Решение № 314 от 22.06.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 16/2022
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 22.06.2022
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 91, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000016 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260113 от 15.07.2021 г., поправено с решение № 260123 от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 216 по описа за 2019 г.
Пазарджишкият окръжен съд е:
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН **********, конституирани като ищци, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на процеса ищца Н.А. К.а, ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лева за всеки от тях поотделно и представляващи претърпени от наследодателката им Н.А. К.а болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП, станало на 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. П., ведно със законната лихва за забава, дължима от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
- отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от по 32 000 лв. до предявения от по 40 000 лв. като неоснователен.
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН **********, поотделно разноски в размер от по 2000 лева, изчислени по компенсация съобразно уважения размер на исковете и представляващи адвокатско възнаграждение.
1
- осъдил Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ..., да заплати държавна такса в размер на 2 560 лева, изчислена съобразно уважената част от исковете и разноски в размер на 160 лева – платено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
- осъдил Н. Б. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, ЕИК ... общо сумата 984 лева, представляваща сторени от ответника разноски, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от исковете и представляващи платен адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Решението е обжалвано от двете страни по спора.
Ищците по делото Н. Б. К. и Б. Н. К. обжалват постановеното решение с насрещна въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за претърпените вследствие процесното ПТП неимуществени вреди за разликата над присъдените по 32 000 лева за всеки от тях до претендирания размер от по 40 000 лева, както и по отношение на лихвата за забава върху тази сума. В жалбата се поддържа доводи, че решението е неправилно в тази част, поради несъобразяване на решението с фактите по делото относно преценката за справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди, както и относно преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Искането и да се отмени решението в обжалваната от тях част и се постанови друго, с което предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се уважи за сумата от по 40 000 лева за всеки от тях, както и да им се заплатят направените деловодни разноски.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД обжалва решението в осъдителната му част, с която на Н. Б. К. и на Б. Н. К. е присъденото обезщетение за претърпените от наследодателката им Н.А. К.а неимуществени вреди, в размер на 32 000 лева за всеки от тях поотделно, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната от ответника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречия с материалния и с процесуалния закон и е необосновано. В подкрепа на жалбата си ответникът изразява становище, че присъденото обезщетение за претърпените от пострадалата при ПТП Н. К.а неимуществени вреди е определено в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика в тази насока, както и че не е определен правилно размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, който, според ответника, следвало да бъде много повисока от определената. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло, евентуално – да се намали размера на застрахователното обезщетение. Ответникът иска да му 2 се присъдят направените деловодни разноски.
Всяка от страните е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба на другата страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по предявени първоначално от Н.А. К.а против Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“ АД, осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение от 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат от ПТП, възникнало на 26.07.2019 г., причинено от виновното противоправно поведение на трето за спора лице – Д.Н.Х., при управление на лек автомобил марка „Д. “, модел „Л.“, с регистрационен № ..., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2009 г. - датата от покана до застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като в хода на процеса - на 14.11.2019 г., ищцата Н. К.а е починала, на нейно място като страна са конституирани наследниците й по закон – съпруга й Н. Б. К., и сина й Б. Н. К., които с допълнителна молба са уточнили, че претендират застрахователно обезщетение, съобразно с наследствените им дялове, от по 40 000 лв. т.е. по 1/2 от общо претендираните 80 000 лв.
Искът се основава на следните, безспорно установени по делото факти:
На 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с. К., обл. П., при управление на МПС – лек автомобил „Д. Л.“с ДК № ..., оборудван като линейка, с която се транспортирали болни лица за извършване на хемодиализа, водачът Д.Н.Х., в нарушение на правилата за движение навлязъл с управлявания от него автомобил в насрещната лента, където се ударил в насрещно движещия се лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ..., управляван от С.Ш.. В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, возещата се на задната седалка вдясно в лекия автомобил Н.А. К.а е получила различни телесни увреждания.
Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „Д. Л.“с ДК № ... Д.Н.Х..
По делото е безспорно, че с присъда № 22/17.02.2020 г., постановена по НОХД № 2156 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, Д.Н.Х. е признат за виновен в това, че на 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. П., при управление на МПС – лек автомобил „Д. Л.“с ДК № ..., като нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил на Н.А. К.а средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на снагата, за което му е наложено съответното наказание.
Решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието по отношение на това извършено 3 ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл. 300 ГПК.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Д.
Л.“ с регистрационен № ... към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по застрахователна полица с № .... с начална дата на покритие 30.07.2018 г. и със срок на валидност до 29.07.2019 г.
Установено е, че вследствие от удара, Н. К.а е получила следните травматични увреждания: контузия на главата с разкъсно-контузна рана на челото, счупване на носните кости, контузия на гръдния кош и корема със счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, без дислокация на фрагменти и проникване в гръбначномозъчния канал, контузия на дясната лакетна става (хематом и охлузвания) и рани на двете подбедрици.
Получените вследствие от процесното ПТП увреждания наложили хоспитализация, репозиция на счупените носни кости и болнично лечение на пострадалата К.а, през периода от 26.07.2019 г. до 30.07.2019 г. Лечението е било последвано от възстановяване в домашен режим. Според събраните доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза, възстановяването от отделните травми би било с различна продължителност, като счупването на 12-гръден прешлен изисквало режим на твърдо легло за период от 3-4 месеца, а в цялост оздравителния процес би продължил в рамките на около 8-9 месеца. К.а обаче е починала на 14.11.2019 г. – три месеца и половина след произшествието, без оздравителният процес да е приключил.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и интензитет болки и страдания. Движенията на снагата са били болезнени и затруднени, като болката се е засилвала при обръщане в леглото, сядане и движение на долните крайници.
Според показанията на свидетеля Е. К.а, след изписването й, пострадалата се обездвижила напълно, изпитвала постоянни болки в гърба от травмата, заради преживения стрес отказвала да се храни сама, поради което се налагало близките й да я хранят. За да продължи хемодиализата заради хроничното бъбречно заболяване, от което страдала, след инцидента К.а е поставяна и прикрепвана в количка, с помощта на която се придвижвала през двора до линейката, в която била качвана с помощта на двама човека. Заради болките, обездвижването, трудностите с транспортирането и страха от друг подобен инцидент, пострадалата се отказала от хемодиализа и дванадесет дни по-късно - починала.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по 4 основание.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Определяйки размера на обезщетението, Пазарджишкият окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на заключението на медицинска експертиза и автотехническа експертиза, както и на свидетелските показания.
Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно определения размер на обезщетението за неимуществените вреди, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата и неговата степен.
Оплакванията на застрахователя се основават на твърдението, че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил вида, интензитета, степента и продължителността на търпените от пострадалата болки и страдания, както и на твърдението, че не бил отчетен правилно факта на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
От друга страна ищците оспорват наличието на съпричиняване, излагайки доводи, че установеното заболяване на ищцата и наличието на прикрепен към тялото й постоянен катетър за извършване на хемодиализа не позволявало поставянето на предпазен колан в автомобила, тъй като това би застрашило здравето и дори живота й.
При преценката на основателността на изложените от страните доводи и възражения относно дължимия размер на обезщетението, Пловдивският апелативен отбелязва следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.