Определение № 363 от 02.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Частно наказателно дело № 20262100200277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Постановлението на ОП-Бургас за прекратяване на наказателното производство от 04.02.2026г., водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е обжалвано от М. В. Й., в качеството й на пострадала.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното постановление, тъй като разследването не било извършено всестранно и обективно, а изводите изложени в съдебно-медицинската експертиза, които се възприемали от прокурора, не изследвали всички релевантни медицински и организационни факти и обстоятелства, съотносими към смъртта на пациента С. К., настъпила на 16.09.2020г.

Напълно неизяснен оставал въпроса кой е осъществил лечението на К.в първите критични при мозъчно-съдов инцидент часове в болницата и въз основа на какви образни и лабораторни данни била поставена диагнозата.Разследването било проведено непълно и едностранчиво, без да бъдат изяснени всички обстоятелства от значение за правилната оценка на деянието, което съставлявало съществено процесуално нарушение.

Излагат се подробни съображения за извършена противоправна дейност от страна на лекарския екип участвал при приемането на пациентката и провеждането на нейното лечение в УМБАЛ“Дева Мария“ гр.Бургас, като се акцентира на несвоевременно направено медицинско изследване /КАТ на главен мозък/, както и на наличната непълна и противоречива медицинска 1 документация.Оспорват се направените изводи в СМЕ, като в нея липсвал анализ на конкретни факти - не била обсъдена необходимостта от неврохирургична консултация, не било изследвано влиянието на времевия фактор върху лечебното поведение, както и шанса за преживяемост при поранна специализирана оценка. Именно поради необсъдени доказателства, противоречията в медицинската документация, обобщенията в експертизата, която не обсъждала алтернативен подход, се прави искане до съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство като неправилно и необосновано и върне делото на ОП-Бургас за продължаване на разследването със задължителни указания относно прилагането на закона, включително и назначаване на повторна СМЕ.

Съдът констатира,че жалбата на М. В. Й., е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна в качеството й на пострадала, като по съществото си е неоснователна по следните съображения :

След като се запозна с множеството събрани по делото гласни и писмени доказателства и заключението на изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза №1002/2024, съдът намира за установена следната фактическа обстановка, която в значителната си част се припокрива с изложената от ОП - Бургас:

Пострадалата С.К., на *****. живеела със съпруга си В. Й., на ***г. в село В****, община Смядово, Шуменска област. В гр.Бургас живеела дъщеря им - св.М. Й..

През 2018г. пострадалата С К преживяла исхемичен мозъчен инсулт, по който повод била лекувана в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД в гр.Бургас.След изписването й, здравословното състояние се наблюдавало от личен лекар - св.

У., който изписвал необходимите лекарства и я насочвал за консултации с невролог. Свидетелят пояснява, че К. страдала от полиартроза, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, постоянно предсърдно мъждене.

След прекараният инсулт, Костадинова изпаднала в депресивно състояние.Според лекуващият лекар въпреки приема на изписаните медикаменти, състоянието й постепенно и прогресивно се влошавало, като към м.09.2020г. освен, че била лежащо болна, К. била зависима от грижите и обслужването на своите близки.

По този повод, освен честите посещения при родителите й и постоянния телефонен контакт с тях, св.Й. първоначално наела гледач св.Ф.С. /живуща в съседство с К.и Й./, която по-късно била назначена за личен асистент на С. К.. Задълженията си св.С. изпълнявала стриктно, като всеки ден от 08ч. до 15ч. и след 17ч. била при възрастните хора. Конкретно, грижите 2 за К. се изразявали в обличане, тоалет - сутрин и вечер, хранене, както и даване на предписаните й лекарства.

