Определение № 1486 от 27.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1486 гр. **, 27.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – **, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110202801 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от „*** представлявано от управителя А.А.М. чрез адвокат А. И. А. чрез началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР ** с която се иска отмяна на електронен ** ***

Съдът, след като се запозна с материалите по делото намира, че следва да прекрати производството по следните съображения:

С Определение №1221/02.07.2026г. на настоящият състав е прекратено съдебното производството по АНД № 2801/ 2026г. по описа на ВРС, 13 с-в, образувано въз основа на предявена жалба от „*** срещу ** **, ** - ** с който е санкционирано лицето С. Е. С..

След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик е установил, че с Разпореждане № 5371 от 17.07.2026г. е указано на молителят, че съгласно разпоредбата на чл. 235а от АПК, се дължи внасянето на държавна такса на основание чл. 227 ал.1 от АПК. Поради това жалбоподателят е би задължен да представи доказателства за внесена по сметка на АС - ** дължимата държавна такса за разглеждане на делото. Съда е определил срок за внасянето и от 7-дни от получаване на съобщението. Съда е указал на молителят, че при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната.

Указанията на съда не са изпълнени, въпреки посочването, че производството по делото ще бъде прекратено при неизпълнение указанията дадени с разпореждането. Дадения от съда 7-дневен срок към настоящият момент е изтекъл.

1

Доколкото не е внесена дължимата такса за разглеждане на спора, то е ненужно изискването за изпълнението на другите указания на съда .

Било е депозирано и искане за освобождаване от внасянето на държавна такса, но същото с разпореждане №1440/12.08.2026г. е оставено без уважение и отново е даден срок за внасяне на изискуемата от закона държавна такса.

Определен е нов срок. Към настоящият момент и този срок е изтекъл и посочената държавна такса не е внесена.

В съобщението за отстраняване на нередовността на частната жалба е указано, че при неизпълнение в срок на указанието за отстраняване на нередовността на частната касационна жалба, тя ще бъде върната съгласно чл.213а, ал.1 изр.2 от АПК.

Междувременно е депозирано и искане от „*** да се извърши добавка в диспозитива на съдебното определение с което се прекратява производството по делото и се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като в издадения ел.фиш е споменато името на посоченото търговско дружество.

Доколкото искането на „*** въз основа на която е било образувано настоящото дело е процесуално недопустимо, тъй като не се обжалва издаден Ел.фиш издаден срещу посоченото дружество, а такъв издаден срещу физическото лице Е., настоящият съд приема искането за присъждане на разноски като неоснователно.

С оглед на изхода на спора съдът следва да се произнесе по искането като прецени дали основанието, на което е прекратено производството дава възможност на страните да искат присъждане на разноски, направени по делото. В конкретният случай производството по делото се прекратява тъй като оспорващият няма правен интерес от оспорването и жалбата е недопустима. С оглед основанието, на което се прекратява производството съдът намира, че жалбоподателя не се дължат разноски и такива не следва да му се присъдят. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК ограничават дължимостта на разноски, направени от жалбоподателя само в хипотезата, при която съдът е отхвърлил оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, както и когато съдът отмени админинистративния акт или същият бъде оттеглен от административният орган, какъвто настоящият случай не е. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1, 2 и 3 от АПК съдържа уредба на случаите, в които при прекратяване на делото страна в производството има право на разноски, не се прилага препращащата норма 2 на чл. 144 от АПК, даваща възможност за прилагане на чл. 78 от ГПК.

С оглед изхода от спора и по аргумент от чл. 143, ал. 1-2 АПК, доколкото съдът не е отменил обжалвания административен акт, респ. не е отменил отказа да бъде издаден такъв, нито е налице оттегляне на административния акт – предпоставка за прекратяване на делото, в полза на жалбоподателя не се присъждат разноски, поради което и искането за допълване и изменение на решението по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Съгласно текста на чл. 144 ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В настоящият случай акта на съда не е благоприятен за нито една от страните по делото. ** ** не е дала повод за образуване на делото и поведението на АНО не е повод за завеждане на делото. При липса на виновно поведение и неоснователност на жалбата, не се дължат съдебно деловодни разноски.

Така мотивиран, на основание чл. 144 ал.4 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, съда,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ЧАСТНА ЖАЛБА подадена от „*** срещу Определение №1221/02.07.2026г. с което е прекратено съдебното производството по АНД № 2801/ 2026г. по описа на РС - ** .

Определението в тази му част подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчване на съобщението пред Административен съд-**.

ОТХВЪРЛЯ искане на „*** депозирано чрез адв. А. за допълване Определение № 1221/2026г. от 02.07.2026г., постановено по АНД №2801/2026г. по описа на РС - **, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд **.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – **: _______________________ 3