Решение № 931 от 15.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Бургас, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120107339 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Т. Г.

Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, чрез пълномощника адв. Р. П. – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****, срещу Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 6000 лв., от които:

3000 лв. – обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, наказателното производство, по което е прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2020г. до окончателното издължаване; сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие на неправомерно взета МНО „Задържане под стража“ от БРП за периода 30.07.2020г. до 31.07.2020г., изтърпяна в затвора в Бургас и взета по предложение на Прокуратурата МНО „Домашен арест“, който е отменен, за периода 31.07.2020г. – 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че на ищеца са нанесени вреди от Прокуратурата по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.

1

Твърди се, че с постановление на наблюдаващия прокурор от 30.07.2020г., по ДП №443/2020г., по описа на 5-то РУ на МВР, ищецът е задържан за периода 30-31.07.2020г., което задържане изтърпял в следствения арест към затвора в град Бургас. Сочи се още, че с искане от 31.07.2020г., по горепосоченото ДП, спрямо ищеца е поискано да бъде взета МНО „Задържане под стража“, като БРС не е уважил така направеното искане, а с определение от 31.07.2020г. е взел МНО „Домашен арест“ за периода 31.07.2020г. – 25.09.2020г., т.е. за период от 57 дни. Твърди се, че вследствие на това неправомерно задържане ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с него и се изразяват в нарушаване правото му на лична свобода и неприкосновеност. Твърди се, че неправомерното задържане, освен до ограничаване на свободата на лицето, е довело и до загуба на работата на ищеца.

На следващо място се сочи, че ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, след което наказателното производство срещу него е прекратено, като вследствие на това са му нанесени вреди.

Твърди се, че незаконосъобразните действия на Прокуратурата са продължили дори след като от съда е отменена взетата МНО „Домашен арест“, като се сочи, че на 05.10.2020г., с Постановление №7986/2020г., на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България.

Посочва се, че с привличането на ищеца като обвиняем, в продължение на повече от 5 месеца, са му причинени неимуществени вреди – морални и физически страдания, влошено здравословно състояние, накърнено е правото му на зачитане на личен и семеен живот, извършено е посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Вследствие на това ищецът е станал по-затворен, саможив и е спрял да общува с много от приятелите си.

Така предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан и се претендира отхвърлянето му, алтернативно – да се присъди обезщетение в по-нисък от претендирания размер. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. П., двамата поддържат исковата молба и претендират уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Д., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

В съдебно заседание, съдът е предоставил на страните десетдневен срок за депозиране на писмени бележки, като такива са постъпили от двете страни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

От представените писмени доказателства се установява, че на 30.07.2020г., ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. С постановление от 30.07.2020г., ищецът е задържан за срок до 48 часа в ОСИН сектор „Арести“ гр. Бургас.

На 31.07.2020г., е внесено в БРС искане за взимане на МНО „Задържане под стража“ спрямо ищеца в настоящото производство и още няколко лица.

На 31.07.2020г. БРС е взел МНО „домашен арест“ спрямо Т. Д..

На 25.09.2020г., БРС е изменил взетата спрямо ищецът МНО от „домашен арест“ в „подписка“.

На 05.10.2020г., с постановление на прокурор е наложена на Т. Д.

„забрана да напуска пределите на Република България“ до приключване на наказателното производство, освен с разрешение на прокурора.

На 18.12.2020г. е прекратено наказателното производство срещу ищеца Д.. Със същото постановление от 18.12.2020г. са отменени взетите спрямо ищеца мерки – „подписка“ и „забрана да напуска пределите на Република България“. Това постановление е връчено на ищеца на 18.12.2020г., чрез процесуалния му представител.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.И. Д. и Д.М. С.. От показанията на свидетелката Д., които следва да се преценят по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната й заинтересованост, произтичаща от факта, че същата е майка на ищеца, се установява влошеното емоционално състояние на сина й, вследствие на наложената му мярка домашен арест.

Свидетелката сочи, че по същото време синът й се е разделил с приятелката си, получил стрес. Свидетелката твърди, че синът й е бил в депресия, приятелката му го оставила, взимал успокоителни и бил изнервен. Тя нямала възможност да си позволи нито психолог, нито психиатър, тъй като по това време не работела. Д. сочи, че са арестували сина й, докато бил на работа в някакво село - помагал в строителството и правел ремонт, но не успял да завърши обекта. Твърди, че хората имали претенции за неизпълнение на работата и си искали парите. Твърди, че освен домашния арест, синът й имал и забрана за излизане извън граница, което продължило до м. декември 2020г.

