Решение № 236 от 27.04.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Русе , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стефанов при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Николай С. Стефанов Гражданско дело № 20204520104028 по описа за 2020 година

Ищецът И. Н. Н. от гр.Русе е предявил срещу ответника ЗАД“Алианц България“ с ЕИК:040638060, със седалище и адрес на управление гр.София иск за следните суми:

- за сумата от 900,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег. № * за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на виновно причинено от С.Т.Н.

ЕГН:* пътно-транспортно произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно със лихвите за забава, дължими от застрахования в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2020г. - датата на получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника по гр.дело № 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе и до тяхното окончателно изплащане;

- за сумата от 40,00 лева, представляваща застрахователно 1 обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ * за претърпените от него имуществени вреди - заплатена такса за съдебномедицинско освидетелства, в резултат на виновно причинено от С.Т.Н. с ЕГН:* пътно-транспортно произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно с лихвата за забава, дължима от застрахования в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2020г. - датата на получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника по гр.дело № 6 606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе и до тяхното окончателно изплащане;

- за сумата от 400,00 лева, представляваща разноски, присъдени в полза на И. Н. Н. по гр.дело № 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе водено срещу застрахования С.Т.Н. с ЕГН:* за установяване на гражданската й отговорност и след като ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" е било привлечено в процеса.

Ищецът обосновава исковете си с това, че на 09.08.2019г., около 19:25 часа управлявайки лек автомобил „БМВ 320" с рег.№ Р 4417 КВ от гр.Русе към кв.ДЗС станал участник в ПТП. Твърди, че автомобилът му се движел по главен път 1-2 Русе - Варна, когато на кръстовището, образувано с второкласен път II-23 Червена вода - Средна кула (кръстовището пред магазин ,Джъмбо") С.Т.Н., като водач на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.

№ Р 1058 АН, нарушила правилата за предимство, не спазила пътен знак Б-2, не пропуснала движещия се по път с предимство лек автомобил на ищеца и виновно причинила ПТП, при което пострадали той и пътуващите в автомобила двама пътници. Произшествието било посетено на място от служители на „Пътна полиция", които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали № 554/09.08.2019г. и АУАН № 378039/09.08.2019г. на Н. за виновно причиненото от нея произшествие.

Твърди, че предявил срещу С.Т.Н. обективно съединени искове за обезщетение за претърпени имуществени, неимуществени вреди и мораторна лихва, в Районен съд гр.Русе. Поддържа, че било образувано гр.дело № 2

6606/19г. срещу С.Т.Н., което приключило с влязло в сила решение, с което последната била осъдена да заплати на И. Н. Н. сумата 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на виновно причиненото от Н. ПТП на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 09.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 40 ,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - такса за извършване на съдебномедицинско освидетелстване, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400,00 лева разноски по делото.

Твърди, че до настоящия момент, деликвентът не му е заплатил цитираните по-горе суми, за които е бил осъден с влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело. Счита, че съгласно нормата на чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Съгласно нормата на чл.493, ал.1, т.2, 4 и 5 о т КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица в това число и други участници в движението по пътищата, вреди причинени на чуждо имущество, вследствие на използването на моторно превозно средство по време на движение, съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 о т КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът ЗАД“Алианц България“ с ЕИК:040638060, чрез пълномощника си адв.А. е депозирал отговор с който развива съображения за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите 3 на страните, намира за установено следното:

От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че законната лихва върху сумата от 900,00 лева изчислена за период от 09.01.2020г. до 25.09.2020г. – 261 дни е размер на 65,26 лева, а законната лихва върху сумата от 40,00 лева изчислена за период от 09.01.2020г. до 25.09.2020г. – 261 дни е размер на 2,90 лева.

По делото няма спор, че при управлението на лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ Р 1058 АН, С.Т.Н. виновно причинила пътнотранспортното произшествие в гр.Русе на 09.08.2019г. . Към момента на настъпване на ПТП, имало валидно сключен в гр.Русе и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ".

По делото не се спори, а и видно от събраните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на РРС, в производството по което ответникът бил привлечен в качеството на трето лице помагач на страната на ответника и в този смисъл на основание чл.223, ал. 1 о т ГПК същото има установително действие в отношенията между страните по настоящото дело, деликвентът С. Т. Н. е осъдена да заплати на пострадалия сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до нейното окончателно плащане, 40 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2019г. до окончателното плащане, сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Не се спори, че след завеждане на делото, на 25.09.2020г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сумата от 1044,40 лева, която ответното дружество е заплатило, посочвайки следното основание за плащане: „щета № 1000/20/217/500107 дело № 6606/2019 РС-Русе".

