Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8664 от 13.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70120/2023
Вид
Решение № 8664
Подписан
13.05.2024
Състав
ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8664 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110170120 по описа за 2023 година

Предявени са от Д. И. Х.,ЕГН : ********** срещу „ебб“ЕАД,ЕИК : . обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението на ищцата ,извършено със Заповед № 173/21.11.2023год. ,с което е прекратено трудовото й правоотношение,на основание чл.328,ал.2 от КТ като незаконосъобразно и неговата отмяна ; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Директор в Търговска дирекция“ ; за заплащане на сумата в размер на 27 312,12лв.,представляваща обезщетение за времето ,през което ищцата е останала без работа ,поради незаконното уволнение ,за периода от 21.11.2023год. до 21.05.2024год.,ведно със законната лихва от 21.12.2023год. до окончателното й заплащане.

С определение от 29.04.2024год. ,на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр чл.225, ал.1 от КТ, като е намален размера на същия на сумата от 27 072,54 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останалае без работа,поради незаконното уволнение ,за периода от периода от 21.11.2023год. до 21.05.2024год., ведно със законната лихва от 21.12.2023год. до окончателното й заплащане.

Ищцата Д. И. Х. излага в исковата молба ,че е сключила с ответника трудов договор №496/02.03.2023год. ,за длъжността „Директор в търговска дирекция“ ,с място на работа в гр.София,при пълно работно време от осем часа.Сочи ,че с ДС от 31.08.2023год. било увеличено основното й трудово възнаграждение на 3 993лв.На ищцата се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 14% или 559,02лв. или общия размер на трудовото й възнаграждение бил 4 552,02лв.Сочи,че на 21.11.2023год. й била връчена Заповед № 173/21.11.2023год. ,за прекратяване на трудовото й правоотношение ,на основание чл.328,ал.2 от КТ,поради сключване на договор за възлагане на управлението на изпълнителен директор на Съвета на директорите на „ебб“ЕАД.

1

Счита ,че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконосъобразна,тъй като не са налице основанията на чл.328,ал.2 от КТ ,предвид ,че заеманата от нея длъжност не е ръководна,по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ.Сочи ,че длъжността и не била с ръководни функции,а с организационни такива.Съгласно длъжностната характеристика на „Директор търговска дирекция“ ,връчена й на 02.03.2023год.,длъжността следвало да се определи като експертна и аналитична.Ищцата не била ръководила трудовия процес.Възложените й с длъжностната характеристика организационни и контролни функции не били по отношение на служителите в дружеството,а по отношение на определени функции,които следвало да се изпълняват.Ищцата била пряко подчинена на изпълнителния директор, като редът и начина за организиране на ръководната дейност на дружеството се осъществявал ,чрез предаване на заповедите,нарежданията и разпорежданията на изпълнителния директор на останалите служители,т.е. нямала предоставено от работодателя правомощие да ръководи трудовия процес.

Също така сочи ,че изпълнителния директор не е приел бизнес задачи ,с конкретни икономически и стопански задачи ,като счита ,че договорът му следва да съдържа бизнеспрограма и задачи.Алтернативно сочи ,че не е налице и изрично приемане на бизнес план на предходен управител.

Ето защо ищецът моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени; да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставането му без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца /т.е. от 21.11.2023год до 21.05.2024 г./ възлизащо на 27 313,12 лв.

/на база БТВ от 4 552,02 лв./,след изменението на 27 072,54лв. Претендира разноски.

В с.з. ищецът ,редовно призован не се явява лично ,представлява се от процесуален представител ,който моли съда да уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни.Не оспорва ,че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение ,възникнало по трудов договор № 496/02.03.2023год.,въз основа на който ищцата е заемала длъжността „Директор в търговска дирекция“ ,като й е била връчена длъжностна характеристика на 06.03.2023год.,при започване на работата за изпълняваната от нея длъжност.Сочи ,че ДС от 21.07.2023год. ,длъжностната характеристика на ищцата била променена ,считано от 24.07.2023год. като били добавени допълнителни задължения и отговорности.Сочи ,че длъжностната характеристика била връчена на ищцата на 21.07.2023год. като това била действащата такава ,към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.

Не оспорва ,че с ДС от 31.08.2023год. ,считано от 01.09.2023год. на ищцата е увеличено основното трудово възнаграждение на 3 993лв. като е променен и срокът за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от един на три месеца,както и 2 че на ищцата на 21.11.2023год.е връчено предизвестие и Заповед № 173/21.11.2023год. на ИД ,с която е прекратено трудовото й правоотношение ,на основание чл.328,ал.2 от КТ.

Оспорва твърденията на ищцата ,че заеманата от нея длъжност не е ръководна,по смисъла на чл.328,ал.2 от КТ вр. §1,т.3 от ДР на КТ,както и че нямала подчинени работници и служители и не била ръководила трудовия процес.