На 14.09.2020г., след 17ч. състоянието на К. се влошило - променила се стойката на тялото, изкривила се устата й, появили се смущения в говора и адекватността й. Св.С. и В.Й. сигнализирали филиал на ЦСМП Смядово,общ.Шумен, като след 19 часа се обадили и на св.М.Й.. Сигналът бил получен в ЦСМП в 19:25ч., а екипът се отзовал на място в 19:50ч. Св.Д. медицински фелдшер прегледал болната, която не била контактна, измерил кръвното й налягане, дал й половин таблетка аспирин. Предвид съобщението от страна на близките за прекаран инсулт, Д. предположил,че е налице нов мозъчно-съдов инцидент и предложил незабавна хоспитализация.Видно от отразеното във фиш за спешна медицинска помощ /т.13, л.5/, близките отказали хоспитализация, като заявили, че ще ползват услугите на друго лечебно заведение. За целта, съпругът на пострадалата се подписал на процесния фиш, за да удостовери отказа, макар и не на указаното за това място.

Св.Й. пристигнала в дома на родителите си около 21:00 часа на същата вечер. Предвид обстоятелството, че К. била лекувана в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД гр.Бургас, както и предстоящ насрочен планов прием за В. Й. на 16.09.2020г. в същото здравно заведение, св.Й. с помощта на съпруга си качила родителите си в автомобила и потеглили за Бургас. Пред болничното заведение пристигнали след 23:00часа, а по време на пътуването К. била в легнало положение на задната седалка на автомобила. С помощта на носилка К. била откарана до Спешен кабинет на УМБАЛ „Дева Мария“ в гр.Бургас.Там, дежурство изпълнявал св.М.Ч., който в 23:39ч. прегледал пациентката. В амбулаторен лист №399/15.09.2020г. за прегледа отразил установеното от него - пациентката е неадекватна, афебрилна, в увредено общо състояние, с отслабено дишане, без хрипове, с ритмична сърдечна дейност и пулс 103 удара в минута.Направил електрокардиограма, поискал консултация с невролог и я насочил за спешен прием в Неврологично отделение на болницата. В хода на разследването била констатирана техническа грешка при изписване датата на извършения преглед, като автентичната дата била 14.09.2020г. - 23: 39ч.

Св.А.- Началник на Неврологично отделение в УМБАЛ “Дева Мария“ е била дежурна, като в 01:15ч. на 15.09.2020г. извършила преглед на пациентката по повод задълбочила се внезапно слабост, до степен за невъзможност за активни движения на левите крайници, говорни и поведенчески нарушения до количествено нарушение на съзнанието /сопор/.

Свидетелката изрично пояснява,че неизяснен оставал момента откога С.К. е в това състояние - дали то е новонастъпило или с давност и каква отпреди приема. Потвърждава, че предвид тежкото състояние, а така и пандемията от КОВИД-19, К. била настанена в стая за интензивни грижи и наблюдение в неврологично отделение.По предписание на св.А. е започнала медикаментозна терапия - водно-солеви разтвори, осмотични диуретици, гастропротектори, съдоукрепващи, калциеви антагонисти, диуретици, антиаритмични антибиотици, антихипертензивни и симптоматични.

Назначила е КТ /компютърна томография/ на главен мозък, като е посочила, че при диагностика по кл.пътека 50.1 „Исхемичен инсулт“ алгоритъмът го 3 изисква и изследването следва да се проведе в порядъка от 24 часа до 48 часа след приема.

Назначеното от св.А. образно изследване е било проведено на 15.09.2020г. в 09:58ч. от св.Е..З., и тя е разчела резултатите - данни за интрапаренхимна хеморагия в десния таламус, т.е. кръвоизлив в дясна голяма мозъчна хемисфера. Св.П. - завеждащ отделение по образна диагностика потвърждава, че образни изследвания се правят по указание на лекар специалист, както и че по медицински стандарт изследването се извършва в диапазон от 24ч. до 48ч. от приема на пациента.

На 15.09.2020г. в 08:00 часа, при проведена сутрешна визитация, св. П.

И. - Ч. също констатирала, че С.К. е в тежко общо състояние - неконтактна,без възможност да приема течности и храни. Свидетелката сочи, че болната не задържала горни и долни крайници при проба за латентна пареза, както и че е с количествено нарушение на съзнанието.