По делото е необходимо да се даде отговор следвало ли е да бъде провеждана „рекламационна" процедура за определяне на застрахователно обезщетение, след като застрахователното дружество надлежно е било 4 привлечено и е участвало в производство срещу деликвента, в което съдът с влязло в сила решение вече е определил справедливия размер на дължимото обезщетение, респ. следва ли да се съблюдават сроковете, предвидени в КЗ за произнасяне от страна на застрахователя в рамките на рекламационната процедура; дължи ли ответният застраховател на и щ ц а разноските в производството по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на РРС; какво е погасено с извършеното от ответника плащане на сумата 1044,40 лева; какво е значението на извършеното от ответника плащане в хода на процеса.

Съдът приема за неоснователно възражението на дружеството ответник, че ищецът е следвало да го кани след приключване на производството по гр.д.

№ 6606/2019г. с нарочна покана, респ. да изчака изтичането на предвидените в КЗ срокове, уреждащи рекламационната процедура. Категорично това е в противоречие на материалния закон, тъй като предвиденото в действащия Кодекс за застраховане задължение за пострадалото лице да отправи писмена претенция пред застрахователя е с цел извънсъдебното уреждане на отношенията помежду им, свързани с установяване на вредите, причинени от МПС, застраховано по задължителна застраховка Гражданска отговорност" и определяне от застрахователното дружество на застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалото лице вреди. В този смисъл съдът споделя доводите на ищеца, че неправилно се твърди, че и в настоящия случай е следвало да бъде проведено подобно извънсъдебно, т.нар. „рекламационно" производство, независимо, че застрахователят е участвал в проведеното съдебно производство срещу деликвента, което е приключило с влязло в сила решение.

Това е така, тъй като дължимото на увредения обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в този случай вече е определено от съда и застрахователят, който е обвързан от решението следва да се съобрази с неговия размер. Провеждането на „рекламационна" процедура би било излишно, а тя - лишена от предмет, тъй като размерът вече е определен от съда и застрахователят няма правомощия да „преразглежда" основанието за дължимост и размера на обезщетението, а следва да изпълнява.

Нормите на чл.498, ал.З от КЗ и чл.496 от КЗ регламентират задължения 5 на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие и задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена пред него извънсъдебна претенция, но не и такива, които се отнасят за отношения между пострадал и застраховател, който е участвал в проведено срещу деликвента съдебно производство.

Предвидените от законодателя в чл.496 от КЗ и чл.108 о т КЗ по - дълги срокове са свързани именно с възможността застрахователят да разгледа представените му документи, да направи съответните проучвания и справки, и да има възможност да се произнесе като определи конкретен размер на дължимото застрахователно обезщетение. Обратно, в случаите, в които той е бил привлечен и е участвал в производството срещу деликвента, няма нужда от провеждането на извънсъдебно производство по определяне на обезщетението първо, защото всички релевантни за застрахователното правоотношение документи са му станали известни по време на воденото съдебно производство, в което е участвал и второ, защото обезщетението вече е определено от съда и той е длъжен да се съобрази с посочения в решението размер, който го обвързва.

Съдът приема, че в настоящия случай не се касае за рекламационна процедура, в хода на която ищецът да предоставя доказателства и д а очаква ответният застраховател да определи застрахователно обезщетение, което да изплати извънсъдебно, тъй като дължимото обезщетение вече е било определено от съда с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе. В това производство ответникът е участвал в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника и решението му е било връчено през м.март 2020г.. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че в случая не намира приложение нормата на чл.108 о т КЗ и предвидения в нея срок от 15 работни дни. Систематично следва да се отбележи, че ищецът не е бил длъжен да изпраща покана до ответника за изплащане на присъденото обезщетение, което му е било известно. Въпреки това, по делото са налични доказателства, че ищецът е отправил покана до ответното дружество да му заплати присъдените обезщетения с решението по гр.д.№ 6606/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе. Определеният в поканата тридневен срок, с оглед изминалия период от няколко месеца от влизане в сила на посоченото решение до получаване на 6 поканата е напълно достатъчен за организиране на плащането, което обаче не е последвало нито в този срок, нито до завеждане на делото.