Излага съображения, че уволнението е законосъобразно извършено, тъй като е сключен нов договор за управление с изпълнителния директор на дружеството,предвид ,че с Протокол № РД-03-04/27.09.2023год. за вземане на решение от И.з. – Министър на икономиката,представляващ „Държавна консолидационна компания“ ЕАд,едноличен собственик на капитала на „ебб“ЕАД и Протокол № 34/27.09.2023год. на СД на „Държавна консолидационна компания“ЕАД били избрани тримата членове на СД на ответното дружество ,а именно И.л.,Христо Михайловски и Анна Радовска, като с Протокол от заседание на СД на „ебб“ЕАД от 27.09.2023год. ,И.л. бил избран за изпълнителен директор,който встъпил от датата на избора – 27.09.2023год., като приел възложените му права и задължения.Това обстоятелство било заявено за вписване в ТР на 27.09.2023год. и на 03.10.2023год. е вписан като изпълнителен директор,преди датата на издаване на процесната заповед.

Счита ,че новия изпълнителен директор има абсолютна свобода да избере екипа ,с който да работи.

Оспорва дължимостта и размера на обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 от КТ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител ,който моли съда да отхвърли предявените искове като претендира разноски ,за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото , че ищцата е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността „Директор в Търговска дирекция“, ,за неопределено време ,при 8 часов работен ден, ,съгласно трудов договор № 496/02.03.2023год.,с който е бил уговорен 6 месечен срок на изпитване ,в полза на работодателя.С трудовия договор е уговорено служителя да постъпи на работа на 06.03.2023год.

Съгласно длъжностната характеристика на длъжността „Директор на Търговска дирекция“, връчена на ищцата на 06.03.2023год.,изпълнителят на длъжността организира,контролира и ръководи търговската дейност на дружеството.Длъжността е на пряко подчинение на изпълнителния директор на дружеството.

С ДС към трудовия договор от 21.07.2023год. ,страните са се споразумели, че считано от 24.07.2023год. се променя длъжностната характеристика ,като се добавят допълнителни задължения и отговорности.

3

На ищцата е връчена Длъжностна характеристика на 21.07.2023год. ,съгласно която не са променени основните задължения на „Директор на Търговска дирекция“ ,като същия продължава да е пряко подчинен на изпълнителния директор.

С ДС към трудовия договор от 31.08.2023год. ,страните са се споразумели, че считано от 01.09.2023год. се увеличава основното трудово възнаграждение на ищцата на 3 993лв. ,като е променен и срокът за прекратяване на трудовото правоотношение на три месеца.

Съгласно Щатно разписание,утвърдено със Заповед № 77/04.11.2022год. ,в сила от 09.11.2022год. и Щатно разписание ,в сила от 31.10.2023год.,утвърдено със Заповед №158/31.01.2023год., Търговска дирекция са включени общо четири отделя ,като същата се ръководи от Директор.

С Решение по Протокол № РД-03-04/27.09.2023год. на „Държавна Консолидационна Компания“ЕАД ,в качеството на едноличен собственик на капитала на „ебб“ЕАД ,на основание решения по Протокол № 34 от 27.09.2023год. от заседание а Съвета на директорите на ДКК, е намален броя на членовете на Съвета на директорите на „ебб“ЕАД от пет на три лица.Освободени са незабавно като членове на Съвета на директорите пет лица ,с които са прекратени сключените договори за възлагане на управлението на дружеството.

Със същото решение са избрани за членове на Съвета на директорите на „ебб“ЕАД Христо Иларионов Михайловски,Ивайло Цветанов Лилов и Анна Людмилова Радовска.

Съгласно Протокол от заседание на Съвета на директорите на „ебб“ЕАД от 27.09.2023год. ,Ивайло Цветанов Лилов е избран за изпълнителен директор на дружеството ,като е овластен са го представлява и управлява.

Съгласно справки в Търговския регистър , новите обстоятелства, са вписани на 03.10.2023год. като мандатът на Съвета на директорите е до провеждане на конкурс по реда и при условията на ЗПП и ППЗПП ,но за срок не по-дълъг от шест месеца.

На 21.11.2023год. на ищцата е връчено Предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение ,на основание чл.326,ал.2 от КТ вр. чл.328,ал.2 от КТ ,а на 21.11.2023год. и Заповед № 173/21.11.2023год., с която е прекратено трудовото й правоотношение на длъжност „Директор“ в „Търговска дирекция“,считано от 22.11.2023год. ,на основание чл.328,ал.2 от КТ.Като причини в заповедта е посочено ,че е сключен договор за възлагане на управлението на изпълнителния член на Съвета на директорите в едноличното акционерно дружество „ебб“ с едностепенна система на управление ,сключен на 27.09.2023год.

На същия са определени за изплащане обезщетения : по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на три месеца и по чл.224,ал.1 от КТ за 4 работни дни неизползван платен годишен отпуск .

След прекратяването на трудовото правоотношение ищеца е останал без работа ,което се установява от писмо от НАП от 25.03.2024год., съгласно което за ищцата няма 4 регистрирани трудови договори след 21.11.2023год.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ ,което съда приема изцяло като неоспорено по делото ,обосновано и небудещо съмнение в неговата правилност, последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е за м. септември 2023год. и възлиза на 4 512,09лв.

От правна страна съдът съобрази следното :

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване .