Решение № 4603 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4603 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330107667 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. М. М. срещу “Кредисимо” ЕАД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 100 лв., платена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № ............ от 30.06.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 02.05.2024г./ до окончателното й заплащане.

Ищецът поддържа, че между него и “Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ............ от 30.06.2016г., по силата на който му е предадена сума в размер от 1000 лв. В чл. 4, ал. 1 от посочения договор за кредит, било предвидено заемателят в срок от 48 часа от сключването на договора да предостави обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция. Поръчителят следвало да бъде одобрено от “Кредисимо” ЕАД юридическо лице, като в противен случай договорът за кредит нямало да породи действие. Предвид това, ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2016г. с „Ай Тръст“ ЕООД.

Съобразно чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от посочения договор за поръчителство, ищецът се задължава да заплати на поръчителя възнаграждение. В приложение № 1 към договора за поръчителство е посочено, че дължимото от ищеца на ответника възнаграждение е в размер от 73, 69 лв. месечно за срока на договора, който е 13 месеца. Ищецът посочва, че вноската по договора за поръчителство се прибавяла всеки месец към вноската по договора за кредит. Изтъква се, че дължимото по договора за поръчителство възнаграждение не е включено в ГПР по договора за кредит, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя- при непредоставяне на обезпечение, кредиторът не би отпуснал договорения финансов ресурс. Поддържа, че тази липса води до недействителност на договора за потребителски кредит от 30.06.2016г. на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съобразно изложеното, след като договорът за кредит е недействителен, то се дължи връщане на потребителя на всички суми над 1 размера на заплатената главница (арг. чл. 23 ЗПК). Предвид изложеното, моли се така предявеният осъдителен иск да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кредисимо” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че съобразно договора за кредит, заемателят може да избира измежду няколко вида обезпечение и не е задължен да сключи договор за поръчителство с “Ай Тръст” ЕООД.

Ищецът сам е избрал да сключи договора за поръчителство и предвид това, необосновани са изложените в исковата молба твърдения, че поръчителството е условие за предоставяне на кредитното финансиране. Възразява се и че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, тъй като представлява вземане на съвсем различно договорно основание, което не се дължи в полза на заемодателя “Кредисимо” ЕАД, а е в полза на “Ай Тръст” ЕООД. Възразява се, че вземането на ищеца е погасено по давност. Моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Кредисимо“ ЕАД (към датата на сключване на договора с правноорганизационна форма „АД“) като заемодател и Т. М. М. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ............ от 30.06.2016г. /л.10- 12/, като в приложение № 1 към същия е отразено, че на ответника е предоставена сума в размер от 1000 лв.

Отразеният в приложението към договора за кредит лихвен процент е 41, 24 %, годишният процент на разходите е 50, 00 %, а задължението следва да се погаси на 13 месечни вноски до 31.07.2017г. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника М. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

В изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2016г. (л. 5- 9 от делото). По силата на цитираното правоотношение, „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно с ищеца за заплащане на задълженията по Договор за потребителски кредит № ............ от 30.06.2016г.

Съобразно чл. II. 1 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, ищецът М. дължи на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер от 73, 69 лв. за всеки месец от периода на действие на договора за кредит.

С отговора на исковата молба, ответникът изрично признава, че всички задължения по процесния договор за кредит са погасени от ищеца, като към дата 14.12.2016г. общият размер на заплатеното възлиза на 1100 лв. (л. 36 гръб от делото).

Предвид това, в открито съдебно заседание от 28.10.2024г., след съответно становище и от ищеца, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сума в общ размер от 1100 лв. (л. 70 гръб).

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и Т. М. М. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв.

2

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2016г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца- потребител.

В тази връзка, валидността на договора за кредит следва да бъде разгледана и в контекста на сключения договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2016г, особено предвид обстоятелството, че кредиторът- ответник „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и предвид това двете лица са свързани.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от договора.

Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция за вземанията на кредитора по договора в срок до 10 дни от подаването на заявлението за отпускане на кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество - поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси бързо кредитно финансиране в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в кратък период от време да осигури банкова гаранция обезпечаваща всички вземания на кредитора по договора за паричен заем (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане за услугата и определено обезпечение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Впрочем, от прочита на чл. 4 от договора за кредит се изяснява, че в случай, че потребителят желае да получи кредитно финансиране в срок до 24 часа, то е задължително да осигури обезпечение от одобрено от заемодателя дружество.

3

Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителството е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от другаусловията за предоставяне на другото обезпечение (банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за гаранция към ГПР (обстоятелство, което е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото), като стремежът му е по този начин да заобиколи установения максимален размер на ГПР съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.