Свидетелката сочи, че двамата със сина й живеят заедно, жилището им се намира на деветия етаж, като от терасата на жилището се вижда всичко. Д. твърди, че полицаите са сложили в джоба на сина й пликче с наркотично вещество, като това се случило в дома им, пред очите й. Тя се обадила на тел.

112.

Свидетелката сочи, че е имало и други случаи на проверки от полицията, синът й е бил задържан за 24 часа преди много години. Заявява още, че синът й не пътува често в чужбина, не е пребивавал трайно в чужбина. На следващо място посочва, че вследствие на гореописаните събития тя и синът й са започнали да взимат успокоителни. Сочи, че за втора поредна година Д. работи на постоянна работа.

3

От показанията на свидетеля С. се установява, че с ищеца са близки приятели, живеят блок до блок. Свидетелят сочи, че през Лятото на 2020г., от м. юли до края на м. септември, ищецът е бил под домашен арест, имал гривна на крака и не можел да излиза навън. Свидетелят твърди, че му е носил храна и е ходил да го види, като Д. не бил весел, бил доста отслабнал, депресиран и притеснен, че не може да излиза да се вижда с приятели, нямал живец. Свидетелят сочи, че доколкото е разбрал ищецът е бил неправомерно задържан за нещо, което не е извършил. Твърди, че не е такъв човек, както и че е стоял „с тази гривна като куче“. Твърди, че малко след този случай, се е разделил с приятелката си, с която били заедно от много години. След отмяната на мярката не му е била налагана друга и след това е започнал работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е осъществен единствено фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ. Срещу ищеца е налице повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното производство по което е прекратено. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение за съответното престъпление, води до накърняване на достойнството му. Прекратяването на наказателното производство е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на обезщетение за претърпените от него вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая по делото се установи, че ищецът е изтърпявал МНО „домашен арест“ в периода 31.07.2020г. – 25.09.2020г., която впоследствие, с определение на БРС от 25.09.2020г. е била заменена с МНО „подписка“.

4

Установи се, че с постановление от 30.07.2020г., ищецът е бил задържан за срок до 48 часа с ОСИН сектор „Арести“ гр. Бургас.

Задържането под стража и домашният арест водят до съществено ограничение на правата на лицето, спрямо което са наложени мерките. То е свързано с психични изживявания, които могат да имат последици. Всяко незаконно посегателство срещу свободата на човека е отрицателно обществено явление. Затова държавата е особено заинтересована нейните органи да пристъпват към тези мерки само в изрично предвидените от закона случаи. Държавата следва да отговаря пред лицето, към когото те са били неправилно предприета. Чл.2, ал.1, т.1, предл.1 от ЗОДОВ предвижда тази отговорност, когато на едно лице са били наложени МНО „задържане под стража“ и „домашен арест“, ако впоследствие същите са били отменени поради липса на законно основание. В случаите, когато горепосочените МНО се отменя като незаконни, само тогава е изпълнен съставът на чл.2, ал.1, т.1, предл.1 от ЗОДОВ и в тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.

Във всички останали случаи обезщетението за неимуществените вреди от незаконно водене на наказателното производство обхваща и вредите от взетите МНО „задържане под стража“ и „домашен арест“, с оглед разясненията в т.13 от ТР №3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Поради изложеното и доколкото в разглеждания случай не са ангажирани доказателства за отмяна на взетата МНО „домашен арест“ като незаконна, а същата е изменена от съда, който я е постановил в по-лека, то съдът намира за неоснователен предявеният иск по чл.2, ал.1, т.1 предл.1 от ЗОДОВ.

В този случай към обезщетението на вредите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, претърпени вследствие на незаконно водено наказателно производство, следва да се включи и обезщетението за претърпените вреди от взетите МНО.

В разглеждания случай се доказа и че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, като впоследствие образуваното против него наказателно производство е било прекратено с постановление на прокурор при БРП, тъй като не е било доказано, че престъпното деяние е било извършено от ищеца. С оглед на това съдът намира, че на ищеца е било повдигнато незаконно обвинение, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на вредите от предприетите от прокуратурата незаконосъобразни действия.