Решение № 1961 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1961 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110173882 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 404330/11.12.2024 г . от А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността:

***********, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: * ********* срещу **********, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

********, представлявано от София Симеонова Колева, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл. 19, ал.5 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр., с който да се признае за установено между страните, че клауза за такса - допълнителна услуга по Договор за паричен заем 7000000033035М, във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна.

2. осъдителен иск с по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който **********, да бъде осъден да заплати на А. Г. А., сумата в размер па 91.32 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем 7000000033035М, във връзка с Договор за имуществено проучване и 1 кредитен рейтинг, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на . искова молба (11.12.2024 г.) до окончателното й изплащане;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.11.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7000000033035М.

Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, срокът за погасяване е 1 месец. В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.71%, а договорната лихва е в размер на 41.03 %.

Посочва, че към договора бил сключен Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като допълнителна услуга по договора за заем. По този втори договор се дължала вноска от 91.32 лева, която сума е платима с месечната вноска по заем. Така общата сума, която ищецът е следвало да върне е 505.00 лева. Сочи, че ищецът изцяло погасил заема си.

Излага правни твърдения, че клаузата за такса за проучване е нищожна, на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Посочва банкова сметка, на която може да се плати сумата: IBAN **** В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли възнаграждението да се присъжда без ДДС. Твърди, че по никакъв начин е дал повод, тъй като е следвало да се обърне към ответника, а не да води дело.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.

Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 3803/23.01.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни 2 факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 56-60 от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 7000000033035М/28.03.2023 г. при следните параметри: главница – 400 лева, срок за връщане на заема – 1 месец, с падежна дата 28.04.2023 г., ГЛП – 41.03 %, ГПР – 49.71 %. Общата дължима сума е в размер на 505.00 лева. Не е спорно, че тази сума е получена от ищеца с платежно на 28.03.2023 г.

Не е спорно, че ищецът се е задължил да заплати такса за проучване имущественото състояние на длъжника в размер на 91.32 лева.

Не е спорно, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, както и че ищецът има вземане към ответника в размера на осъдителния иск 91.32 лева.

Ответникът изцяло признава иска

Спорно остава дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Налице ли са предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.

За да се приложи чл.78, ал.2 ГПК следва да се налице следните две кумулативно дадени предпоставки: ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на иска.

Ответникът е признал изцяло иска.

Спорно остава дали ответникът е дал повод за завеждане на иска.

Видно от материалите по делото, се установи че договорът е сключен от ответника, т.е. с неговото господващо положение и договорът не е индивидуално сключен. При това положение достатъчно в него ответнъкт да е включил неравноправните клаузи. Включването на тези неравноправни клаузи, по които потребителят (ищец) по никакъв начин не е могъл да въздейства, е повод за завеждане на делото. Следователно ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото единественият начин за обявяване недействителността на договора е по съдебен ред. Липсват доказателства от ответника, че е се е опитал да уредят нещата доброволно.

С ОИМ, ответникът представя платежно нареждане за връщане на сумата от 91.32 лева. Платежното нареждане е от дата 22.01.2025 г., т.е. след 11.12.2024 г. (завеждане на ИМ).

С оглед извършеното плащане съдът приема, че осъдителният иск следва да се отхвърли, защото вземането е изпълнено. Освен това ищецът само го признава в молба с вх. № 35060/03.02.2025 г., защото иска да се отдели за безспорно. При това положение ответникът признава, че вземането е погасено чрез доброволно плащане, поради което осъдителният иск следва да се отхвърли изцяло. Освен това видно от платежното имената на получателя, неговото ЕГП напълно съвпадат с имената на ищеца. Ето защо съдът приема, че е доказано плащането в хода на процеса, което обуславя неоснователност на иска.

Плащането в срока за отговор на ИМ също е доказателство, че 3 ответникът е дал повод за завеждане делото. Същото е могло да стане преди предявяване на исковата молба, с оглед богатата съдебна практика за неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, медиите изяви на председателя на КЗП за исковете и наличието на такива недействителни клаузи. При това положение, ответникът е следвало сам да ревизира договорите си и да прецени по свое желание на кои лица да върне недлъжимо платените суми, а не да чака завеждане на дело. Бездействието на ответника сам да върне недължимото платените суми е повод за завеждане на иска, защото ищецът търси изпълнение на липсващо притезание.

При това положение, съдът приема, че ответникът е станал повод за завеждане на делото. Ето защо възражението по чл.78, ал.2 ГПК не е основателно и не следва да се приложи.

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски. Съгласно списък по чл.80 ГПК (л.83 от делото), ищецът претендира 100.00 лева заплатена държавна такса (л.17 от делото) и по 480.00 лева адвокатско възнаграждение без ДДС за всеки един от исковете по чл.38 ЗА.

Ищецът представя доказателства само за заплатена такса в размер на 50.00 лева, поради което толкова следва да се признае на ищеца, съгласно указанията в т.1 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо следва да се осъди **********, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ******** да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* сумата от 50.00 лева, представляващи разноски по гр. д. № 73882/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Ищецът претендира възнаграждение в размер на 480.00 лева за всеки иск по чл.38 ЗА. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът приема, че възражението е основателно. Делото не е сложно от фактическа и правна страна. Има много съдебна практиката по случая по неравноправните клаузи по потребителски договори. Освен това, след служебна справка в деловодните книги на съда, настоящият съдебен състав установи, че адв. Д. М. за периода от 01.21.2024 г. до 31.12.2024 г., т.е. когато е образувано настоящото, е подал 89 искови молби с идентично съдържание.

Това означа, че за 31 календарни дни адвокатът подава средно по 2.87 искови молби на ден или около 3 искови молби в работен ден. Това означава, че всеки ден има трима нови клиенти.

При сравнението на всички тези искови молби, съдът установи, че се различават само по името на ищеца и номера на договора. Нито една искова молба не е подадена с такса и пълномощно. Едва след указания по чл.129 ГПК ищецът подава такива молби. Молбите, които адвокатът пуска преди о.с.з. са с идентично съдържание и форма. По всички се претендира 100.00 лева държавна такса и по 480.00 лева за всеки иск, дори таксата да е в по-малък размер и искът да е един.

Има несъответствие между подаденото от адвоката и фактите по делото.

4

С оглед големия брой писма и молби, които пуска, съдът направи обосновано предположение, че неговите действия не са извършени от човек а вид изкуствен интелект или алгоритми, които генерират автоматично взети решения.

Инструментите на ChatGPT, DeepSeek създават такива искови молби по представени сканирани документи и писмо по задание, без да е необходимо човек да ги пише. Несъответствието между фактите по делото и подадените от адвоката писма е доказателство, че не се извършват от човек, а от изкуствен интелект, тъй като не се знаят новите факти по делото, а само общите принципи на процеса и таксите. Нещо повече, при 31 календарни дни, ищецът има 89 искови молби, което създава обосновано предположение, че това не е по силата на един човек, а на машинни алгоритми.

При това положение съдът приема, че възнаграждение в размер на 480.00 лева за всеки иск е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност. С оглед фактите по делото, съдът приема, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Следва да се отбележи, че възнаграждението от 100.00 лева е присъдено, тъй като ищецът е материално затруднено лице (по чл.38, а не роднина или колега) и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП и Наредбата за заплащането. При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентиран. При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-неблагоприятно положение на адвокати, които са вписани в регистъра на правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38 ЗА, а именно размер за договорно възнаграждение. Затова за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не договореностите. Ето защо съдът е приложил Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.