Решение № 80 от 22.05.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. М. при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно гражданско дело № 20243000500140 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното&

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от В. Р. Р., чрез процесуалния му представител адв. М.П., против решение №1516/21.12.2023г., постановено по гр.д.№344/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от В. Р. Р. против Т. М. М. иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е едноличен собственик на недвижим имот представляващ: апартамент №17, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, намиращ се в гр.Варна, ул.“*“№*, ет.*, със застроена площ от 69, 58 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *, *, *, * и *, ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2, 69 кв.м., при граници изба №19, №21 и коридор, както и припадащите му се 4, 0859 % ид.ч., равняващи се на 10, 42 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, същото с идентификатор ***, цялото с площ от 525 кв.м., на осн. чл.23, ал.1 от СК; 2/ В. Р. Р. е осъден да заплати на адвокат Д. С. С. сумата от 5 558лв., определено от съда възнаграждение за процесуално представителство, осъществено по гр.д.№344/23г. по описа на ВОС в полза на Т. М. М..В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира 1 се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемата Т. М. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 21.03.2023г. и в уточненията на исковата молба, извършени в първото по делото проведено пред първоинстанционния съд о.с.з. на 12.10.2023г., ищецът В. Р. Р. излага, че с ответницата Т. М. М. са бивши съпрузи с брак, сключен на *г. и прекратен чрез развод на *г.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№74/20.04.2011г., ищецът придобил собствеността върху недвижим имот апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, адм.адрес гр.Варна, ул.„*“№*, ет.*, ап.*, за сумата от 31 000 евро.Продажната цена, посочена в цитирания н.а., която е действителната такава, уговорена между страните по договора, е изплатена изцяло със средства, получени от ищеца от продажбата на негов личен недвижим имот, придобит чрез договор за дарение, сключен с родителите му, обективиран в н.а.№22/26.01.2007г., представляващ апартамент №24, находящ се в гр.Варна, ул.“* *“, бл.*, вх.*, ет.*.Този недвижим имот той продал с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№111/22.08.2008г., за сумата от 75 000 евро, изплатена му на две части - 13 000 евро в брой преди подписване на н.а. и 62 000 евро след подписването му, като втората сума е била предоставена по сключен от купувача като кредитополучател договор за банков кредит и е постъпила на 25.08.2008г. по открита на 22.08.20 08г. лична банкова сметка на ищеца в евро в „Е.“АД.Част от втората сума - 21 000 евро са изтеглени от сметката му и изразходвани за изготвяне на строителни книжа по повод строителство в придобит по-рано недвижим имот, находящ в с.К., община Варна, а останалата част в размер на 41 000 евро са преведени от ищеца по депозитна сметка на ответницата и впоследствие изразходвани за покупката на процесния недвижим имот, като 28 340 евро са заплатени по банковата сметка на продавачите, а остатъкът по специална банкова сметка на представителя им адв.Д.В..Предвид обстоятелството, че за придобиване на недвижимия имот са вложени изцяло негови лични средства, претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че е едноличен собственик на същия, като придобит чрез пълна трансформация на лични средства по време на брака.

Ответницата Т. М. М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че с полученото на 06.08.2008г. капаро по посочения от ищеца договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№111/22.08.2008г., е закупен на 13.08.2008г. недвижим имот, находящ се в с.К./1031/1952 кв.м.

2 ид.ч. от ПИ №042019/ за сумата от около 10 000 евро, явяваща се действителната му продажна цена, и семейството заживяло в каравана, разположена в него, за кратък период, след което се преместили в имот на родителите на ищеца, също находящ се в с.К., където живеели до закупуването на процесния недвижим имот.С друга част от получената при продажбата сума са извършени разходи за делба на съсобствения поземлен имот, ограда и изготвяне на строителни книжа, както и за ремонт на къщата на родителите на ищеца, където живеели до 2011г.С останалата част от продажната цена е извършено погасяване на заеми на ищеца към различни банкови институции и за хазартни игри.През 2006г. ищецът изтеглил заем в размер на 35 000лв. от „Е.“АД, впоследствие през 2011г. изтеглил 34 200лв., с които погасил 28 000лв., оставащи от предходния кредит от 2011г., както и със 7 000лв. други кредити.В периода 2008г.-2011г. не са разполагали със значителни средства, за покриване нуждите на семейството/с две малки деца към този период/ използвали трудови възнаграждения и получаван наем от личен на ответницата имот, придобит 2002г.От сумата от 75 000 за период от три години не останало нищо, защото била разходвана по посочения начин, вкл. за хазартните увлечения на ищеца.Процесният недвижим имот е закупен с лични на ответницата средства, получени от баща й и баба й при разпореждане с техни недвижими имоти, а именно баба й Ст. П. А. се разпоредила със собствения си имот, находящ се в гр.Варна, ул.“*.*“№*, ет.*, на 03.05.2007г. за действителна цена 82 000 евро, от която с частта от 24 000 евро баща й и брат й закупили на 16.05.2007г. друг недвижим имот, а остатъкът от 58 000 евро бил разпределен по-равно между ответницата и брат й.На 22.05.2007г. баща й и брат й продали друг недвижим имот, получен по дарение, за действителна цена от 73 000 евро, от която баща й й дарил 36 500 евро.

