Решение № 218 от 16.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Смолян, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500226 по описа за 2026 година

Производство по чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба от Д. М. П. ЕГН **********, чрез адв. Б. Мл., с която се иска допълване на постановеното по делото решение, като съдът се произнесе по цялото му искане – за целия исков период, както и по отношение на претендираните лихви.

Ответникът по молбата - ХРОНОВСКИ ЕС ЕООД ЕИК 205925496, в предоставения му срок не изразява становище.

Молбата е допустима, но неоснователна:

Въззивният съд се е произнесъл по цялото искане на ищеца.

По отношение на паричната осъдителна претенция първоначалната искова молба е била нередовна: в нея изобщо не се сочи размер на претенцията, а крайният момент на периода следва датата на подаване на исковата молба, т.е. обхваща непородени все още права въз основа на ненастъпили факти. Нещо повече, крайният момент не е фиксиран, а само определяем – до постановяване на съдебния акт, което освен това като момент следва по време датата на приключване на устните състезания, до която само биха могли да се съобразяват новонастъпили факти.

Именно за изправяне на тази нередовност районният съд е указал на ищеца да посочи размера на обезщетението и точния му период.

В уточнителната си молба от 24.11.2025г – в изпълнение на указанията 1 на районния съд, ищецът сочи, че претендира сумата от 944 лв за периода на оставането си без работа от 01.11.2025г до 17.11.2025г., равняващи се на 482,66 евро. Ищецът в нито един процесуален момент не е изменил претенцията си чрез нейното увеличение по размер и период по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, нито съдът е допуснал подобно изменение. По този въпрос са изложени подробни мотиви в основното решение, които не следва да се повтарят. Само за пълнота следва да се посочи, че дори под условие да се приеме, че ищецът е навел по надлежния процесуален ред по – дълъг период на паричната си претенция, размерът й е останал непроменен, а увеличаването й е било възможно само и единствено по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – чрез нарочна молба до съда или чрез устно изявление, обективирано в съдебния протокол, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, по което съдът да е бил длъжен да се произнесе с нарочно определение. При положение че в уточнителната молба, която е неразделна част от исковата, изрично се сочи, че се претендира сумата от 944 лв за периода от 01.11.2025г до 17.11.2025г, като не се твърди и доказва размерът й да е увеличен по надлежния процесуален ред – този по чл. 214, ал. 1 ГПК , именно това е допустимият обхват на съдебното произнасяне и всичко извън него е недопустимо. Затова въззивният съд е обезсилил решението в недопустимата му част и се е произнесъл по цялото искане на ищеца в процесуално допустимите му рамки.

Не е налице непълнота и по отношение на претендираните лихви.

Въззивният съд е обезсилил решението за непретендирания период на законната лихва, като изрично е посочил, както в мотивите си, така и в диспозитива, че по отношение на осъдителната част на паричния иск по чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ до размера на 535.42 евро и за периода от 01.11.2025г до 26.01.2026 г. вкл. ведно със законната лихва от 17.11.2025г до окончателното плащане, решението е влязло в сила като необжалвано. Настоящата инстанция е коментирала само лихвите за 2024г, тъй като това е било повдигнато като довод за недопустимост на решението в жалбата на ответника. В необезсилената им част лихвите не са били предмет на коментар, като излизащи извън обхвата на въззивната проверка, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Поради това, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Д. М. П. ЕГН **********, чрез адв. Б. Мл., по чл. 250 ГПК, с която се иска допълване на постановеното по делото решение, като съдът се произнесе по цялото му искане – за целия исков период, както и по отношение на претендираните лихви.

Решението е окончателно по аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3