Решение № 14090 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14090 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.ОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110115978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по предявени от В. С. С. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД искове, както следва: установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред.1, пред.2 и пред.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № .........., предвиждаща заплащане от ищеца на неустойка в случай на непредставяне на обезпечението по чл. 1 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № .........., съединени с иск с правно основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК за прогласяване нищожността на приложение № 3 от Договор за потребителски кредит № .........., възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП обслужване, които искове са съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 54,00 лева, представляваща недължимо платена по договора сума.

Ищецът твърди, че на 21.03.2024 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № .........., като твърди че при подписване на договора не са му представени документи, посочващи сумите по договора, ГПР и ГЛП. Такива били онагледени с отделно приложение, като в чл. 1 от Приложение № 1 от процесния договор било договорено, че най късно на следващия ден потребителят бил длъжен да представи обезпечение на кредита. В чл. 4 от приложение № 1 към договора било посочено, че в случай че не представи обезпечение ще му бъде начислена неустойка в размер на 1,97 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Към договора бил представен погасителен план, съгласно който ищецът следвало да заплати за един месец сумата от 399,10 лева, състояща се от 300,00 лева – главница, 10,00 лева – възнаградителна лихва, 30,00 лева такса преференциално обслужване и неустойка в размер на 59,10 лева. Неустойката била начислена и включена в погасителния план. Твърди, че клаузата за неустойка оспорва като неравноправна, тъй като предвижда прекомерен размер на задължението за несъществено изпълнение. Неустойката не била включена в ГПР, поради което с начисляването й се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, където е предвиден максималния размер на 1

ГПР. Твърди, че неустоечната клауза не отговаря на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, поради което противоречи и на добрите нрави.

Клаузата противоречала и на нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Поддържа, че към договора било подписано и приложение № 3, възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП обслужване, като твърди, че това приложение било недействително като противоречащо на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като на ищеца били предоставени за запознаване СЕФ и процесния договор. Поддържа, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК, като е посочен начина му на изчисляване, а задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка на заявените основания, както и оспорва, че приложение № 3 към договора било недействително, като противоречащо на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Възразява че ищецът е заплатил суми по договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът В. С. С., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, редовно призован, не се представлява. С молба поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в тежест на ищеца при пълно и главно доказване по предявените установителни искове е да установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите, а именно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорените клаузи, както и че договора/клаузите са сключени/уговорени при противоречие на императивни правни норми, при заобикаляне на закона или при противоречие с добрите нрави. По осъдителния иск в тежест на ищеца е да установи, че е престирал процесната сума, съответно в тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.

Съдът с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит № ........../21.03.2024 г, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 300.00 лева.

Към договора бил представен погасителен план, съгласно който ищецът следвало да заплати за един месец сумата от 399,10 лева, състояща се от 300,00 лева – главница, 10,00 лева – възнаградителна лихва, 30,00 лева такса преференциално обслужване и неустойка в размер на 59,10 лева.

Ищецът, като кредитополучател е следвало да върне заетата сума след тридесет дни, на една погасителна вноска в размер на 340,00 лева с одобрено обезпечение и в размер на 399,10 лева без одобрено обезпечение, при ГЛП от 40,56% и ГПР от 65,00%. В чл.1 от 2 приложение № 5 към договора страните договорили, че в срок до края на следващия ден, следващ деня на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения в полза на кредитодателя: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 340,00 лева, представляваща сбор от дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 4 от приложение № 5 към договора страните договорили, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 1,97 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Уговорено е че неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя, заедно с погасителната вноска. Неустойка е дължима при всички случаи, включително и при предсрочно погасяване на кредита. В чл. 1 от Приложение № 3 към договора – Условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, страните договорили, че кредитодателя представя на кредитополучателя допълнителни услуги, които са извън цената на финансовата услуга по предоставения кредит, както следва: удължено работно време: всеки ден от 08:00 часа до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници; предоставя услугата „безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата“; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; да включва клиента в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; предоставя на клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от кредитодателя; кредитополучателят получава удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения към кредитодателя без да заплаща допълнителна такса. Тези искания според уговореното в чл. 2 от Приложение № 3 към договора се считат направени още с попълване на заявката за отпускане на кредит, като срещу представените допълнителни услуги клиентът следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 30,00 лева, платима на равни вноски, заедно с всяка вноска по кредита /чл. 3 и 4 от Приложение № 3 към договора.

Видно от представените от ищеца разписки, същият е усвоил сумата от 300 лева – главница и е върнал сумата от общо 354,00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спора е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът намира процесната крауза за неустойка за нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, 3 излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорената по договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага. Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване. От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди, поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано с настъпване на вреди. Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл. 16 от ЗПК. Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника. А съгласно чл.

33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора е нищожна поради противоречие със закона на основание чл.

26, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Несъмнено, заплащането на неустойка при неосигурена банкова гаранция или поръчител от страна на ищеца, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за паричен заем. Поради това, следва да се приеме, че така уговорената неустойка, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ГПК, според която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.