договорни отношения между страните, както и автентичността на представените документи, като се посочва, че върху тях има видимо различни подписи (парафи). Оспорва се реалната доставка на услуги, както и ответницата реално да е получила лизинговия телефон. Прави се възражение за ненастъпил падеж на задълженията, тъй като фактурите не са връчени на ищцата. Отделно се оспорват и начислените неустойки, като се претендира тяхната нищожност поради това, че излиза извън присъщите си функции и е в твърде голям размер, поради което противоречи на добрите нрави. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца по електронен път.

НАСРОЧВА гражданско дело 21461 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 1 юли 2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ищецът – по електронен път (чрез ССЕВ).

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове за заплащане на абонаментна цена и ползвани телекомуникационни услуги по договор – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; за лизингови вноски – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и за неустойка – с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съдът служебно ще следи за това дали клаузите, уреждащи неустойка, не съдържат прекомерна по размер такава – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между ищеца и ответницата е сключен договор за мобилни телекомуникационни услуги с уговорена конкретна цена на услугата – месечен абонамент за достъп (при който потребление не се доказва), и услуги с индивидуална цена, както и предоставяне на ответницата на СИМ карта, а за услугите извън абонамента – и конкретно ползвания обем на услугата.

Вторият иск се уважава, ако се установи, че е уговорено ответницата да получи от ищеца телефон и аксесоари при уговорена месечна цена за ползване, и че телефонът е бил предоставен.

Исковете за неустойки се уважават, ако се установи, че са уговорени такива в договорите между страните за конкретен вид договорно неизпълнение (неплащане, довело до прекратяване на договора), както и че договорът е развален с уведомление до ответницата. Въпреки това съдът няма да присъди неустойки, ако те са уговорени с неравноправни клаузи – когато в ущърб на потребителя предвиждат прекомерност на задължението, както и ако не е уговорена насрещна неустойка в полза на потребителя, което ищецът следва да докаже.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по исковете по чл. 216, ал. 1 ЗЕС – сключен договор с ответницата за мобилни телекомуникационни услуги; уговорен абонамент и единична цена на услугите извън абонамента; предоставяне на СИМ карта или друг начин за ползване на услугите на ответницата или неин представител; количеството индивидуално потребени услуги извън абонамента.

2. По иска по чл. 345, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД – сключен договор за лизинг с ответницата; предоставяна на лизинговата вещ; размера на лизинговата вноска.

3

3. По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – уговорена неустойка при разваляне на договора; получено от ответницата уведомление за разваляне; уговорен размер на неустойката.

4. По служебното правомощие на съда по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – вредите си от прекратяване по договора, с които се съизмерва размера на неустойката.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за предоставяне на ответницата на СИМ карта и мобилен телефон – обект на лизинг.

ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по ОСПОРВАНЕ НА АВТЕНТИЧНОСТТА на подписите, поставени върху Договор за мобилни услуги от 16.04.2020 г. (на лист 13 от делото); Договор за мобилни услуги от15.11.2020 г. (на лист 18 от делото) и Договор за лизинг по заявка № 623921935 (на лист 20 от делото).

УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи ИСТИННОСТТА на посочените документи.

УКАЗВА на основание чл. 194, ал. 2 ГПК на ищеца, че следва да заяви в едноседмичен срок да заяви дали ще се позовава на оспорените документи.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на оспорените документи.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Й.Б“ ЕАД, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5