Решение № 4045 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511249 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 25009947/17.07.2025год. на „Амиго Финанс“ЕООД / с предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД/ ,чрез юрк.В.В. срещу Решение № 20141695/25.06.2025год. постановено по гр.дело № 20079/2021год. по описа на СРС,28 състав ,в частта ,в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу А. И. Т. положителни установителни искове , с правно основание чл.79,ал.1,пр. 1 от ЗЗД вр . чл.345,ал.1, ТЗ;чл.232,ал.2 ЗЗД; чл.9,ал.1 ЗПК за сумата от 688,08 лева - част от лизингови вноски с падеж от 08.03.2020год. до 18.08.2020год. в размер на лихва по лизинговия договор ; 10,87 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 08.03.2020год. до 18.08.2020год. ; 1033,86 лева - неустойка за прекратяване на договора ,начислена на 05.08.2020год. ; 73,04 лева – стойност на дължимия се местен данък върху лизинговия автомобил ; 144,29 лева –заплатени от ищеца застрахователни премии ; 640,00 лева – разходи за връщане на автомобила.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда ,че договорът и Общите условия са с шрифт по-малък от изискуемия в закона,както и относно неправилното посочване на ГПР.Излага че неправилно съда разгледал таксата от 320лв. като такава за отпускане на кредита,предвид че същата е сбор от сумата от 200лв. ,която е такса за приоритетно разглеждане и такса за регистрация в КАТ в размер на 120лв.Твърди че посочените такси не следва да се разглеждат като такива при отпускане на кредита,тъй като таксата за приоритетно разглеждане не се установява да е задължителна за лизингополучателя и е индивидуално уговорена ,същият е имал възможност да се запознае с Общите условия и Тарифата към общите условия ,приложими към договора за финансов лизинг и е избрал допълнителната незадължителна услуга .Излага и че тази услуга е свързана с разглеждането на искането ,което счита за преддоговорен процес,т.е. е предоставена преди сключването на договора,а самото заплащане на вече предоставената 1 услуга е настъпило в деня на сключване на договора.Оспорва и извода на съда ,че таксата от 120лв. за регистрация на лизинговия актив в КАТ свързана с усвояване на кредита ,по смисъла на чл.10а,ал.2 ЗПК,предвид че е административна такса ,дължима за предоставяне на административна услуга регистрацията на МПС ,предмет на договора за финансов лизинг.Излага че същата отговаря на изискванията на чл.19,ал.3,т.2 ЗПК ,тъй като лизингодателя е придобил посочения от лизингополучателя актив като част от лизинга ,т.е. услугата е регистрацията на МПС в КАТ посочената такса ,която е допълнителна административна такава не е свързана с покупната цена и не следва да бъде включена в ГПР.Излага че е доказан по делото валидно сключен договор за финансов лизинг, по който лизингодателят е предоставил за ползване лизинговата вещ,ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си за плащане на месечни лизингови вноски ,поради което на основание чл.87 от ЗЗД и ОУ е предпоставка за едностранно разваляне на договора от страна на лизингодателя ,без даване на срок за изпълнение,за което е връчено надлежно уведомление до насрещната страна.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да претенциите му бъдат уважени изцяло.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна А. И. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор на въззивна жалба .

Постъпила е и въззивна жалба , вх. № 25010230/24.07.2025год. от А. И. Т. ,ответник по делото ,чрез адв.А. Д.,особен представител срещу съдебното решение ,в частта в която са уважени предявените от „Амиго Финанс“ЕООД / с предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД/ по реда на чл.422 от ГПК установителни искове ,с правно основание чл.79,ал.1,пр. 1 от ЗЗД вр . чл.345,ал.1, ТЗ;чл.232,ал.2 ЗЗД; чл.9,ал.1 ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК за сумата от 1490,23лв.,равна на непогасения остатък от получена главница по нищожен договор за финансов лизинг от 08.04.2019год.,с предмет – автомобил,ведно с обезщетение за забава за плащане на същата сума в размер на законната лихва за периода от 08.10.2020год. до окончателното плащане,вземания по Заповед за изпълнение от 23.10.2020год. по ч.гр.д.№ 48740/2020год. на СРС,28 състав .

Възивникът счита в тази му част решението за необосновано и неправилно ,като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Излага че правилно съдът е приел договора за финансов лизинг за недействителен ,на основание чл.22,ал.1 от ЗПК ,поради противоречие с императивните разпоредби на чл.10,ал.1 ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 ЗПК като е приел на основание чл.23 от ЗПК ,че длъжникът следва да върне чистата стойност на ползваната главница.Излага че по делото е установено ,че за периода до 08.08.2020год. дължимите вноски възлизат на 3 199,15лв. ,а на 18.08.2020год. е установено връщане на вещта.След като било установено ,че лизингополучателят е платил по договора сума в общ размер от 3446,20лв. ,а дължимата главница до дата на връщане на вещта е в размер на 3199,15лв. ,то следва че ответникът е платил над дължимото по процесния договор ,поради което съдът е следвало да отхвърли и претенцията за главница в пълния й размер.

Моли съда да отмени в тази му част решението и постанови ново ,с което отхвърли претенциите на ищеца изцяло .

