Определение № 882 от 17.10.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 652/2024
- Вид
- Определение № 882
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 07.11.2024
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 882 гр. Враца, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500652 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 49154/13.09.2024г., уточнена със заявление вх. № 55818/11.10.2024г., на И. М. К. с ЕГН ********** и адрес: *** (длъжник), подадена по изп.д. № 2023***0401324 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ *** в регистъра на камарата на ЧСИ и район на действие ОС-Враца.
Жалбоподателят твърди, че подава жалбата във връзка с Разпореждане с изх. № 33924/26.08.2024 г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника, с която е поискал да бъде вдигнат наложения запор върху лек автомобил „Москвич 214101” с рег. № ВР***А, като е отказал да вдигне запора. Изтъква, че наложеният от съдебния изпълнител запор не позволява автомобилът да бъде снет от отчет от органите на КАТ, в резултат на което следва да плаща данък на общината. Поддържа, че за задължението му към НАП е научил от съдебното решение и че ако е бил информиран проблема нямало да стигне до съдебния изпълнител и нямало да бъде обременяван финансово с лихви и такси. Посочва, че е получил фактура от „Електрохолд Продажби“ ЕАД за дължими суми за консумирана електроенергия за минал период, че чрез внасянето на сума от 34 лева преди две години е изразил желание за издължаване, че преди 15 години е поискал прехвърляне на партидата си на името на съпругата му, която има регистриран медицински кабинет, но все още услугата не е извършена, че дружеството му дължи пари за два пъти таксувана една и съща консумация, но надвзетата сума не му е възстановена, че на два пъти му е отказало да му възстанови захранването, както и че е осъден задочно, изпълнявайки желанието на едната страна.
Твърди също, че НАП и „Електрохолд Продажби“ ЕАД никога не са му изпращали напомняне за доброволно издължаване повече от 10 години.
1
Заявява, че обжалва наложеният запор и дължимостта на вземанията по изпълнителния лист.
Препис от жалбата е връчен от съдебния изпълнител на взискателя „Електрохолд Продажби“ ЕАД, като в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е подадено възражения по същата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложила мотиви по обжалваните действия, в които поддържа неоснователност на жалбата. Твърди, че запорът върху моторното превозно средство на длъжника е наложен за обепечение на установеното вземане на взискателя по делото „Електрохолд Продажби“ ЕАД, за което длъжникът е надлежно уведомен и липсва някое от основанията по чл. 433 от ГПК. Счита действията си за законосъобразни, поради което моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна и да потвърди действията й по изпълнителното дело, като законосъобразни.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От изпратеното копие на изпълнително дело № 2023***0401324 по описа ЧС И И. Ц. с per. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Враца, се установява, че същото е образувано на 10.07.2023г. по молба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез пълномощник юрк. А. В., въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Враца на 31.03.2021г. по ЧГД № 3574/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, по силата на който длъжникът И. М. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. Враца, ул. „***“ *** е осъден да заплати присъдените в изпълнителния лист суми, заедно с присъдената законна лихва върху главницата, както и направените разноски.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. След извършена справка в ТД на НАП е установена собственост на длъжника върху моторно превозно средство „Москвич-214101” с per. № ВР***А. На 17.07.2023 г. е изпратено уведомление за наложен запор с изх. № 22828/17.07.2023 г. до ОДП Враца - Пътна полиция, сектор КАТ, за което длъжникът е уведомен със Съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. № 22830/17.07.2023 г. Същото не е получено от длъжника, залепено е уведомление на входната врата на адреса на И. М. К. на 17.08.2023 г. и е върнато в цялост в кантората. На 20.07.2023 г. в кантората е постъпило уведомление от Сектор КАТ, че на превозно средство с per. № ВР***А със собственик И. М. К. е наложен запор.
На 25.07.2024 г. е изпратено ново Съобщение за образувано 2 изпълнително дело с изх. № 29714/25.07.2024 г., което е получено лично от длъжника на 26.07.2024 г.
На 13.08.2024 г. в кантората на ЧСИ е постъпило искане от длъжника И.
М. К. с вх. № 43255/13.08.2024 г., с което същият е поискал вдигане на запора на въпросното моторно превозно средство. На 23.08.2024 г. искането е изпратено по електронна поща до взискателя „Електрохолд Продажби“ ЕАД за изразяване на становище. С вх. № 45427/23.08.2024 г. е постъпило становище от взискателя, в което е посочил, че запорът следва да бъде вдигнат след цялостно погасяване на задължението по изпълнителното дело.
С Разпореждане с изх. № 33924/26.08.2024 г. на частен съдебен изпълнител И. Ц. е отказано вдигане на запора, наложен върху лек автомобил „Москвич 214101” с per. № ВР***А, поради липса на основание.
Разпореждането е изпратено на длъжника на 26.08.2024 г., като същото е получено лично от него на 28.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - длъжника по изпълнението, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Същата обаче е процесуално недопустима.
В практиката си (отразена например в определение № 541 от 14.11.2017 г. по ч. гр. д. № 2927/2017 г., Г. К., ІV Г. О., определение № 158 от 27.02.2012 г., IV ГО, по ч. гр. д. № 631/2011 г.) ВКС изтъква, че длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в отсъствие на изпълняемото право поради погасяването му, с отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, който се предявява срещу взискателя, а срещу процесуалната незаконосъобразност отнасяща се до действията на съдебния изпълнител - или по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК чрез обжалване на изчерпателно посочените от законодателя действия на съдебния изпълнителя, пред съответния окръжен съд, или по реда на чл. 441 ГПК чрез предявяване на осъдителен иск срещу съдебния изпълнител за обезщетяване на вредите настъпили от противоправните му действия и бездействия.
В настоящият случай жалбоподателят заявява, че обжалва както дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, така и наложеният запор.
На първо място (предвид казаното по-горе) изложените в жалбата доводи касаещи материално- и процесуалноправни отношения, развили се извън рамките на изпълнителното производство, не следва да бъдат 3 разглеждани в настоящето производство. Същите могат да бъдат предмет на обсъждане при разглеждане на предявен иск в исково производство.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител от длъжника са постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на продаваната вещ, определянето на трето лице за пазач, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение /като хипотезите за спиране, прекратяване и приключване са изрично посочени в чл. 432 и чл. 433 от ГПК/, и разноските по изпълнението. Длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена (чл. 435, ал. 3 от ГПК).
Законодателят предвижда стриктно ограничаване в предмета на обжалване, основанията за това и в кръга лица, имащи право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. В този смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - че с приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени от закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В настоящия случай извършените от частния съдебен изпълнител И. Ц. по изпълнителното дело действия, в това число и по отношение на наложения запор върху лек автомобил „Москвич 214101” с per. № ВР***А, собственост на жалбоподателя, не подлежат на обжалване от длъжника. Те не са сред изчерпателно посочените подлежащи на обжалване действия.
Изложеното налага извода, че подадената въззивна жалба е насочена с р е щ у действия на принудително изпълнение, които не подлежат на обжалване, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
4
По изложените по-горе съображения Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№
49154/13.09.2024г., уточнена със заявление вх. № 55818/11.10.2024г., подадена от И. М. К. с ЕГН ********** и адрес: *** (длъжник), по изп.д. № 2023***0401324 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ *** в регистъра на камарата на ЧСИ и район на действие ОС-Враца, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 652 по описа за 2024 година на Врачански окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок о т връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5