В срока по чл.211 от ГПК ответницата Т.М. е предявила насрещен иск с пр.осн. чл.23, ал.1 от СК за приемане за установено по отношение на В.Р., че същата е едноличен собственик на процесния недвижим имот, като придобит чрез пълна трансформация на лични средства по време на брака по съображения, идентични с тези, изложени в цитирания отговор.Ответникът по насрещния иск го оспорва, освен по съображенията в исковата му молба и предвид следното -твърдените, че са сключвани от него договори за кредит са неотносими към предмета на спора, защото според представената от Т.М. справка те касаят период, започващ от 2017г.Не оспорва, че и преди 2017г. е теглил кредити -напр.2007г. банков кредит, след август 2011г. също е теглил заеми, но всички суми, получени по тях, са използвани единствено за погасяване разходи на семейството/автомобили, техника, ремонти, почивки в България и чужбина/, както и не са били погасявани със суми, получени от продажбата на собствения му, придобит чрез дарение имот.Оспорва твърденията, че родствениците на Т.М. са й дарили от сумите, получени при продажбите на посочените имоти/оспорва и твърдените от нея действителни продажни цени/, като поддържа, че част, равняваща се на равностойността на 3 дарения на Т.М. през 2002г. имот, са били дарени на брат й, а с останалата част родителите й си закупили лек автомобил-джип, както и вложили за ремонти на къща в гр.В. д., собственост на баба й, и на жилището, където живеели на ул.“*.*“.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният насрещен иск е отхвърлен по съображения, че когато придобиването на имота е само на името на единия съпруг, установяване на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено, независимо от това дали заплащането на продажната цена е станало изцяло с негови парични средства или не.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. чл.23, ал.1 от СК.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, с брак, сключен на *г. и прекратен чрез развод на *г. с решение №361/*г., постановено по гр.д.

№15418/22г. по описа на ВРС, 25 състав, с което е утвърдено споразумение по чл.51, ал.2 от СК, невключващо такова относно имуществените отношения между съпрузите по повод придобитите възмездно по време на брака недвижими имоти.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№74/20.04.2011г., В. Р.

Р. е закупил от лица, представлявани по договора от адв.Д.В., недвижим имот - апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, адм.адрес гр.Варна, ул.„*“№*, ет.*, ап.*, за сумата от 31 000 евро, платима в пет дневен срок след сключване на договора по следния начин: 28 340 евро ще бъдат преведени по посочена в акта банкова сметка на продавачите, а сумата от 2 660 евро ще бъде заплатена чрез внасяне по специалната банкова сметка по чл.36 от ЗА на името на пълномощника на продавачите адв.Д.В..Според представен предварителен договор от 24.02.2011г., сключен между В.Р. като купувач и собствениците на недвижимия имот/участвали лично, не чрез представител/, като продавачи, договорената цена е в размер на 31 000 евро, платима, както следва: 3 100 евро, представляващи задатък, са платени при подписване на предварителния договор, служещ за разписка за получения задатък, а остатъкът от 27 900 евро при сключване на окончателен договор в нотариална форма.Независимо от различията относно договореностите на страните в предварителния договор и в окончателния досежно размера на задатъка и начина на плащането му, то видно е, че общата действителна продажна цена възлиза на 31 000 евро, като този факт и не се оспорва от ответницата.

С договор за дарение, сключен между ищеца и родителите му, обективиран в н.а.№22/26.01.2007г., ищецът е придобил в лична собственост недвижим имот, представляващ апартамент №24, находящ се в гр.Варна, 4 ул.“* *“, бл.*, вх.*, ет.*.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№111/22.08.2008г., го е продал/със съгласието на ответницата, т.к. е представлявал семейното им жилище/ за сумата от 75 000 евро, която, съгласно посоченото в акта, е платима, както следва: 62 000 евро купувачът ще заплати на продавача по посочена от него банкова сметка със средства, предоставени му от „СЖ Е.“АД по договор за жилищен кредит №410/21.08.2008г., а останалата част от 13 000 евро продавачът е заявил, че е получил от купувача в брой преди подписване на н.а.Цитираният в н.а. договор за жилищен кредит е представен по делото и между страните не е спорно, че сумата от 62 000 евро по него била е предоставена на купувача по посочената негова разплащателна сметка след вписване на законна ипотека в полза на банката на 22.08.2008г.

Сключването на брака е осъществено при действието на СК от 1985г./отм.2009г./., същият е заварен от действащия СК/обн. 2009г./, съответно намира приложение §4 от ПЗР на действащия СК.Съпрузите не са упражнили правото си на избор на режим на имуществени отношения, различен от този на законовия режим на общност, нито са сключили брачен договор.Както при действието на СК от 1985г., така и при действието на СК от 2009г. придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО.Законовата презумпция на чл.21, ал.3 СК предполага съвместния принос.В какво се изразява съвместният принос дефинира чл.21, ал.2 от СК.Когато недвижимият имот е придобит по време на брака чрез договор за покупкопродажба, а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да проведе обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос.Според разрешенията, дадени в мотивната част на т.4 от ТР №5/2013 от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака от двамата съпрузи имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства.Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.Бракът не е средство за неоснователно обогатяване.Кое имущество, придобивано по време на брака, е лично дефинират чл.20 от СК/отм./, съответно чл.22 от СК.

Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4c34d9e-f7e2-404b-a5c3-dfebb64120ce