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Амиго Финанс“ЕООД / с предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД/ ,чрез юрк.В.В. е депозирала отговор на въззивна жалба,с който оспорва същата и моли съда да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната част .Счита за доказано ,че на 18.08.2020год. е връчено уведомление за прекратяване на процесния договор за финансов лизинг ,както и приемането обратно на автомобила от лизингодателя.Излага и че към датата на прекратяване на договора ,съгласно погасителния план се установявало ,че дължимата главница не била изцяло погасена,поради което правилно съда е присъдил непогасената част.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото 2 доказателства, съдът намира за установено следното:

На 08.04.2020 г. "Амиго финанс" ООД (с предишно наименование "Мого България" ООД) и А. И. Т. сключват договор за финансов лизинг № АG007432 със задължително придобиване на собствеността върху следния лизинговия актив: лек автомобил „Фолскваген Пасат“,рег. № ******** .Цената на лизинговия актив според договора е 7 000 лева, от които главница в размер на 5575 лева и първоначална вноска в размер на 1425 лева. Уговорена е фиксирана лихва в размер на 41, 16% за целия срок на договора. Изпълнението по договора е уговорено за срок от 24 месеца на равни месечни вноски от по 344,62 лева всяка една съгласно погасителен план, приложен към договора. В договора е посочено, че главницата е в размер на 5575 лева, а лихвата – в размер на 2695,88 лева. Така, общото задължение на лизингополучателя възлиза на 8270,88 лева, а годишният процент на разходите е 49,88%.

Лизингополучателят дължи и сумата 200лв. – такса за приоритетно разглеждане и 120 лева, представляващи разходи за регистрация на МПС в КАТ. Към договора са приложени общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от "Мото България" ООД с физически лица – потребители, които са подписани от лизингодателя и лизингополучателя.С приемопредавателен протокол от 09.04.2019год. лизингодателя е предал на лизингополучателя лизинговия актив.

Съгласно дебитни писма от 05.05.2020год. и 05.08.2020год. е начислена застрахователна премия за застраховка Гражданска отговорност /за групово плащане/ ,като от приложените към същите справки е видно ,че фигурира и договора за лизинг ,сключен с ответника по делото.

Видно от Уведомление за прекратяване на договор за лизинг от 05.08.2020год.

,подписано от А. Т. , дружеството уведомява същия че на основание чл. 13. 5 от Общите условия на дружеството, прекратява договора за лизинг и че към датата на уведомлението му дължи сума в размер на 3912,17 лева, от които: 2074,02 лева – неплатени лизингови вноски; 144,29лв. – разходи ; 6,88 лева – неустойка за забава; 1033,86 лева – неустойка по чл.

15. 5 от общите условия на дружеството и 660 лева – разходи за издирване и изземване на лизинговия актив.

На 18.08.2020 г. страните съставят протокол за приемане и предаване на лизинговата вещ.

Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция достигна до следните правни изводи:

Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбите са процесуално допустими.

Въззивният съд намира ,че разгледана по същество въззивната жалба на ищеца ,сега въззивник е неоснователна ,а тази на ответника /въззиваема страна / е основателна и следва да се уважи по следните съображения :

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 342, ал. 1, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за финансов лизинг; 2) вещта, предмет на договора, да е предоставена за ползване; 3) клаузите от договора да са валидни, като не противоречат на императивните материалноправни норми; 4) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 5_ наличието на валидно уговорени неустоечни клаузи; 6) да е надлежно упражнено потестативното право на разваляне на договора от страна на ищеца, т.е. същият да е поканил ответника, като му е дал достатъчен срок с писмена покана да изпълни 3 задълженията си, като ясно и точно му е указал, че след изтичането на срока договорът се разваля; 7) в договора да е било уговорено, че ищецът следва да заплати, респ. действително са заплатени вземанията за застрахователни премии, съответно данъчни задължения.

И пред въззивната инстанция не е спорно, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг № AG0007432 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, се установява, че страните са били обвързани от договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът се задължава да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го предостави на ответника за ползване срещу съответното възнаграждение, като лизингополучателят се задължава да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора за лизинг. Съгласно договора стойността на лизинга е 7000лева при първоначална вноска от 1425 лева, а главницата е в размер на 5575 лева. Съгласно чл. 4 от договора лизингополучателят изплаща главницата и лихвата върху нея на 24-месечни вноски съгласно Приложение № 1. Съгласно чл. 5 от договора лихвеният процент е 41,16 %, като е фиксиран за целия срок на договора. Съгласно уговорката на чл. 7 общият разход по кредита по смисъла на ЗПК е 2695,88 лева и включва лихва върху главницата. Съобразно уговорката на чл. 9 годишният процент на разходите е 49,88 % и включва лихва върху главницата. В клаузата на чл. 11 е предвидено, че освен първоначалната вноска лизингополучателят заплаща и следните първоначални разходи при сключване на договора: такса за приоритетно разглеждане в размер на 200 лева и разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси в размер на 120 лева.

С уговорката на чл. 12 от договора страните са постигнали съгласие, че лизингополучателят се задължава да сключи за своя сметка застраховка гражданска отговорност за лизинговия актив в полза на лизингодателя, като лизингополучателят се задължава да поддържа застрахователното покритие за целия срок на договора. Според клаузата на чл. 8.6 от общите условия лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, мита, такси, нотариални такси и други разноски във връзка с ползването на лизинговия актив, като за сметка на лизингополучателят са всички застрахователни премии, винетни такси, наложени глоби и имуществени санкции в случай на извършване на административни и др. нарушения. В клаузата на чл. 10.4 от общите условия към договора е предвидено, че плащането на застрахователните премии по настоящият раздел е за сметка на лизингополучателя. Лизингополучателят подновява изтичащите застраховки самостоятелно, без да е необходимо да бъде уведомяван нарочно за целта от лизингодателя. Съгласно чл.