На същата дата, отново сутринта К. е била прегледана и от консултиращ лекар - св.Т.В. /специалист по вътрешни болести/, която установила тежко общо състояние на пациентката - неконтактност, везикуларно дишане без хрипове, аритмична сърдечна дейност с честота 102 удара в минута,с глухи тонове.На К. била направена електрокардиограма (ЕКГ), установяваща тахифреквентно предсьрдно мъждене, учестена аритмия и дискретни исхемични промени. Потвърдени са съществуващите диагнози артериална хипертония - трети стадий, висока степен, сърдечна и мозъчна форма, перманентно предсърдно мъждене, исхемична болест на сърцето, стабилна ангина пекторис - втори функционален клас по CCS, както и захарен диабет - тип 2. Св.В. назначила медикаментозна терапия, която предвид гълтателната дисфункция на пациентката е била указана по инжекционен път, като били назначени медикаменти „Хлофазолин“; „Дигоксин“; „Трифас“ .

Въпреки проведеното лечение и положените медицински грижи, състоянието на К. прогресивно се влошило, като на 16.09.2020г., в 21:30ч. изпаднала в кома, установена от дежурния реаниматор св. Б. Б.. В история на заболяването е налице неин финален декурзус от 16.09.2020г., в 21:30ч. с нейното име, но с различни подпис и почерк. За това обстоятелство св.Б. пояснява, че стилът на изказа е стандартен, като допуска вероятността да е диктувала на колега,с когото е провеждала реанимационните мероприятия /„КПР“ - Кардиопулмонална ресусцитация/ на пациента. В показанията си свидетелката твърди,че е невъзможно вписване на името й, ако не е била там и не е диктувала лично на неин колега. Пояснява, че са заварили К. в безсъзнание, без дишане и без сърдечна дейност, предвид което са я интубирали. Приложени са били инотропни (подсилващи контрактивната дейност на сърцето) и хронотропни (за ритъма) медикаменти, направени били двукратно дефибрилации, но въпреки това не е възстановена сърдечната дейност.

Св.Д.Б. /специализант в отделение по Кардиология/ бил повикан в неврологично отделение, като при явяването си установил, че се касае за възрастна пациентка, по отношение на която св.Ботева е приложила реанимационни мероприятия. Направил електрокардиограма, за да потвърди смъртта на пациентката, която отчела права линия. Изготвил съобщение за 4 смърт с обявена дата и час - 16.09.2020г., 22:13 часа.

Предвид депозирана от св.Й. на 17.09.2020г. декларация за освобождаване на тялото от аутопсия и със Заповед №МД 130/17.09.20г. на управителя на здравното заведение, трупът на К. бил освободен от аутопсия.

В хода на досъдебното производство,наред с множеството приобщени писмени и веществени доказателства - относима медицинска документация от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД Бургас, УМБАЛ - Шумен, УМБАЛ - Бургас ЕАД, НЕЛК, ТП НОИ - Шумен, ИА ,,Медицински надзор“, РЦ 112, са разпитани и множество свидетели, чиито показания са от съществено значение за установяване на правилната фактическа обстановка и изясняване предмета на спора - дали някой от медицинските специалисти, които са провеждали лечение на пациентката К. в периода от 14.09. 16.09.2020г. са нарушили медицинските стандарти, заложени в законови и подзаконови нормативни актове и имат съпричастност към осъществяване на престъпния състав на чл.123, ал.1 от НК.

Свидетелските показания могат да се разделят условно на няколко групи, като в първата от тях се включват показанията на св.С. и св.Д. медицински фелдшер при ЦСМП- Смядово, които са от значение за изясняване на обстоятелствата свързани с оказаната първа медицинска помощ на пострадалата, като от тях става ясно,че след като е пристигнала линейка от ЦСМП - Смядово, от страна на св.Д. било предложено на съпруга на К., тъй като била с влошени жизнени показатели да бъде откарана в УМБАЛ-Шумен, но и след разговор с жалбоподателката Й., това било отказано, за който отказ във формуляра се разписал съпруга на К., макар и не на установеното за това място.